Номинации за най-голяма муня

Нищо не разбрах...

Мислих, че съм само аз.

Два пъти се е качила на грешен автобус 
На третия път е уцелила точния.

Още втория път е хванала правилния автобус,но слязла и след това се замотала из кръстовището,докато осъзнае,че не е трябвало да слиза.Госпожице,когто съм изморена съм същата блейка-мога да мина 5 пъти през едно място,без да се усетя,много е гадно-хем ти е притеснено,хем нищо не става като хората!

Тази малка госпожица мърморана има изключително дълги, скучни и безмислени разкази. Тук сме да се посмеем!!! Ако имате да казвате нещо смешно го кажете, но безмислено дълги и скучни неща не ми се четат!!!

Отличен пост. Съвършена илюстрация на темата.

Реших да полея няколкото държеливи растения, които оцеляват вкъщи въпреки моите грижи. Речено-сторено. А след това оставих каничката върху сушилката за чинии за да се отцеди преди да я прибера. Обаче пропуснах преди това да изсипя в мивката останалата в нея вода. Не съм предполагала, че 300-400 мл вода могат да намокрят такава голяма площ. Почувствах се малко като тази упретна домакиня
http://thechive.com/2016/11/08/id-say-this-cleaning-method-is-a-complete-wash-video/

Тая пък откъде изпълзя.

Явно е решила да покаже нагледно как изглежда Муня в действие.

Леле, какво прави тази жена 

Чисти.

От какво са направени тези шкафчета? Нашите ПДЧ-та ако ги изкъпя така, ще съм за нова кухня.

Като я гледам как е забрадена, май просто не знае какво да прави
Но пък се старае - поглежда към камерата и полива все повече и повече

Да беше взела един пожарникарски маркуч. Тогава всичко щеше да заблести от чистота.

Сапунка му се казва на това.
В гладните студентски години, решава буля ви Гаргамела да изкара някой допълнителен лев с миене на жп вагони на депото в София. Тарифата я знаем - 30лв. на вагон, обикновено един го работят 4 души, значи, към 8 кинта на вагон, ако си по-пъргав и умятен - сколасваш 2-3 и става една прилична дневна заработка /60лв. ми бяха стипендията и наемът/. Нахлузвам ватенка, 2 чифта наполеонки под дънките /февруари месец/ и 2 номера по-големи кубинки с 2 чифта вълнени чорапи, грабваме се под ръчичка с една дружка и отиваме да се запишем. "Старо и патило" ни е обяснило процедурата - "Влизате, правите сапунка и излизате". За мен сапунката няма тайни - три пъти съм правила такава в тоалетните на военното обучение /заради голямата ми уста/.
Пита отговорничката "Знаете ли как?" - "Знаем, че как!". Водят ни до един пътнически влак /с купета и с пейките от изкуствена кожа/, разпределят ни по двама /падам се с мойта дружка, същият шапшал като мен/ и ни зачисляват по една кофа вода на глава, четки, парцали, препарат и по един прадядо на сегашните мопове - Т-образна дървена стирка за пода.
Влизаме двете моми чистофайници във вагона и набързо премиваме половината купета - едната премита пода, забърсва стени, врати и прозорци, другата - багажници и седалки /седалките - с пяна, качествено /, после лисва от вратата една кофа вода върху седалките и пода, сваля с парцал останалата пяна на пода и със стирката избутва пяната и водата в коридора. Като опаткахме зачислените ни купета, избутахме всичкото вода от коридора към стълбите и горди-горди викаме отговорничката. Жената, още като влезе, писна на умряло - след час влакът заминавал за Русе ли, за Варна ли, вече не помня. Седалките мокри, още текат, по пода локвички, тук-там парцали пяна... За 45 минути 4 бригади подсушихме що-годе апокалипсиса, но още ми е съвестно за тези пътници /припомням, действието се развива през февруари/.
Този ден пари не взехме, отиде ни надникът за компенсация на останалите, дето ни оправяха бакиите, а аз станах много предпазлива със сапунките, изобщо, сега предпочитам почистващите кърпички /жалко, че навремето ги нямаше/, щото, нали...