"Да,тук е Мария.А вие сте Йосиф,бащата на Исус ли?"
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 10 352
31 окт. 2016, 19:43 ч.
За съжаление съм Калина.
Бе подробности ся..Можеше да го изиграеш веднъж и Мария.. 
Виж целия пост
За съжаление съм Калина.Скрит текст:
Най-ми е любимо това тормозене по телефона
-Ало,добър ден,Пешо?
–Имате грешка!
-А,така ли,извинете..След 10 мин.
-Ало,здравейте,Пешо там ли?
–Ама нали ви казах вече,няма такъв!
-О,явно е грешка,извинете..След още 10 мин.
–Ало..
-Да!!!
-Ами..Пешо се обажда,да ме е търсил някой?
-Ало,добър ден,Пешо?
–Имате грешка!
-А,така ли,извинете..След 10 мин.
-Ало,здравейте,Пешо там ли?
–Ама нали ви казах вече,няма такъв!
-О,явно е грешка,извинете..След още 10 мин.
–Ало..
-Да!!!
-Ами..Пешо се обажда,да ме е търсил някой?
# 10 353
31 окт. 2016, 20:01 ч.
В повечето случаи е нарочно.
Имах съученик на име Тодор, а фамилията беше Живков. Годината - 82/3.
Класната все се оплакваше от ситуациите, в които я поставяше.
"Пътуваме с класа в градският транспорт. И той ми се скрива от погледа. Представете си как шокирам пътуващите когато с цяло гърло изрева: 'Къде е Тодор Живков??? Тодор Живков веднага да се яви пред мен!'"
Виж целия пост
Ама и тези как са си кръстили децата, егати съвпадението, все едно нарочно.
Имах съученик на име Тодор, а фамилията беше Живков. Годината - 82/3.
Класната все се оплакваше от ситуациите, в които я поставяше.
"Пътуваме с класа в градският транспорт. И той ми се скрива от погледа. Представете си как шокирам пътуващите когато с цяло гърло изрева: 'Къде е Тодор Живков??? Тодор Живков веднага да се яви пред мен!'"
# 10 354
31 окт. 2016, 20:04 ч.
ние си имахме Георги Димитров
не помня да е имало такива изцепки, но мога да си представя 
Виж целия пост
ние си имахме Георги Димитров
не помня да е имало такива изцепки, но мога да си представя
# 10 355
31 окт. 2016, 20:10 ч.
Ние пък си имахме в квартала чичко Сталин и и чичко Ленин. Сега оставям на вашето въображение бурния кикот, който наставаше, когато някоя от благоверните им съпруги се провикнеше "Сталинееееее!/ Ленинеееее! Да купиш и кило доматииииии!"
Виж целия пост
# 10 356
31 окт. 2016, 21:35 ч.
Alcarin, ти можеш да участваш в темата с аватар и "Боли ме дясната шия." 
Виж целия пост
и "Боли ме дясната шия."
# 10 357
31 окт. 2016, 21:44 ч.
Оф, като каза "дясната шия" и се сетих сина ми като беше по-малък ...на 4-5 някъде..и като обясняваше за краката си,примерно го ухапал комар,или се ударил,и като го питам "къде точно" ,казваше "Долното краче,или ухапа ме по горното краче"..Към днешна дата,вече е на 9,ама още си прави такива изцепки.."Ударих си горния крак"..Абе ще го изчакам още малко и ще го изтипосам при мунчовците..
Виж целия пост
Alcarin, ти можеш да участваш в темата с аватар и "Боли ме дясната шия."
и "Боли ме дясната шия." Оф, като каза "дясната шия" и се сетих сина ми като беше по-малък ...на 4-5 някъде..и като обясняваше за краката си,примерно го ухапал комар,или се ударил,и като го питам "къде точно" ,казваше "Долното краче,или ухапа ме по горното краче"..Към днешна дата,вече е на 9,ама още си прави такива изцепки.."Ударих си горния крак"..Абе ще го изчакам още малко и ще го изтипосам при мунчовците..
# 10 358
31 окт. 2016, 21:53 ч.
Твоето поне казва кой крак, горен-долен, все разбираш, че е крак. Щерката мини муня на въпрос "къде се удари", показва къде се е случило удрянето - на масата, на стола, на вратата.
Горните истории обаче ме разреваха от смях
Виж целия пост
Горните истории обаче ме разреваха от смях
# 10 359
1 ноем. 2016, 09:14 ч.
