обичам те

  • 3 526
  • 41
тук сме, много сме, не сме различни.
днес ми се обади едно мило момиче. в момент на мъка, болка и безизходица. никога не сме се виждали, но я усещам много близка, сърцето ми се къса за нея.
дърабърадвачадъра, казах и да си нарамва егото, детето и себе си и да намине на гости.
тя се шашна.
питанката ми е, бихте ли приели за нормално там където сте, въпреки предубежденията си, един човек за близък, след като никога не сте го виждали.
темата я пускам заради нея...............
за мен е ясно.
Виж целия пост
# 1
Да. Бих.
Виж целия пост
# 2
Ако съм го приела за близък, бих.
Виж целия пост
# 3
Да, правила съм го и за мен са го правили. Това е толкова човешко, колкото и изглежда, въпроса е дали имаш хора насреща си, но аз явно съм от " будалите", които вярват в доброто у хората и си слагат главата в торбата. Много пъти съм се парила, но дори и само заради единиците, които са били стойностни хора пак ще го направя ако имам възможност.  Peace
Виж целия пост
# 4
Понякога, в подобна ситуация, хора, които си виждал многократно, не би приел в дома си. Друг път, невидян, но влязъл в сърцето ти човек, лесно влиза и в къщата ти. Зависи. Бих и не бих.
Виж целия пост
# 5
И аз бих го приела за близък  Peace
Виж целия пост
# 6
Да, бих и за мен не е странно. В сърцето си нося три специални жени, невероятни. И се запознахме много след като вече бяхме говорили в нет пространството.
Виж целия пост
# 7
Имам много приятели от нета, които са идвали в къщи и вратата ми е винаги отворена за тях...даже и един съпруг от там си имам Wink.
Виж целия пост
# 8
и аз и аз. скоро даже двама ще ми станат, бия те по точки Mr. Greenсърфи.
Виж целия пост
# 9
и аз и аз. скоро даже двама ще ми станат, бия те по точки Mr. Greenсърфи.

приятелите от нета или съпрузите  Wink

По темата:идвали са у нас хора,с които съм се познавала само виртуално и пак бих поканила.Доверявам се на Шестото си 4увство.Много рядко ме лъже  Wink
Виж целия пост
# 10
съпрузите. приятелите от нета са много.
и аз винаги съм се доверявала на шестото си чувство и много рядко съм съжалявала. за приятелите говорим.
Виж целия пост
# 11
и аз и аз. скоро даже двама ще ми станат, бия те по точки Mr. Greenсърфи.

 omm
Виж целия пост
# 12
След като съм го приела за близък,да.
Имам такива приятели,до сега не съм съжалявала.
Виж целия пост
# 13
Много пъти вече ми се е случвало непознати за мен хора ( но познати на познати, де  Laughing ) да идват в къщата ми  да спят; и никога не съм съжалявала, че съм подслонила някой. Мъжът ми ми се смее, че го обръщам в къщи на хан, но аз следвам собствената си интуиция, която досега не ме е подвеждала  Praynig
Защо пък не?
Виж целия пост
# 14
Точно по този начин намерих две прекрасни приятелки!
Виж целия пост
# 15
бихте ли приели за нормално там където сте, въпреки предубежденията си, един човек за близък, след като никога не сте го виждали.

Предубеждения нямам, нито съм станала белгийка по душа, за да има значение къде съм  Simple Smile
Иначе, да, бих и съм приемала. Два пъти с две съфорумки ми се случи. И след запознаването нещата не са се променили  Simple Smile

