Номинации за най-голяма муня

Чета темата отначало и много се забавлявам.
Ще се разпиша с една случка от детските си години.
Била съм 12-13 годишна, връщам се от училище, влизам във входа и заварвам един съсед тъкмо в момента, в който се опитва да издърпа вестника от пощенската ни кутия.
Тук трябва да отбележа, че бях много стеснително и много възпитано дете. Решавам обаче, че не мога да замълча, събирам цялата си смелост и задавам следния учтив въпрос:
"Извинете, а Вие защо ни крадете вестника?"

Човекът - , започва да мънка: "Ама не, аз видях, че стърчи и се опитах да го прибера обратно..."

Не си спомням продължението, но после много ме беше срам от този съсед. А него сигурно го е било срам два пъти повече.

the Дорис, уби просто рибата с този разказ!

Нямам такива достойни подвизи, но искам да разкажа един случай с майката на мое гадже.
Зората на демокрацията. Баща му беше на работа в чужбина. Другата част от семейството - в София.
Оставял им той $$ за харчене, когато се връщал тук. А жена му чинно ги прибирала в размразено пиле и го замразявала пак, за да не се усетят евентуалните крадци къде може да са.
Връща се човекът в почивка в София, остава няколко дни в къщи и решава да направи почистване. Размразява хладилника. Вижда, че срокът на годност на въпросното пиле е изтекъл и заедно с други отпадъци го изхвърля.
Прибира се жена му от работа, вижда изчистената къща и познавайки мъжа си - първата й мисъл е : къде е въпросното животно! Втората е: цялото семейство евакуирано на казаните за смет и 2 часа търсят пилето!
Не знам за каква сума ставаше въпрос, но не е била малка!
Намериха го.

Това последното е като на баба ми муньовщината. Пестеше си жената като за световно и парите слагаше в книги... ама само тя си знаеше за това и то точно определени книги. Един ден бях отишла, докато само дядо си беше у тях и ми трябваше много една книга. Грабнах без да питам и се метнах директно в таксито. По едно време гледам, че падат едни банкноти по краката ми и като отворих книгата, зле ми стана. Айде обратно и после изнасях лекция на баба. Не че имаше ефект, но от тях книги се изнасят само с официално разрешение

Реших и аз да се включа ,че съм си голяма Муня по принцип.Направо не знам от къде да започна ама за каквото се сетя ще пиша.
         Всяка сутрин мъжът ми ме кара на работа с колата.Така е от 15 години всяка сутрин.Аз го целувам ,пожелавам му приятен ден и слизам.Наложи се синът ни да вземе колата да ходи на изпити и аз за първи път си викам такси.Стигаме до работата ми аз целувам човека по бузата,пожелавам му хубав ден и слизам без да си платя.Правя няколко крачки и се сещам ,че съм с такси .Не знаех какво да правя,събрах смелост и се обърнах назад.Извиних се и исках да си платя ,но не ми взеха парите.Мъжът ухилен каза ,че ми дължи ресто.Такъв срам!
        Най-редовно, като пазаруваме с моя съпруг не знам как се оказвам по ръка с дръг мъж.Винаги се чудя тези мъже защо си мълчат и вървят накъдето ги водя и чакат да се усетя!
        Най-новата ми изцепка беше тази неделя сутринта около 7 часа.Отиваме на вилата в събота с приятели да ядем печено агне.Купона продължава почти до сутринта ,гостите се разотиват и ние си лягаме.Да обаче звъни телефона на моя и се оказва,че трябва спешно да се върне в града има проблем във фирмата нещо.Вилата е далече от града и няма начин да оставим всичката мръсна посуда и остатъци от храна там.Аз започвам да събирам в голямата тава от агнето всичко каквото видя и по-най бързия начин скачаме в колата и газ.Забравих да кажа ама то се подразбира ,че сме си пийнали малко повечко.В един момент виждам полиция на пътя и се оглеждам дали съм с колан.Ми в общи линии си бях само по колан,като изключим червените ми прашки и нещо като ношница ама супер прозрачно.Моля се да не ни спрат ченгетата и слава богу се разминаваме с това.Стигаме пред блока и започвам да се оглеждам за хора.МИ неделя сътрин е няма такива.Вземам тавата и ключа за вкъщи и тичам към входа.Стигам пред нашата врата и за да отключа трябва да оставя тавата някъде.Навеждам се и я оставям на земята ,ама се навеждам като малките деца абе одупих се.Следващия момент чувам тупурдия и какво да видя:Съседа от горния етаж паднал на стълбите и се залял с кафе.Аз седя като изтукана по червени прашки и не знам какво да кажа.Не стига това ами влетя и мъжа ми /бързал да ми каже ,че идва някой/ и като ни видя вика : Ами какво ,вие вече сте се срешнали.На всичкото отгоре излезе и жената на съседа,гледа ни една минута и му вика:Ставай бе,какво лежиш.Отивай за кафе и гледай хубаво къде стъпваш.

