Номинации за най-голяма муня

Смесих си маската за коса с крема за тяло . През цялото време докато бърках, че чудех защо не могат да се смесят хубаво двете неща  . Имах две маски останали по малко в кутиите, и реших да ги смеся да не ми заемат място. И изобщо не се сетих веднага, че правя нещо не както трябва, след няколко часа чак се замислих и видях какви съм ги свършила. Сега се чудя, дали да използвам сместа като маска за коса преди измиване или направо да я изхвърля, то е ясно че за крем за тяло не става.

Отдавна ви чета и все се каня да напиша нещо и днес се сетих за една история, която е доста стара, но все ме кара да си се хиля сама.
Става дума за славните ми студентски години, в които всяко лято ходих на бригада в UK. Там се живееше в каравани и готварските печки бяха с газови котлони. Ясно ви е, че котлона освен със завъртане, се включва и с подаване на огън, обикновено от запалка. Та, всеки ден - котлон, копче-завъртане, запалка и тн. Толкова бях свикнала с тези котлони....и връщам се аз в България и на един от първите дни се засилвам към печката у дома (а тогава беше още от старите видове с котлон плоча), вземам една запалка, паля я, врътвам копчето на печката на дясно и приближавам запалката да запалвам котлона. Гледам - не става и почвам да се чудя къде бъркам и дори се навеждам да се уверя, че хубаво съм завъртяла копчето...и така след няколко секунди вече разбрах къде греша.  И започнах да се смея на себе си...какво нещо е навикът.

И още нещо сега се сетих. Пак от студентските бригади. В UK като влизам в магазин/супермаркет/някакъв търговски обект (няма значение) обикновено поздравяваха с "Hi ya" (на български звучи като "хай я") и съответно и аз така свикнах и като си вляза някъде си знам - Hi ya за поздрав. Връщам се в България и първата ми работа е да отида до Мтел. Влизам в мтела и от вратата _ Hi yaaa  Последваха странни погледи. След това се усетих, че все пак вече съм в Бг и може да говоря на български. 

И те така, сигурно имам още позабравени истории, ама сега за тези се сетих.
Надявам се, че направих добър запис в темата.

И аз имам случки много, че съм видна муня, но сега се сетих за една смешка с моя приятелка.

Разхождаме се с нея из малките централни улички на София пеша, повечето близки до бул. Витоша са еднопосочни и през една са в една и съща посока), та идва момент да завиваме на дясно, за да стигнем до там докъдето бяхме тръгнали.
Изведнъж приятелката ми заковава спирачки и казва:
- Тук не можем да завием. Дай следващата.
- Защо? От тук е по-близо....
- Не може, не виждаш ли - има знак..

След две секунди се сети и прихна да се смее.

Една вечер стоим на дивана ММ и спира тока. Аз скачам като ужилена с думите "трябва да спра бойлера", тръгвам да прескачам краката на ММ за по - бързо и тъкмо се приземявм и ми идва на ума, че той тока е спрял, не водата, че да спирам бойлера...
Та отнесох доста подигравки от него после   

Това ми напомни за моята прабаба, Бог да я прости. Докато беше жива, веднъж баба ми, която съответно ѝ е дъщеря, я търси по телефона с думите: "Майко, Пенка се обажда". Последвало мълчание няколко секунди, след което прабаба: "Коя Пенка?"   Това ми е любимата история  

Аз съвсем мунски да попитам, защо трябва да се спре бойлера ако спре водата?

ММ отскоро шофира автобус по градска линия. Един ден, беше още в началото, приключил работа, ходил да върши нещо из града и се прибира към вкъщи. Обаче, понеже внимава все още да не сгреши маршрута, съвсем е изключил, че е вече с колата. Тръгнал по маршрута на автобуса, завил, спрял на спирката и взел да търси копчетата за отварянето на вратите. Даже, казва, се паникьосах леко, че ги няма. В един момент се усетил, че е с неговата кола и такива копчета няма как да има. Доста време го майтапех по този повод

 
Голям муньо е.

За да не гръмне. Евентуално.  
Не знам всъщност, така са ми обяснявали на мен.

ПП Питах и, доколкото схванах, обяснението е следното: ако водата е спряла, а възвратният клапан откаже, водата ще се върне обратно в тръбите и бойлерът ще остане празен.

О, това е класически случай Същата ми баба, за която писах, от няколко години не уцелва рождения ден на собствената си дъщеря - все й се обажда по-рано, примерно седмица или две, тя така се обаждала да не забравела случайно Старост - нерадост

Аз пък огледалото за странично, бутайки количката и адски изтощена от недоспиване и глад...

Аааа то с количките е друга история. Аз пазарска количка се чудех защо не мога да я сгъна и сложа в багажника, мислейки я за бебешката. С тази на детето се оглеждах самостоятелно, без да търся огледала

Пазарска в смисъл от тези металните в големите вериги? Е, ако някоя мама сгъне такава и си я прибере в багажника, ще я призная... 

Вчера един дядо си отнесе металната кошница от Фантастико.Вървях след него и по едно време се усети и отиде да я остави.

Точно такава. Не успях разбира се да я сгъна и през цялото време докато опитвах се чудех как да я подхвана тази количка да я сгъна и къде ѝ отиде механизма за това. Доста време се ядосвах преди да се усетя какви ги творя