Номинации за най-голяма муня

Flocke,         направо се заливам от смях, представям с каква настървеност си викала срещу 'изрода'   
Аз една история да ви разкажа - имаме среща с най-добрата ми приятелка и още 2-3ма приятели в едно заведение в София, ще има група на живо - наши познати, джаз, вино ала бала..  Ние с моята приятелка много се лигавим и се познаваме от много години, така че всичко е допустимо по принцип.
Та влизам аз в заведението и гледам на една маса точно пред сценичката 2 момичета (в гръб ги виждам и приближавам) и едната я гледам аз в гръб и си викам - Ааа ето я! и решавам нещо да се закачам и се приближавам като убиец зад нея и заставам точно на 5 см от главата и й прошепвам на ухото някакви глупости като от извънземно ала "Лююдиии парарудиииитуруууу...." примерно  докато момичето, с което тя си говори ме гледа през цялото време с ужас и неразбиране...
Обръща се 'моята приятелка' след като чува съобщението от Марс, което й бях прошепнала, а аз все така съм на максимум 5 см от лицето й и се поглеждаме очи в очи и аз осъзнавам, че това не е моята приятелка.... аз почвам да се извинявам, те 2 ме гледат странно и оглеждайки се виждам въпросната приятелка на 5 м от тази маса вече се смее с глас... Голям срам беше

Flocke, преживяла съм същото. Нощувах преди време в една селска къща, когато посред нощ се стреснах от такъв шум - все едно някой се катери по фасадата. Бях сигурна, че крадец се промъква. После ме успокояваха, че това били невестулки, които често си се качвали на тавана. Разправяли са ми, че и на таралежите стъпките са много тежки и може да ги объркаш с човешки.

Таралежите са много зловещи като ги чуеш в тъмното,  ама те и дишат като хора и е много ужасно да чуеш таралеж в тъмното в стара селска къща.

Не съм имала удоволствието да се пострахувам от слушане на таралежи още 

 

И белките са същата напаст-всяка година ни посещават тавана и наистина в началото,мислехме,че са хора.Стъпките им са същите,а като хукнат да се гонят е ужасно-все едно някой играе фурбол на тавана,и то посред нощ.

Ох, успокоих се, че не съм единствена 

Един ден заведохме сина ни при хирург и му направи манипулация на чурката. Прибираме се у нас и той решава че иска да отиде при баба си. Звъня на баба му , за да я питам свободна ли е да го гледа и тя ми заявява че смята да си ходи на село и автобуса и е след 10мин. Но в разговора става ясно , че сина ми много иска да отиде при нея и тя се отказва да ходи на село. Приготвям аз една торба с необходими неща и ще потегляме към баба му, но в тоя момент му се допишква и той започва да пищи, че го боли чурито. Събличам го, влизам в банята и го мия с душа да не го боли толкова, а в същото време вече съм взела крайно решение , че няма да го видя у майка ми, за да не я притеснявам в тази ситуация и извъня по тел , да тръгва за автобуса, ако все още има време да го хване. Душа е пуснат, детето пищи, аз и обяснявам каква е ситуацията, но не чувам отговор. Тя ми е казала добре, и хукнала да хваща автобуса, като си е забравила мобилния в бързината. Аз обаче решавам че е припаднала, чувайки писъците на внук си и пак звъня... на домашния , на мобилния, край.... викам тая жена припадна. Звъня на мъжа ми да отива веднага да види какво е положението. Той идва да вземе ключ от мен за апартамента , и аз виждайки го почвам да рева, детето съответно спира и вече нищо не го боли.  Мъжа ми заминава, аз обличам набързо детето и го мятам в колата и аз се отправям към апартамента на майка. Влизам на бегом във входа и един комшия слисан ме гледа, защото преди това видял мъжа ми да профучава като линейка, след известно време аз, и детето припка след нас. Асансьора е с чип, ние нямаме такъв и бягаме нагоре по етажите. Аз съм на 2я, мъжа ми е на 6я и аз викам: какво става? Той, отключил само желязната врата вика: нямам ключ за дървената, ще я разбия. Аз: разбий я! Мисията е изпълнена , всички сме в апартамента - няма никой. Аз тайно проверявам дали не е паднала през терасите... успокоена сядам на дивана и правя великото заключение: Значи си е на село! Мъжа ми ей така ме изгледа      ... има и продължение , но няма да успея да го пресъздам толкова смешно, затова и до тук е достатъчно!

Ани    не мога да спра да се смея.

Ани,
сигурно хич не ви е било до смях, ама аз се скъсах да се хиля
Оправи ми настроението

 Разказвай края!Той и този е смешен ама чакам нататък!!!!

Вчера се качвам на асансьора, вече изморена от работа, с едничката мисъл - вкъщи.
След мен влиза един съсед. Застава до копчета за етажите, натиска неговия, асансьора тръгва,
той се обръща и ме пита:
- Вие къде бяхте?
Аз без да се замислям, изстрелвам:
-Ами на работа 
Откъде на къде ще ме пита къде съм била.... 2 секунди по-късно се усетих какво съм казала, забелязвайки
погледа на съседа  и му казах:
- Аааа на последния съм аз 
Добре, че той беше само до 4тия...

Хахаха, много сладки истории - Ани, съчувствам ти за нервната криза, ама репликата накрая "Значи си е на село" просто ме разплака от смях

И аз така бих реагирала