Номинации за най-голяма муня

Благодаря ви! Не спрях да се смея с глас на последните истории.

Ох, не мога, просълзих се от смях с последните истории! Windekind, днес богът на сиренето ти е отмъщавал за нещо  

Рибозом, всеки път като чета историите ти, ми се приисква да седна с теб на по кафе  

Ох, момичета 
Надявам се сте се разминали без контузии...

Аз днес си взех душ с дрехите... Сутринта, още не съм пила кафе, ми идва гениалната идея да си накисна орхидеите в един леген, да ги полея (докато стане кафето). Вземам легена, отивам в банята, слагам го под чучура (долния на душа). Пускам вода (студена) и тръгва душа - горния. Що да бутна кранчето да тече долу... И вместо да отскоча или все пак да бутна тъпото кранче надолу мигах на парцали като пълен дебил, за стана цялата вир вода... Ми разсъних се и без кафе

Днес ходихме до Практикер с приятеля ми да вземем един скрин. Консултантът го натовари на количката и аз отбелязах, че изглежда много тежък - 33 килограма бил, каза човекът. Стигаме до блока, но няма къде да се паркира. Спираме така, че запушихме две коли и приятелят ми пренесе пакета до асансьора с предупреждението да го изчакам, докато той премести колата. Хубаво, ама аз нали съм еманципирана женица, решавам, че сама ще го довлача в асансьора и след това до нас. Натискам копчето, идва асансьорът, натоварвам го с 300 зора и влачене и натискам копчето за етажа. След като спряхме, извлачвам пак едвам пакета и посягам към дръжката на вратата, която е обща за двата апартамента. И виждам, че обувките на милото ги няма - "Откраднали са ги  " ми минава веднага през акъла и забелязвам, че на "нашата" врата някой е сложил коледна украса... И в този момент осъзнавам, че съм на грешен етаж. Довлачвам пакета в асансьора и виждам, че съм на четвъртия етаж. Охкам и натискам копчето за шестия етаж. Отново спираме, отново довлачвам пакета извън асансьора и аха да хвана дръжката на вратата (онази за общата врата) и отново забелязвам, че не съм на правилния етаж. Тук веднага се сещам за темата и каква голяма муня съм. Ние не живеем на шестия етаж, а на ПЕТИЯ!!! После знаете, довлачване обратно в асансьора, спиране, довлачване на площадката до входната врата, посягам към дръжката, всичко точно - и обувките на милото си ни чакат пред вратата  . Зарязвам пакета изправен, без да го подпра - добре, задържа се - зарязвам го и тръгвам да си отключвам и в този момент се обръщам, за да видя как пакета тръгва да пада  Веднага ми минават мисли как ще се изтряска това ти ми нещо, как може да се счупи нещо вътре (някоя част от скрина  ) и инстинктивно решавам да подложа крак... под 33 килограмов пакет  Така ме заболя, че се зачудих дали не си счупих нещо... С последни сили и леко накуцукваща прибрах фаталния скрин вътре.

Приятелят ми като се прибра, ме смъмри, че не съм го изчакала, но аз му казах, че не е имало проблеми  Тръгна той да го сглобява, пък аз му помагам. Сглоби две от крилата и аз ги подпрях на стената, за да не пречат. След което той ме помоли да донеса клещи от другата стая. Тръгвам аз, нали съм помощник и с отварянето на вратата, двете крила се стоварват върху крака ми, защото се оказаха на пътя на вратата  Похленчих малко и той ме прати да си почивам в хола, а той ще довърши. След няма и 15 минути ме викна да покаже крайния резултат. Доволни и двамата, се чудим къде ще до наместим. Избрахме едно местенце и го хванахме от двете му страни, при което аз си удрям другия крак в ръба на проклетия скрин Всичко приключи благополучно с наместения скрин и дрехите, подредени в него, а пък аз си чакам да ми се появят синините по краката 

Уаууу

Особено за обувките на милото пред вратата, нали 

Е какво за обувките  , крали са му веднъж един чифт. Обувки за пред блока, ама ей на ... изчезнаха 

Представих си как риташ безпомощно с краченца...

То хубаво за пред блока, ама що са пред апартамента Ronald на това реагира.
Не се ли изживя вече тази "мода"?

Моето "уауу" беше за къръка.

На НГ голямата ми дъщеря припадна в банята, мен кучето ме одра точно под окото, докато играехме, свекърва ми се изгори с бенгалски огън, мъж ми си наби капачката на коляното в един ръб, кучето умря от ужас от зарята пред прозореца ни (на 1-ви етаж сме). Само малката беше пожалена откъм инциденти.

Оле, милата
Не си за тази тема обаче! На теб ти трябва специална, за Марко Тотевците

Ами де да знам, и на мен ми е странно, но така е свикнал човекът   Няма да го превъзпитам на тези години  

Леле, Гита Ог, при вас много неприятни къръщини   Пожелавам да са останали в изминалата година, а новата да носи само приятни емоции  

Мишелин,  миличката тя  
Аз пък от историите на Рибозом и Анонимен 3,се сетих за случка, разказана от майка ми.  По комунистическо време  отряд  млади и ведри членове на администрацията били пратени в командировка предновогодишно в Румъния. Нормално тогава работа  не е имало кой знае каква за вършене, но пък командировките в чужбината били кът, та всички  вършили там уж нещо, после вкупом плъзнали по  магазините да вършеят. Та вършали де, до последно. Излизат от поредния голям магазин малка група  смели и наторбени с  покупки  колежки. Навън сняг, вече  тъмно и ...силно заледено. Точно пред входа всички разбират колко  заледено е, като вкупом  се пльосват на  втората крачка /майка ми твърди, че като най-издръжлива е  додрапала до четвърта,но тя по принцип  си обича да преувеличава/ Всички се справят както могат и някак се изправят на каквото могат, само леля Роси продължавала да лежи  в замръзнал вид - тип хлебарка, правеща се на умряла...т.е. всички крайници вирнати, два от които държащи торби. Майка ми се приплъзнала и я питала - Росе, добре ли си, а тя отвърнала тихо и почти предсмъртно - Виж в торбите как е кристалния сервиз и после ме питай как съм. От тази история си затвърдих, че жените са  не само оцеляващ вид, но и силно отговорен.

Тогава мъж ми закри представлението, при което вече се кисках. Не беше смешно, ама то едно след друго за няколко часа, като стане, на края вече се смееш.
Та, за това така реагирах на къръка на Мишелин. Само дето при нея е било все за нея всичкото.

Ударите някак си ги приех, но това със сгрешните етажи беше ... като скрита камера. Не можех да повярвам, че ми се случва  Почувствах се наистина като муня. Подлагането на крак под пакета също не беше много добра идея, за щастие се размина без контузии

Зандали, кака Роси ме довърши