Номинации за най-голяма муня

И ние имаме датчици. Ако го задействаш случайно, има бутон за изключване. В зависимост от модела е различен мисля, но всички имат. Разгледай го, на нашия е отдолу точно в средата.

аз бутонът вече го намерих, тогава пищеше и имаше дим, нямах време да търся....

Ние имаме датчик точно над отоплителната система на дома, която е на газ. Няма да ви казвам една нощ как си изкарахме акъла в просъница като онова нещо започна да вие и мига.
Оказа се, че му било свършили батериите  , ама докато се усетим какво е, цялата къща бяхме на крак и готови за евакуация.

Те пищят различно като им свършва батерията и е много гадно. Аз единия го изтръгнах, защото нямаше как да купя батерия в следващите няколко дни .

Taка, така, ама не точно! Първата ни парна ютия беше руска, с една дебела плоча отдолу. Брат ми я забравил включена и изправена. Плочата започнала да се топи, да се разтича, капнала една голяма, дебела, метална капка, прогорила килима и започнала дюшемето! И явно е дала на късо, защото всичко беше спряло до там. Но ако не беше..... дюшемето си има черен кръг там, където е капнало, на косъм е било от пламване!

Не става въпрос за старите руски ютии. Те бяха без защити. Има се предвид по-нови модели и марки.

Нова, нова... подарък за сватбата преди 24 години, но я ползваме не повече от 10 
Марка Аляска, но явно има термостат. Винаги може нещо да се сговни, но моят опит е такъв. Което не значи че съзнателно си оставям уредите включени.

Обикновено се излагам рядко, но когато го правя, го правя качествено.

    Първата случка е отпреди няколко месеца, може би някъде от началото на есента миналата година. Решавам, че ще отида да си купя обяд от близкия магазин. Тръгвам с телефон и портфейл в ръка, гордо вдигнала глава, на едни високи токове. И като казвам високи, представете си 11 см, че и малко отгоре. Стигам края на тротоара и трябва да пресека улицата, а отсреща е въпросният магазин. Заставам мирно и се оглеждам чинно, в дясно - няма кола, поглеждам на ляво - идва една кола. Решавам, че не е толкова близо и ще мога да пресека на 2-3 прибежки. Вирвам нос, стъпвам на платното и... кракът ми пропада в единствената дупка точно пред бордюра. Аз съответно губя равновесие и се пльосвам с цялата си прелест на шосето. Ама не просто паднах, ами направо се размазах като ваденка на асфалта. Точно в този момент приближилата вече кола набива спирачки току до мен. Изправих се, стискайки все още телефон и портмоне, извиних се на шофьора и само се надявам да не ме е помислил за отчаяна от живота, и продължих все така гордо напред.

    Втората случка е скорошна.  Пазарувах в един от магазините на верига хипермаркети. Качвам се в колата и отбелязвам мислено да не забравя да изхвърля една използвана салфетка. Стигам до чекиращото устройство на изхода, грабвам салфетката, вземам и билета в ръка, и подавам ръка през прозореца, като внимателно наблюдавам дали правилно съм го нагласила на четеца. Чух някакъв звук, протягам ръка и хвърлям билета и салфетката в прикрепения до устройството кош. Обръщам глава напред и ядец - бариерата не се вдигна. А сега де! Звукът, който съм "чула" явно е бил само във фантазията ми. Премествам леко напред колата и излизам. Отпред бариера, отзад кола, няма накъде да мърдам. Билет може да се изтегли от другата страна при входа, но само при спряло МПС. Въпреки, че знам това - длъжна бях да опитам. Нъцки - не ме отрази въобще. Колите зад мен започват да се трупат. Аз стоя отпред и гледам като гърмян заек. Няма начин, ще бъркам в коша. Да, ама той от онези, които са закрити отгоре и едновременно ръка и глава не можеш да пъхнеш. Фиксирам си салфетката и отбелязвам, че и билетът ми трябва да е наблизо. Бъркам и хващам 1, пробвам - тцъ, нИ ще. Оглеждам се още по-стреснато и с отчаян поглед. От никъде помощ не иде. Викам си- "Ще играя докато не спечеля". Бъркам, вадя следващия, пробвам и О, Боже!-  бариерата се вдигна. Сега ме е яд, че не отидох след случката да пусна тото.

Аз днес пак се проявих на работа, но не толкова много колкото онзи ден с дънките. Правя си за обяд пакетче от онези спагети, на които само им слагаш гореща вода и пакетчето с прахчето... И разсипах цялото прахче върху себе си. Цял ден мириша на спагети с пиле.

Вчера малкият ни син  имаше тържество в градината с домашно приготвени сладкиши/соленички неща, абе хапване. Цял ден се въртях из кухнята да приготвя разни нещица, защото трябваще и да са повечко. Съвсем на време всичко е готово, подредено в еднократни подноси, опаковано. Всички наши деца, че и майка им са облечени и нагласени. Дори мъжът ми по цяло чудо дойде на време, а не закъсня както обикновено и потеглихме  по график.... И малко преди да стигнем се усетих, че почерпката така си отлежава на плота в кухнята. Ми върнахме се да си я вземем пък 

Пък аз вчера на работа се опитах да копирам един текст (имейл адрес) от телефона и да го пейстна на компютъра. След 5-6 опита се осъзнах каква голяма глупост правя  

Топло,топло още пари Ставам си аз,запътвам се към банята,щракам лампата,нямаме ток. Измих се на тъмно и като една истинска българка,отварям входната врата и щракам и там да видя да целия вход няма ток Да,всички нямаме. Викам си е какво пък толкова,все ще дойде. Отправям се към кухнята и най-спокойно си вклчвам кафе машината,да загрява,измивам две чаши останали от снощи и започвам да правя подготовка да си пусна кафе усетих се,че няма ток чак когато вече бях изчистила и сложила новата лъжица кафе

Знам, че на 06.06 има представление. В понеделник, 05.06 най-старателно се подготвям от обяд, избирам си дрехи и такива на малката, обличаме се, отиваме до метрото, качваме се, пътуваме, стигаме до залата, влизаме - вътре празно и тъмно. Бре, чудя се, има 20-30м до началото, толкова ли не са дошли по-рано да се поподготвят... Излизаме да чакаме навън на слънчице, когато осъзнавам, че е ден по-рано.
И хайде обратно на метрото от центъра до Люлин...
А вчера сутринта (явно още ме държеше) сме на площадката, моя милост си взима ключа, за да се качи до вкъщи за малко, стига пред входа и той заключен (както обикновено). Понечвам да отключа и съзирам, че държа ключа на колата. Е, не успях да отворя входната врата с него, добре поне, че не се катерих до горе.

Срам ме  е да си призная колко пъти съм стояла пред входната врата, цъкайки срещу нея с дистанционното за колата и чудейки се защо сега по дяволите тази врата не се отваря. 

А аз в метрото изреждам всички карти- за работата, за входа, понякога пробвам с ключ...не, иска си картата за ГТ, ама