Тръба пак що-годе 
Една колежка ни разказа как се е държала (костюмирана, натокана, фризирана и гримирана) в един тролей за метлата на една кака от чистотата и през цялото време се чудила защо каката се е стегнала и я гледа опулено.
Виж целия пост
Една история, в която героиня не съм аз, а моята майка и нейна колежка...
Вие знаете, как преди години автобусите бяха претъпкани с хора, защото нямаше маршрутни таксита, нямаше екстри, а и никой още не беше напуснал България.
И в 17 часа двете героини на историята се качват на супер препълнен автобус и едва си намират две места точно до седалка, на която е седнал един господин. Хващат се за една от онези тръби, вертикалните в автобусите до седалките, нали ги знаете и си говорят. Но маршрутът е дълъг, пътуват някъде около 40 мин., страшни завои, а автобусът препълнен. Те поприлягват от време на време върху господина, който невъзмутимо продължава да си стои на седалката, само от време ги попоглежда и леко се подсмихва.
Независимо от инфарктното пътуване, майка ми и нейната колежка също невъзмутимо и оживено обсъждат интересни теми и само хвърлят по един възмутен поглед към седналия мъж(тоз пък, какво зяпа постоянно!).
Спирка, преди и двете да слязат, мъжът възпитано ги пита: може ли да сляза?
А двете в хор изкряскват възмутено: Че кой ви пречи?!
Бихте ли пуснали тръбата????
Той, човекът, си купил тръба и я транспортирал до в къщи, а те двете недовидяли, вместо за тръбата на автобуса се хванали за неговата тръба, която той крепял изправена.
Представете си, какво лашкане в автобуса, завои и колко много хора.
И те двете, легнали върху тръбата на човека...
Вие знаете, как преди години автобусите бяха претъпкани с хора, защото нямаше маршрутни таксита, нямаше екстри, а и никой още не беше напуснал България.
И в 17 часа двете героини на историята се качват на супер препълнен автобус и едва си намират две места точно до седалка, на която е седнал един господин. Хващат се за една от онези тръби, вертикалните в автобусите до седалките, нали ги знаете и си говорят. Но маршрутът е дълъг, пътуват някъде около 40 мин., страшни завои, а автобусът препълнен. Те поприлягват от време на време върху господина, който невъзмутимо продължава да си стои на седалката, само от време ги попоглежда и леко се подсмихва.
Независимо от инфарктното пътуване, майка ми и нейната колежка също невъзмутимо и оживено обсъждат интересни теми и само хвърлят по един възмутен поглед към седналия мъж(тоз пък, какво зяпа постоянно!).
Спирка, преди и двете да слязат, мъжът възпитано ги пита: може ли да сляза?
А двете в хор изкряскват възмутено: Че кой ви пречи?!
Бихте ли пуснали тръбата????
Той, човекът, си купил тръба и я транспортирал до в къщи, а те двете недовидяли, вместо за тръбата на автобуса се хванали за неговата тръба, която той крепял изправена.
Представете си, какво лашкане в автобуса, завои и колко много хора.
И те двете, легнали върху тръбата на човека...
Една колежка ни разказа как се е държала (костюмирана, натокана, фризирана и гримирана) в един тролей за метлата на една кака от чистотата и през цялото време се чудила защо каката се е стегнала и я гледа опулено.
# 10 360
1 ноем. 2016, 09:57 ч.
Посиних си окото с телефона...
