За лошите хора и как обяснихте за тях на децата си ?

Ето затова децата трябва да четат страшните стари приказки, а не да им пробутват нови "олекотени" варианти (Червената шапчица се скрила под леглото, примерно). 
И аз набивам в русата тролска глава основни принципи - да не говори с непознати, да не взима нищо от никого, без да ме е питал, неговото тяло си е негова собственост и никой няма право да го пипа и пр.) По-често се сеща, понякога забравя.
Онзи ден една възмутена баба ми каза: "Вашето дете ми каза: "Не говоря с непознати!". С такъв осъдителен тон... Лошо възпитано, демек.
Аз и друг път съм се оплаквала от подобни баби тук. Превръщам се в бабофоб. 

Хубава тема. Наистина е много деликатно. И аз съм обяснявала да не тръгва с непознати, да не приема нищо без да ме попита,  да не говори  с непознати, но децата са толкова доверчиви, че трябва по-честичко да им го напомняме. Естествено, рискуваме да ги наплашим. Но няма как, налага се, пълно е с изроди. Тъкмо вчера имахме много неприятна случка. Като се прибирахме от парка, някакъв чичко ни видя и отиде в храстите, мислех че за да пикае, но се оказа ексхибиционист.  Обърнах  веднага, за да не го види Марги  какво прави, а тя само ме разпитваше какво става, защо ще минаваме през другия подлез и т.н. В общи линии бях в чуденка какво точно да и' обясня и бях доволна че не го видя. Стана ми много неприятно. Винаги съм ги мразела тези типове, отвратителни са
Като цяло си отварям очите на 10 и не я изпускам от поглед. Трябва много да си пазим дечицата.
Ще следя темата.

Ами тя сама стигна до извода, че има лоши хора - от приказките, които четем. Аз даже се посмутих от това определение, но пък наистина е полезно за безопасността.
Сама ме питаше как да ги познава и казах, че не винаги си личи веднага, понякога се познават трудно и затова за по-сигурно да се обръща към нас.

А чичкото вероятно нищо лошо не е имал предвид, просто е искал да го развесели. И на мен ми се случва да направя смешна физиономия на някое дете в тролея, без да целя друго освен да предизвикам усмивка.

Бавно, упорито и последователно набивам в главите им едни и същи неща, на почивки... Особено на големият си син, защото е почти през целия ден извън моя поглед и контрол. Надявам се , че успявам да ги науча на нещата, които считам за важни за тяхната безопасност и
се моля да не се налага да прилагат наученото в реални ситуации..

Темата е много важна. Мога да кажа как реших проблема с голямата ми дъщеря ("реших" нека се възприема най-буквално, дъщеря ми е на 21 г. и отдавна се грижи сама за себе си  )

Когато детето беше на 3 г., ми попадна една книга с автор - психолог от ФБР, разкази за негови случаи, предимно тежки изнасилвания и педофилски изцепки, повечето с летален край. Много жизнеутвърждаващо четиво за нощите на самотна майка.    На тази книга съм много благодарна - Джон Дъглас, "Пътуване в мрака".
Мисленето ми след нея се преобърна тотално. Започнах да обяснявам на дъщеря си, че сред многото добри хора има и лоши, но не винаги можем да ги разпознаем с поглед. Много пъти те са мили и усмихнати, но сърцата им са лоши - като червива ябълка (простите примери от природата са много полезни в такива случаи).  С четенето на приказки вечер или гледането на филмчета използвах подходящи случаи, за да си говорим по темата (трябва да се внимава да не се прекали с това). Дъщеря ми задаваше много въпроси и така зачеквахме един или друг аспект.

Говорех, че не е добре да се говори дълго с непознати. Можем да кажем "Добър ден" или да посочим улица, ако ни попитат - но дотам. Никога не се говори за това какво има в къщи - дори с познати. Ако са ни добри приятели - те идват у дома и знаят. Останалите - не ги интересува. (тук обяснявам за кражбите).