До сега се въздържах, но твоите истории ме съсипаха от смях

и мен също ме съсипаха от смях

Леле, от една седмица се смея и то сам- самичка!Мъжа ми реши, че не ми е добре нещо главата!Уникални сте!А може ли някой да ми даде линковете на темите за Муновците

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28316
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181318
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=278525.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=416562.0
Заповядай, ама внимавай със смеха, че мъжът ти може да те обяви за луда  

  На мен все ми се случват едни...ама аз не съм виновна  
Ето една. Единствения път,когато ме измамиха, беше с една предплатена доставка на магазина. Какво се бях  ошашавила, дадох парите ,а дори координатите не им взех. След половин месец си вървя и виждам измамника си седи най-спокойно в кварталното кафене с двама приятели. Аз,като виден представител на зодия овен направо ми падна пердето. Разфучах се, заклеймих го, направо го размазах като хлебарка,промъкнала се в чистата ми кухня през нощта. Той през цялото време се опитваше да ме обуздае, да ми обясни нещо, ама кой ти го слуша. В един момент той ми казва:
    -Все пак ние май наистина се познаваме, но не по начина ,в който ме обвинявате.
Загледах го аз изведнъж замълчала и ми просветна- учителя на дъщеря ми по физическо.. Просто силна физическа прилика..Е,не й остави двойка по предмета си де, ама го избягвах мнооого внимателно да не го засека пак.  

Как може да съм пропуснала тази готина тема ,направо ме разбивате! 

Хаха..смее ли да напише двоѝка

много добре ми действате сутрин когато пия кафенце

  Сетих се още няколко мои изпълнения (м/у другото преди да вляза в темата не знаех какво е муньовщина  )
       Работих в магазин за козметика и влиза една мадама, готина, наточена и иска да си купи лак за нокти в розовата гама. Показваме й с колежката един , втори,трети-ама цък-все са й много тъмни. Накрая  най-сериозно   й заявявам:
      - Госпожице, докато не си свалите слънчевите очила, всички лакове ще ви се виждат тъмни..

  Друга случка ( на границата на трагикомедията е). Докато бях бременна взехме решение,ако се роди момиченце-да се кръсти на свекървата, ако е момченце- на свекъра.Родих момиче, изпълнихме си обещаното. Та отивам в ресторанта месец след това, където работи свекъра ми и една от колежките му почна да ме разпитва " Как е Тошко, къде е,защо не го доведе?" И аз все още не захапала й отвръщам,че очаквам да го намеря тук. А тя продължава "Ама как тук,той дядо му да не е решил да го вземе на работа, че да му се порадваме и ние?" Едвам тогава ми просветна ..толкова му се искало на свекъра ми внук, че съвсем явно е излъгал,че се е родило момче и че е кръстено на него   Та така..колегите му разбраха истината. И все пак една заспала муня -колежка след време вижда с количката и възмутено ме пита: "Ама това момченце защо в розово го киприш? Никак не е хубаво! "

   Сетих се още една. Местим се в ново жилище с нашите в ония квартали, които са само с еднакви блокове(точно тогава бяха почнали да правят "пломби") .Майка ми ме праща до магазина за нещо, прибирам се с покупката, влизам си и гледам в кухнята нещо загаря. Провиквам се с цял глас "Мамоооо" и една жена притичва през стаята от балкона (простирала си ) ама хич не прилича на моята мама. За да ме разберат по-младите,преди панелките се издаваха с еднакви мокети, балатуми и еднакви бели кухненски шкафове, та трудно беше да различа нашия апартамет от друг, че на всичко отгоре и в друг блок. Жената примига, примига ,дръпна яденето от котлона и ме пита най-мило" Май си се загубила?"

Имам още много, но толкова се смях на вашите, че ми се разбълника мозъка. И вие ,докато сте се само напишквали от смях, аз съборих две шишенца с боя за стъкло на бюрото от истеричния смях  

Отново ще сложа тук дъщеря ми.
След месец и нещо неуспешен опит да ходи на ясли детето е установило че момченцата пишКат с нещо по различно от момиченцата.Започва се в нас едно лудо разяснение че момченцата имат "чурки",а момиченцата "дуди".Един ден явно главата и увряла и тя е зацепила че баща и е момченце и явно има чурка.Човека след работа се прибира и веднага в банята.Малката само го усети и хуква при него и тя в банята.Да ама моя врътнал ключа и тя само блъска по вратата и вика:
-Тате,моля те отвори искам да ти видя чуркатаааа.......  

Подсетих се за една случка.. Бяхме на море с нашите, някакъв къмпинг с бунгала. Понеже много ми се ходеше на дискотека, се засилих с едно по-голямо момиче от къмпинга и право на Созопол. Майка само ме помоли да се прибера тихичко, че да не ги събудя с баща ми и понеже съм с това момиче, е спокойна, че всичко ще е наред. Е, наред си беше, стана 3 и ние тръгнахме да се прибираме с такси. Тъй като в къмпинга нямаше да го пуснат таксито, ние тръгнахме с девойката през целия къмпинг към съответните бунгала. А те са еднакви, пък и ние леко подпийнали... Вървим, подхилкваме се и стигаме до нашето бунгало, мятам за чао и тиииихичко се промъквам. Вътре тъмно, ама нищо не се вижда. Аз знам къде ми е леглото и направо с дрехите лягам. Заспала съм сигурно на секундата. Сутринта ме бута някой и гледам една жена се надвесила над мен и се смее. Направо шок и ужас. А аз съм влязла през бунгало от нашето и добре че хората се усетили коя съм, казали на майка и татко, които били много притеснени... Много ме беше срам, ама много. До края на почивката като се прибирах, броях ние в кой номер бунгало сме