Виж целия пост
# 16
да , случи ми се преди 2 г , да се запозная с човек , който от дума на дума станахме много близки. И дори само с "виртуално приятелство" знаех , усещах че всичко казано между нас е истина, че мога да се доверя. Срещнахме се след време , имах усещането че се познаваме с години, а онази близост  при виртуалното приятелство , се оказа още по-силна на живо. Да можеш да отвориш сърцето си и дома си за някой "почти непознат" , защото понякога се оказват по добри приятели от тези които си "познавал винаги"  bouquet
Виж целия пост
# 17
да разбира се Hug
Виж целия пост
# 18
Да, има виртуални запознанства, превърнали се в добри приятелства!
А приятел в нужда се познава, нали?!
Виж целия пост
# 19
Приемала съм и са ме приемали.
Виж целия пост
# 20
приемала сьм, приемали са ме и ще приемам.Разочарования е имало, но нима близките ни хора не ни разочароват и носят болка, а с някой от тях, дори и роднини, не си говорим по една или друга причина и не поддьржаме контакт.Патила сьм си от роднини, така, че непознати не могат да ме уплашат(явно от тях пьк не сьм си патила достатьчно Mr. Green)
Виж целия пост
# 21
Аааа,и аз и аз,......мен преди две години една сьфорумка Hug ме приУти в тях за 4 дни за да не плаЩам хотел на морето Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes  bouquet  bouquet  bouquet  bouquet,не се бяхме виждали никога,ей така каза ми ако искаШ ела,и аз сьс син4ето с коли4ката и с един куфар им се натресох Embarassed.
ОЩе не мога да и се отблагодаря  bouquet.

А ина4е в кьЩи са идвали хора с които сьм се запознала в интернет,сега са ми най_близките приятели  bouquet
Виж целия пост
# 22
Бих.И съм.За краставите магарета, нета пречка не е.Надушват се и туй то!
Виж целия пост
# 23
Да, приемам го за нормално yes. Чрез форума се запознах с други бг- мами тук, в Холандия и сега се чуваме и виждаме редовно.
Виж целия пост
# 24
Понякога, в подобна ситуация, хора, които си виждал многократно, не би приел в дома си. Друг път, невидян, но влязъл в сърцето ти човек, лесно влиза и в къщата ти. Зависи. Бих и не бих.

 Peace Peace
Виж целия пост
# 25
бих и съм го правила.
по рождение съм доста мнителен човек и ми трябва малко повече самоубеждаване от необходимото Grinning
Виж целия пост
# 26
Малко ще се разгранича от мнозинството.  Wink Не знам дали бих отишла в дома на някой, който познавам само от нета. Имам виртуални приятелства, прерастнали в реални, имам и такива дето не са се развили доникъде, всичко е като в реалния живот. Но преди да отида в дома на някой или да го поканя в своя, ми се иска да съм го видяла поне 1 път на неутрална територия. В Интернет всеки може да се представи за всякакъв и малко страх или предпазливост ми се струват здравословни. Шестото чувство е много хубаво нещо, но не му се предоверявайте. Понякога е достатъчно само 1 път да ни излъже...

Ей такива мисли ми се вътртят из главата. Нищо лично, Матакосмата, изобщо не искам да кажа че си психопат или че имаш някакви лоши намерения спрямо другата жена. Само давам един поглед по-различен от останалите.
Виж целия пост
# 27
Присъединявам се към мнението на Vjara. Предпочитам да видя някого първо на неутрална територия,а после да го каня на гости. Иначе и аз имам виртуални приятели, станали впоследствие реални.
Виж целия пост
# 28
разбира се,че човешко да помогнеш на някой,дори да го допуснеш в дома си,но съм съгласна с Вяра затова,че бих предпочела малко предпазливост за начало,нищо не се знае.
Виж целия пост
# 29
 Peace Peace Да, Да и пак Да. Бих приютила виртуален приятел, и имам няколко който чувствам много близки, въпреки че никога не съм ги виждала. Още повече на чужда земя, когато се чувстваш толкова самотен, разбираш как се чувства другият, особено ако има проблеми. За съфорумките, имам си любимки  Hug Hug, цяла една темичка, който бих приела всеки път когато са готови да дойдат.  Hug Hug
Виж целия пост
# 30
И аз да се изкажа- бих предпочела  реалният контакт- нещо тези обяснения по нета не ми се струват реални  Peace

 
Виж целия пост
# 31
Не бих.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Mr. Green