Детето беше инструктирано, ако е само у дома, да не отваря на никого, освен на мен, на баба си и дядо си, вуйчо си и на едно приятелско семейство, на което имах пълно доверие и имаха ключ от къщи. (имах тежък развод и се притеснявах и от мъжки изцепки).  Изрично подчертах, че не бива да отваря и на приятели, дори на хора, които са идвали често у дома на гости. Трябва да им каже да ме почакат отвън и да ми звънне по най-бързия начин!  Това на два пъти ни спаси от големи проблеми с "лъжеприятели" (едни наши познати бяха обрани по такъв начин).

При игра на двора и улицата - играе се там, където я е оставила мама и не се ходи другаде, без да ме предупреди лично. Не отива никъде с други хора, освен ако аз лично не съм я връчила на тях. Ако някой - голям или малък - иска да я заведе някъде и/или да й покаже нещо - да не ходи, а да дойде да ме предупреди. Ако това е невъзможно - не ходи никъде и спира да разговаря с канещия , ако стане настойчив. Изобщо ако някой й досажда настойчиво с нещо - премества се в другия ъгъл на градинката, на плочника, не говори с него и в края на краищата идва да ми се оплаче. (така тя се справи с едни съмнителни бачкатори от съседния строеж в Лозенец на 5 г.)  Храна не се взима от никого, освен ако аз не съм там и не съм разрешила. Колкото и да е гладна и да е привлекателно нещото, с което я черпят - да не го взима (тук помогна мрачната история на "Хензел и Гретел").  Няколкото пъти, когато е имало подобни случаи и тя ми казваше, след това я черпех с нещо, което тя си пожелае. Не съм засякла да е злоупотребила с това.

 Тя започна да пътува с трамвай във 2 клас - всеки ден от Семинарията до Красно село до училище и обратно. Тогава дойде време да й обясня за едни хора, които са болни, но не разбират/знаят/ това. Те понякога се събличат пред другите, вадят си пишките на улицата, опитват се да се притискат до момичета и жени в тълпата и т.н.  За тях това е хубаво и интересно, но те не разбират, че на нормалните хора това им е неприятно. А понякога разбират, но го правят нарочно. И тя трябва да се пази от такива хора, защото те могат да я наранят. Обясних й винаги да ми казва, ако се е случило нещо такова, за да мога да й помогна. Ако усети в трамвая, че някой с ръка я опипва - да извика високо и да го попита защо го прави. Той ще се смути и ще престане, защото тези хора не обичат да ги разкриват. Казах й също да търси защита на хора с униформи - полицаи, пожарникари, охрана и т.н. (честно казано, сега едва ли бих съветвала така сина си, униформата отдавна не е защита ) В краен случай, да помоли за помощ някоя жена с дете.

С времето  темите се повтарят, препоръките също, но се вкарва допълнителна информация и начинът на поднасянето й се променя според израстването на детето. Това, което на 4-5 годинки се обяснява като приказка, на 12-13 се изрича директно, желателно с термините и се подхвърля съответна книжка (може и линк  ) по въпроса.

С годините доста от тези препоръки бяха спазени и проблеми сме нямали. В пубертета дъщеря ми коментираше, как била горда в основното училище, че само нейната майка била готина и можело да си говорим за есхибиционисти и как да се справим с тях, а другите майки изобщо избягвали да говорят на такива теми (наистина 2-3 пъти съм коментирала темата с нейни съученички, не знаех, че те нарочно дошли у дома с тази цел).  Откритото говорене на тема "лошите и как да се предпазим от тях" ми помогна в пубертета по-лесно да налагам забрани за ходене по детски дискотеки и прочие места (по време на случая "Индиго" от цял хотел празнуващи в Боровец, трескаво звънящи на децата си, май само аз бях бетонно спокойна, че детето ми не е там)

За да не се "пресоли манджата" и да се създаде излишна тревожност на детето (все пак едно детство трябва да е весело-безгрижно, нали?)  се стараех всички тези разговори да са досттъчно раздалечени като време един от друг, омешани с други препоръки и винаги да наблягам на това, че хората като цяло са много добри (с примери), но се случва да има и други...