Чисто новичък ми е - радост голяма, говоря по него, но ръцете ми са заети и го придържам с рамото на ухото си. Приключвам работа, започвам да заключвам офиса и продължавам да стискам с рамо телефона, и си говоря... В един момент усещам как се изплъзва и с ужас пускам ключовете в опит да го хвана с ръка. Явно много се бях засилила, така се святнах с ъгъла на телефона под веждата... Не знам как стана точно този финт, но още ми е подуто и леко синьо окото, добре че съм с прав бретон и не се вижда много
Изнудвах моя да не ме ядосва много, защото ще го обвиня, че той ме е посинил. Да му върна "жеста" отпреди няколко дни, когато:
Виж целия пост
Чисто новичък ми е - радост голяма, говоря по него, но ръцете ми са заети и го придържам с рамото на ухото си. Приключвам работа, започвам да заключвам офиса и продължавам да стискам с рамо телефона, и си говоря... В един момент усещам как се изплъзва и с ужас пускам ключовете в опит да го хвана с ръка. Явно много се бях засилила, така се святнах с ъгъла на телефона под веждата... Не знам как стана точно този финт, но още ми е подуто и леко синьо окото, добре че съм с прав бретон и не се вижда много
Изнудвах моя да не ме ядосва много, защото ще го обвиня, че той ме е посинил. Да му върна "жеста" отпреди няколко дни, когато:
Скрит текст:
Предисторията: Моят половин ще прави първата леща в живота си, под предтекст, че ще ме изненадва. Не знам каква изненада може да бъде тенджера с леща за някой, който дори много-много не обича такава манджа, но с гордост цял ден тръби на работа, че ще готви. Както и да е, прибирам се и изненадата ми - леща Постарах се да се направя на очарована, за да не омаловажавам труда на любимия и да не го обидя. Ядохме, а аз даже малко прекалено се възхищавах на произведението му, той чак се усети, че преигравам 
Малко по-късно същата вечер малкия халосал баща си без да иска с един пластмасов кош за играчки и му беше направил доста голяма рана на челото. Отива на следващия ден ММ на работа и колегите го питат какво се е случило с главата му, а той най-сериозно отговаря "Ами *** (т.е. аз) не ми хареса лещата и ми спука главата 
Той обича да се извинява с мен когато, например, не му се излиза, не му се ходи на събиранията на фирмата и т.н. и все казва, че аз не го пускам. Много ме нервира това извинение и все му се сърдя, че си мие ръцете с мен, защото аз проблем с излизанията му нямам. Но колегите му вече са убедени, че освен, че го държа на къс повОд, го и припалвам отвреме навреме... 
Постарах се да се направя на очарована, за да не омаловажавам труда на любимия и да не го обидя. Ядохме, а аз даже малко прекалено се възхищавах на произведението му, той чак се усети, че преигравам Малко по-късно същата вечер малкия халосал баща си без да иска с един пластмасов кош за играчки и му беше направил доста голяма рана на челото. Отива на следващия ден ММ на работа и колегите го питат какво се е случило с главата му, а той най-сериозно отговаря "Ами *** (т.е. аз) не ми хареса лещата и ми спука главата Той обича да се извинява с мен когато, например, не му се излиза, не му се ходи на събиранията на фирмата и т.н. и все казва, че аз не го пускам. Много ме нервира това извинение и все му се сърдя, че си мие ръцете с мен, защото аз проблем с излизанията му нямам. Но колегите му вече са убедени, че освен, че го държа на къс повОд, го и припалвам отвреме навреме...
# 10 361
1 ноем. 2016, 15:14 ч.
Прясно-прясно:
На технически панаир сме, в чужбина, с наши местни партньори. Мацката от тяхна страна беше заета с клиенти, които разглеждат изложението ни, идват двама млади мъже и започват да се суетят пред нашия щанд. Ставам и започвам да им обяснявам как работят нещата, поканвам ги да пробват изделията, да вземат брошури...те сумтят и едносрично отговарят "Nо, Nо"
Връща се мацката - единият бил нейното гадже а другият негов приятел.
Със сигурност бяха мнооого заинтересувани от нашите продукти
Виж целия пост
На технически панаир сме, в чужбина, с наши местни партньори. Мацката от тяхна страна беше заета с клиенти, които разглеждат изложението ни, идват двама млади мъже и започват да се суетят пред нашия щанд. Ставам и започвам да им обяснявам как работят нещата, поканвам ги да пробват изделията, да вземат брошури...те сумтят и едносрично отговарят "Nо, Nо"
Връща се мацката - единият бил нейното гадже
а другият негов приятел. Със сигурност бяха мнооого заинтересувани от нашите продукти
# 10 362
1 ноем. 2016, 22:41 ч.
От Варна си нали ?
Виж целия пост
Една история, в която героиня не съм аз, а моята майка и нейна колежка...
Вие знаете, как преди години автобусите бяха претъпкани с хора, защото нямаше маршрутни таксита, нямаше екстри, а и никой още не беше напуснал България.
И в 17 часа двете героини на историята се качват на супер препълнен автобус и едва си намират две места точно до седалка, на която е седнал един господин. Хващат се за една от онези тръби, вертикалните в автобусите до седалките, нали ги знаете и си говорят. Но маршрутът е дълъг, пътуват някъде около 40 мин., страшни завои, а автобусът препълнен. Те поприлягват от време на време върху господина, който невъзмутимо продължава да си стои на седалката, само от време ги попоглежда и леко се подсмихва.
