Аз ще и го давам с удоволствие, стига даго иска.,....
Първите 3-4 месеца казваше, че е много крехък и я е страх да го държи... не го е хващала... После, като й мина страхът, имаше един приятен период, когато го гледаше (но пак не по-често от веднъж седмично, когато имам урок и веднъж, когато им ходим нагости за по 2 часа....). После като започна да мърда и да му писва на лежи мирно, тя започна да казва, че не знае как да си играе с него и не го разбира какво иска и все искаше да го води на разходка (пак този един ден в седмицата, когато преподавам за час и половина...). И сега това е резултатът.... плаче,като я види.... А и на нея и идва да ревне, че внукът й се усмихва на всички, а от нея плаче.... ОХ, не знам... Аз искам тя да го взима и да имат добри отношения, естествено. За мен би било супер. Само не знам как да го направя. Тя все повтаря : ех, кога ще порасне малко, за да може да си каже какво иска. Тогава ще си четем приказки, ще си играем и т.н. Имам чувството,че сякаш я е страх от него А аз все я насърчавам да си играят. Ох, не знам просто...