Общият принцип беше - ние у дома можем да си говорим и правим каквото искаме, но на хората на улицата не се обясняваме за нищо, само си спазваме нашите правила.
На 5-10 г. тя си имаше периодично някое невидимо приятелче, с което си водеше въображаеми разговори (най-дълго се задържа магьосницата Магика). Понеже аз се отнасях напълно сериозно към тях и дори понякога влизах в "разговори" с тях - дъщеря ми обичаше да си говорим на "сериозни" теми - чувстваше се голяма. И в такива моменти ме слушаше с голямо внимание - едни такива "момински" разговори шепнешком си водехме.

Нейното мнение в момента (тя учи педагогика) е, че всичките ми усилия са били напълно адекватни и навременни. Цялото си детство тя не е била ограничавана и е обикаляла цяла София, израстна без обичайните проблеми в пубертета. Нямах проблеми и откъм сменящите се мъже в живота ми и тяхното поведение спрямо нея - в един много важен момент тя избра да ми се довери, вместо да си затрае и успях навреме да разбера що за мъж имам край себе си. Така че смятам точно по същият начин да постъпя и с нейния брат след някоя и друга годинка.

Извинявам се за дългия пост, реших, че моят опит може и да е полезен на някого - още повече аз виждам и резултатите от начина си на възпитание и предпазване.

Всек може да си намери свой начин - важното е да говорим с децата си, без да си мислим, че трябва да им спестим злото - само така наистина ще им го спестим!

аз лично не бях говорила много по темата с голямата, но в детската градинка са свършили тази работа.
имахме една интересна случка, ще ти я разкажа утре.
иначе моята има наследствена темерутщина и не говори с непознати. с познати - също понякога, когато не е в добро разположение на духа.  аз харесвам това й качество.

но по темата трябва да се говори често, без да се изпада в някаква мания.

bilkata,    благодаря ти за разказа!
Наистина ме подсети за много от нещата!
До сега непрекъснато говоря, къде уж между другото, къде по - сериозно. Не знам обаче дали има някакъв ефект. Още е твърде малка, за да осъзнае всичко казано.  


  И аз. Редовно се опитват да я щипнат по бузите или да я галят по главата. Една даже я гонеше "дай да те цункам, че си много сладка..." И съм мнооого доволна, че за сега сама ги реже. Въпреки че отчитам, че в повечето случаи хората са с наистина добри чувства.
Но редовно срещам ужасени погледи, щом чуят от дребата: "Аз теб не те познавам и не искам да ми говориш", казано с възможно най - сериознен тон. Толкова е сериозна в подобни ситуации, че на мен даже ми е смешна. Но поощрявам тези реакции. Поне за момента предпочитам да реагира така.

Накарахте ме да се замисля, че е време и аз да почна с разговорите. Каквато е общителна няма да ми е въобще лесно.

Наскоро гледах по една немска програма предаване как да предпазим децата си. Полицията там предлага специални курсове за защита на деца от 6 години, т.е. когато тръгват на училище. Понеже много от педофилите отвличат с коли деца от площадките под предлог, че мама или татко са в болницата и те са помолени от тях да заведат детето там, съветват да не се качват децата по никакъв повод в чужда кола. И да викат силно и непременно да говорят на човека на Вие. Защото ако чуе някой и детето говори на ти, може да реши, че просто е свидетел на семeeн спор и да не се намеси.

bim_bam,    и аз много неща се подсещах от прочетено и от казано. Определено въображението ми, колкото и да е голямо, е доста по-слабо от това на педофилите и разните престъпници...
И аз съм голям бабофоб... има хора без грам мисъл, ако се гледа по държанието им спрямо чуждите деца    Макар че повечето възрастни са просто хора от по-спокойно и безопасно време. Като обясня на някоя напориста бабка защо детето не иска да си говори с нея и не взима от вафличките, които се опитва да му набута - ако е свястна жена, разбира и се съгласява с мен. А за останалите си има 

Babina pitka , много добре си го написала това за колата и викането на висок глас на Вие - бях го забравила. Това също е важно и може да се окаже жизнеспасяващо в даден момент (да не дава Господ!) Всъщност влизането в чужда кола е частен случай от тръгването с непознат нанякъде.