И аз в групата на Сърфлайн и Мата, не ме слушайте.
Има хора, за които бих направила наистина много. Те знаят кои са.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 32
И а3 като Вяра предпо4итам да видя 4овека, 3а да мога да го преценя, дори и ако е по скайпа с камера. Ина4е преди, в студентските ми години, бях по-довер4ива. Мъжът ми въобЩе не оби4а 4ужди хора в къЩи (с и3клЮ4ение на гости), но той е 3ападняк и това не ме у4удва.
Виж целия пост
# 33
И аз бих го приела за близък  Peace
Аз също
Виж целия пост
# 34
Сигурна съм, че и тя те обича  Wink

Виж целия пост
# 35
aз, както поясних, не пускам темата заради себе си. за мен е ясно че бих и не се и замислям даже. винаги действам по интуиция и честно казано, досега не ме е лъгала.
какво, като видя един човек на камера или на живо. за мен това нищо не променя, ако имам афинитет към него.
е, и не говорим все пак за хора, които въобще не познавам.
лъгала съм се по-скоро в познати. и до ден днешен не мога да си обясня защо, след като са ми били ясни още от първата среща.
не става дума за начина на опознаване, за него всеки си има метод. има обаче хора, които ме отблъскват преди да съм ги видяла и други, който чувствам близки само от един разговор по телефона.
става дума дали е нормално да създадеш такава връзка онлайн с един човек, че да го приемеш вкъщи.
аз имам страхотни приятелства, създадени по този начин и вече траещи с години. мъж ми също в нета го изрових.

обаче на мен ми е добре, че повечето от вас мислят като мен. явно не сме станали съвсем отчуждени и студени, макар да живеем в държави с по-резервирани като манталитет хора.
да живее нета, велико постижение е. почти като миялната.
Виж целия пост
# 36
Е, хайде сега, хем пускаш тема и питаш, хем искаш да чуеш точно определен отговор и всичко останало не те устройва. Ами кажи, че искаш да чуеш потвърждение на собственото си мнение и няма да ти пиша какво е моето, след като е различно.
Не мисля че това че искам да видя очите на човека, ме прави очуждена или студена. На мен те ми казват много, много повече отколкото той може да ми напише или да ми каже по телефон. За мен пък излъчването на човека променя много и няма начин то да се усети по телефон или в нета. По телефон или в нета виждаш само толкова колкото човек е готов да ти разкрие. При контакта на живо виждаш колкото си способна да видиш. Аз съм откривала много големи разлики в образа, който хората са се опитали да си създадат и това което в действителност представляват.
Виж целия пост
# 37
вяра, хайде не яхай метлата рано-рано. тонът на темата е много миролюбив. естествено, че ми е интересно да прочета различни мнения, но в крайна сметка пуснах, както подчертах, темата именно заради човека, който счита, че подобни неща почти не се случват. именно за да му покажа, че не само аз мисля така. и че доста други освен мен биха постъпили по същия начин.
колкото до това, кой какво може или иска да вижда, това е до човек, до възприятия, до характер. има хора, които дори и след години интензивно общуване остават резервирани. и да си резервиран и по-студен, не означава да си лош. както писах, до характер е.