Независимо от инфарктното пътуване, майка ми и нейната колежка също невъзмутимо и оживено обсъждат интересни теми и само хвърлят по един възмутен поглед към седналия мъж(тоз пък, какво зяпа постоянно!).
Спирка, преди и двете да слязат, мъжът възпитано ги пита: може ли да сляза?
А двете в хор изкряскват възмутено: Че кой ви пречи?!
Бихте ли пуснали тръбата????
Той, човекът, си купил тръба и я транспортирал до в къщи, а те двете недовидяли, вместо за тръбата на автобуса се хванали за неговата тръба, която той крепял изправена.
Представете си, какво лашкане в автобуса, завои и колко много хора.
И те двете, легнали върху тръбата на човека...
Вие знаете, как преди години автобусите бяха претъпкани с хора, защото нямаше маршрутни таксита, нямаше екстри, а и никой още не беше напуснал България.
И в 17 часа двете героини на историята се качват на супер препълнен автобус и едва си намират две места точно до седалка, на която е седнал един господин. Хващат се за една от онези тръби, вертикалните в автобусите до седалките, нали ги знаете и си говорят. Но маршрутът е дълъг, пътуват някъде около 40 мин., страшни завои, а автобусът препълнен. Те поприлягват от време на време върху господина, който невъзмутимо продължава да си стои на седалката, само от време ги попоглежда и леко се подсмихва.
Независимо от инфарктното пътуване, майка ми и нейната колежка също невъзмутимо и оживено обсъждат интересни теми и само хвърлят по един възмутен поглед към седналия мъж(тоз пък, какво зяпа постоянно!).
Спирка, преди и двете да слязат, мъжът възпитано ги пита: може ли да сляза?
А двете в хор изкряскват възмутено: Че кой ви пречи?!
Бихте ли пуснали тръбата????
Той, човекът, си купил тръба и я транспортирал до в къщи, а те двете недовидяли, вместо за тръбата на автобуса се хванали за неговата тръба, която той крепял изправена.
Представете си, какво лашкане в автобуса, завои и колко много хора.
И те двете, легнали върху тръбата на човека...
# 10 363
2 ноем. 2016, 09:06 ч.
Лещичка, а?
На фона на гозби и тръби срещата ми с пътен знак за еднопосочна улица е твърде прозаична случка. За сметка на това - шумна. Поради ограничените възможности на електронното общуване, не мога да ви пресъздам звука от сблъсъка на блеещ пешеходец /аз/ с вертикалната сигнализация по пътищата, представлявана от въпросния знак.
Виж целия пост
Лещичка, а? На фона на гозби и тръби срещата ми с пътен знак за еднопосочна улица е твърде прозаична случка. За сметка на това - шумна. Поради ограничените възможности на електронното общуване, не мога да ви пресъздам звука от сблъсъка на блеещ пешеходец /аз/ с вертикалната сигнализация по пътищата, представлявана от въпросния знак.
# 10 364
2 ноем. 2016, 09:45 ч.
Оф, като каза "дясната шия" и се сетих сина ми като беше по-малък ...на 4-5 някъде..и като обясняваше за краката си,примерно го ухапал комар,или се ударил,и като го питам "къде точно" ,казваше "Долното краче,или ухапа ме по горното краче"..Към днешна дата,вече е на 9,ама още си прави такива изцепки.."Ударих си горния крак"..Абе ще го изчакам още малко и ще го изтипосам при мунчовците..
Синът ми на около 6-7, реве, че си ударил крака/ не е ударено сериозно , обаче се навива и реве В отговор на моето: "Сега защо ревеш?'', получавам: "Това ми беше любимия краааааак''
Виж целия пост
Alcarin, ти можеш да участваш в темата с аватар и "Боли ме дясната шия."
и "Боли ме дясната шия." Оф, като каза "дясната шия" и се сетих сина ми като беше по-малък ...на 4-5 някъде..и като обясняваше за краката си,примерно го ухапал комар,или се ударил,и като го питам "къде точно" ,казваше "Долното краче,или ухапа ме по горното краче"..Към днешна дата,вече е на 9,ама още си прави такива изцепки.."Ударих си горния крак"..Абе ще го изчакам още малко и ще го изтипосам при мунчовците..
Синът ми на около 6-7, реве, че си ударил крака/ не е ударено сериозно , обаче се навива и реве
В отговор на моето: "Сега защо ревеш?'', получавам: "Това ми беше любимия краааааак'' Препоръчани теми