Трябва да се има предвид, че статистиката сочи следното - много от посегателствата (престъпленията) спрямо деца се извършват от хора, които са им познати - съседи, близки, роднини, приятели, любовници на майката... Затова е и правилото - пълно доверие само на най-тесен кръг близки хора. И наистина е много трудно да се възпитава дете така- хем да е предпазливо и подозрително с всички, хем да не расте параноично, да има все пак доверие в добротата на хората. Ох... лесно е било преди 40-50 г....  светът е бил някак по-невинен...

Постоянно говоря за това на дъщеря ми. Не и разрешавам да разговаря с непознати и да взима от такива каквото и да било. Дано да има ефект.

Аз пък направо я оставям да гледа новини и разни предавания за възрастни от подобен характер. Не че нарочно я карам, но когато гледаме телевизия заедно и дават материали за педофили, престъпност, че даже и катастрофи я оставям да гледа и после започвам да обяснявам и разяснявам. Зависи и от детето, де - предполагам, че има по-чувствителни деца, за които този метод не е подходящ, но тъй като дъщеря ми не се впечатлява или плаши толкова лесно, съм преценила, че е удачен.

bilkata продължавай да споделяш с нас опита си 

Аз съм израснала свободна и неограничавана почти в нищо, но днес света не е такъв, от сега се уча как да предпазвам мъничкото си момиче от почти всичко.
 Лошото е, че страхът в мен става все по-голям от ден на ден. Стоя по 10 мин на пешеходна пътека докато прекося (убиха човек на пешеходна пътека пред мен преди 5-6 месеца) страх ме е от шума на резачка за дърва (преди седмар през ноща едни човек гонеше на улицата друг с резачка  пред нашия блок)
Няма напълно добри хора, всеки носи малко или повече нещо лошо в себе си. Доверието е измамно  и трябва мнооого да се внимава. 

Преди година-две имаше страшно интересна тема в дира май беше по темата, една майка превеждаше ето тази книга
http://lib.ru/KIDS/sechild.txt
която вече е и на бг пазар
http://www.book.store.bg/c/p-p/m-301/id-4471/65-nachina-da-predp … ga-dubiagina.html
горещо я препоръчвам на всички родители
иначе съвети за родители в нета много може да намерите
http://www.bg-mamma.com/site/content/view/450/51/
http://www.vratza.mvr.bg/Adm_Uslugi/Preporaki/Prep_5.htm
http://www.bgnudes.com/Internet-safety-tips-for-your-children.html

Аз, като един виден последовател на джедайската философия, разяснявам на децата си най-важния избор, който всеки трябва да направи - тъмната или светлата страна. 

Знаят, че има хора, които са лоши и такива, които са просто невъзпитани. Знаят, че тези хора са за съжаление. Също ги уча, че най-доброто при среща с подобни е оттеглянето. Наскоро синът ми ме пита, "Добре, мамо, ако много ме удрят, какво да правя, да бягам или да ги победя?" и ме хвърли в кратък размисъл... отвърнах му, че лошите непрекъснато се стремят да направят и останалите като себе си и че можем да ги победим истински не с бой, ами като си останем добри. 

Колкото и да искам, няма как да ги подготвя за всички рискови ситуации, в които биха могли да се окажат. Педофили, крадци, побойници, наркомани, зли хора - важно ми е да науча децата си инстинктивно да ги надушват, макар, както е казано, някои от тях трудно да се разпознават и да бягат, да бягат надалеч от тях... Започнали сме от сега да се упражняваме, та да видим... Джедаи сме, все пак