Оооо, не отписвай всички котки 
Аз имах една дебелана, която бях научила на командата "Дръж мухата!" и майсторските ловеше и хрускаше мухи, защото в апартамента нямаше какво друго.
Същата още в 5 сутринта се ококорваше на перваза да дебне лястовичките (имахме гнездо на външната страна на прозореца).
Та моя милост реши, че ще научи и котката на най-добрата ми приятелка на същия номер.
Да ама нейната беше много луда и като тръгна да рипа след мухата и изпонадра тапетите и аз отнесох мъмрене
Аз имах една дебелана, която бях научила на командата "Дръж мухата!" и майсторските ловеше и хрускаше мухи, защото в апартамента нямаше какво друго.
Същата още в 5 сутринта се ококорваше на перваза да дебне лястовичките (имахме гнездо на външната страна на прозореца).
Та моя милост реши, че ще научи и котката на най-добрата ми приятелка на същия номер.
Да ама нейната беше много луда и като тръгна да рипа след мухата и изпонадра тапетите и аз отнесох мъмрене
Преди време съседите имаха котка, която беше доста симпатична и благонравна, а и красива - персийска, мисля че беше породата. Та веднъж бях на кафе у съседите и терасата им беше отворена, но нещо ремонтираха тогава и нямаше ограда. Запътила се котана към отворената врата, комшийката в този момент нещо показваше в другата стая на майка ми какво са направили и аз - ами сега? АМИ АКО ПАДНЕ??! /все едно не е животно с инстинкти, ами прохождащо бебе/. Бързо влизам в ролята на спасител и се спускам към котката... обаче нали съм си специалист по животните, ме е страх да я хвана през корема, да не я стисна нещо, и къде, къде - хоп, за опашката. Хващам я и я държа, тя се подръпва, ама - тц... Обърна се по едно време към мен, измяука жално, пак се подръпна - тц! Втори път - не пускам и това е! Че и обяснявам на всичко отгоре "Стой си тука, стой си, ще паднеш..." /ми така де, няма само доктор Дулитъл да си говори с животните/. Накрая хайванчето видя, че тая откачалка надвиване няма, обърна се навътре и когато вече и пуснах опашката, ме изгледа обидено, измяука сърдито и с лапа ми одраска единия чехъл, да разбера, че не ми говори вече
Само толкова и беше сръднята, благородна гадинка беше! Добре, че не работя в някоя спасителна служба
. В случая той беше муньо, защото ги беше зарязал на рафта с кока колата на промоция, а аз само сънена го мернах и отнесох. Догони ме човека да си ги спаси де, а аз после 10 минути търсих къде са ги скрили. 