мъжът ми например е много негостоприемен човек. аз пък съм коренно различна. докато живеехме в българия, тук в жилището ми спаха хора, които не бях даже виждала. по същия начин се случи и в българия, ние пътувахме, когато на една съфорумка и се наложи да спи в софия и ме попита за хотел. пратих я да вземе ключ от майка ми и спа удома. никога не съм я виждала, общували сме няколко пъти с мейл и толкова. нямаме почти никакви отношения, освен на едно бегло познанство. нито съм се разочаровала, нито тя. просто за мен подобни неща са нормални.
става дума за мястото, което усещаме като свой дом и кого сме склонни да допуснем в него. в началото на пребиваването си в германия имах проблеми със жилището. колежка англичанка замина за куба и ми предостави своето за един месец. познаваше ме от десетина дни.
после месеци наред повтаряше, че никога не е намирала жилището си по-чисто. аз се убих естествено да оправям, тъй като се усещах много задължена.
горчив опит имам обаче с познат, който също живя у нас, докато ни нямаше. беше счупил нещо, беше го скрил и не ми каза нищо, впоследствие  намерих и изгорена с цигара дупка на дивана. и това човек, когото уж познавах, бях виждала и ми беше определено симпатичен. постъпката му обаче беше като на малко дете. страх го било да ми каже.............
а колкото до разликите и откриването - така е. последните ми двама мъже са именно от интернет, та знам за какво става дума. сегашната ми половинка само веднъж ми писа, преди да се видим, но предшественика му беше мой онлайн другар месеци наред. когато се видяхме беше едно агънце, за 5 месеца се промени до неузнаваемост, след година нямаше нищо общо с лицеприятния образ от началото. така че, от липса на опит не страдам.
Виж целия пост
# 38
вяра, хайде не яхай метлата рано-рано. тонът на темата е много миролюбив. естествено, че ми е интересно да прочета различни мнения, но в крайна сметка пуснах, както подчертах, темата именно заради човека, който счита, че подобни неща почти не се случват. именно за да му покажа, че не само аз мисля така. и че доста други освен мен биха постъпили по същия начин.


Не знам къде виждаш метли.  Shocked И доста миролюбиво си изложих мнението, без да раздавам квалификации. Както и да е. Ако ти уважаш човека срещу себе си, би трябвало да се опиташ да разбереш мотивите му и да ги приемеш. Затова ти обясних как яз виждам нещата, мислех че искаш да разбереш човека срещу себе си. Последният ти постинг обаче затвърди впечатленията ми от предния. Ако някой започне мен да ме обработва с аргумента, 'я виж колко много хора мислят като мен', бих се почувствала много неприятно.
В отговор на всички примери които си дала: за мен човек който допуска всеки в дома си нито е сърдечен, нито е гостоприемен. Или поне не задължително. Обратния случай, хора които не допускат всеки в дома си или не биха отишли в дома на всеки не са нито студени, нито негостоприемни. Няма такава връзка.
Виж целия пост
# 39
както и да е, постовете ми не са насочени към теб, нито пък твърдя, че гостоприемството е свързано с това да каниш всеки, който ти се изпречи на пътя. разсъждавам си..........
и ми е интересно да прочета различни мнения. и всяко мнение ме устройва, след като аз имам утвърдено свое. Peace
просто ми е интересно колко хора от изказващите се биха постъпили импулсивно и биха решили по време на някакъв разговор да поканят човек, когото не са виждали в дома си.
а колкото до това, дали аз бих отишла някъде спонтанно, по-скоро - не. притеснявам се да не създавам неудобства, често ставам нощем, спя на светло, така че предпочитам винаги на хотел. едно време като си ходех в българия даже си взимах апартамент на хотелски начала, макар че имам стая при родителите ми. и сега имаме отделно жилище, което стои празно за да не ни се налага да седим при тях в една стая, макар и с отделни сервизни помещения. при мен явно е наследсвено. и майка ми е същата.
но пък ми се е случвало да си взема хотел и въпреки това да спя по познати, след като сме лакърдисвали до 5 сутринта.
Виж целия пост
# 40
Да бих и съм го правила!

А дали бих отишла аз?! Не знам. Мен все ме е страх да не се "натрисам".
Виж целия пост
# 41
В петък ще прелетя отвъд Атлантическия океан, за да ида на дипломирането на една приятелка, с която се сдобих по подобен начин  Grinning Вече се видяхме в България де, но дори в момента, в който за пръв път си видяхме очите в реалния свят, се почувствахме така, сякаш сме си дружки, дето са си пили кафето много слънчеви следобеди наред  Wink
Така че, вярвам, и съм способна на подобни импулсивни запознанства и приятелства.
Мисля, че имам сравнително вярна преценка за хората, която би определила, дали си струва (да го кажем дори - дали е безопасно) едно виртуално познанство да премине в реално.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия