Номинации за най-голяма муня

Наложи се да оставим кучето на хотел, докато сме на море. Днес тръгваме да го караме, взимаме легло, постелка, купи, играчка, куче... Натоварваме се и заминаваме. Хотелът е до Горни Лозен, стигаме, слизаме и се усещаме, че не сме взели храната. А ни кара приятел на мъжа ми, ние не сме шофьори, до хотела няма ГТ. Срам, не срам, пак го разкарахме.

С тези изхвърляния ме подсетихте за две муньовщини, едната на ММ, другата - моя. Общото е, че и двамата намалихме багажа за връщане от чужбина.
ММ беше изхвърлил "боклука". /плик с дрехите за пране от последните дни, които бях решила да пера, като се върна/.
Аз се върнах с половин куфар по-малко. Тъпите гардероби с плъзгащи врати, бях забравила да плъзна втори път вратата и всичко от това крило беше останало там. Свързахме се с хотела, но никой нищо не бил намирал.
Първата случка е от Гърция, а втората - от Египет. И в двата случая се усетихме, след като се прибрахме.   т.е. твъъърде късно.

Същите врати на гардероб, който дори не бях забелязала в хотела. Мъж ми си оставил там якето с паспортите ни в него. Открихме, че сме го забравили, когато пристигнахме, 7 часа по-късно. Случката се развива в Италия. От следващия хотел се обадиха в предишния и се разбраха да ни пратят якето с паспортите по куриерска фирма, това в петък. В понеделник уж го пратили, а в четвъртък вече се притеснихме, защото не пристигна. Отново телефонни разговори и се разбра, че куриерът не намерил адреса и върнал пакета в депото - на 78 километра. Ние от чужбина можахме да намерим адреса, а куриерът не могъл!!! Метнахме се на колата и заминахме да си търсим пакета, защото на следващия ден напускахме и това място и продължавахме нататък. Пристигнахме 4 минути след началото на обедната им почивка, но понеже носехме писмени пълноомощни от управителката на хотела, до който бил пакета, както и от изпращача, ни го дадоха, платихме и си отдъхнахме. И хайде - още 100 км обратно 

Имам едни чаши Контиго, които използвам за кафето си сутрин, да не го разливам из колата. Старата взе да изпуска, но не я изхвърлих, държах я за вкъщи, да не си поливам компютъра, но без да я обръщам. онзи ден съм ги объркала и се полях с нея. ядосах се и изхвърлих капачката. На следващия ден - гледам, едната от новите капачки я няма, а старата се мъдри измита... загрях, че съм изхвърлила едната от новите, вместо старата... Хайде ръкавици и ровене в боклука, добре че торбата беше най-отгоре и веднага я видях, само като я отворих... Стерилизирах я, разбира се... 

В този ред на мисли за изхвърлянията, аз може и да съм го казвала тук, но пак да кажа за ММ.
Вместо боклука изхвърли торбата с нови обувки и рамкирана снимка, които бях приготвила да подарявам на баща ми. Познайте дали не беше изпратен до контейнера Безрезултатно, естествено.

Като дете живеехме в стара къща. Нашите режат някакви парцали и накрая изхвърлят ножицата в печката. Голямо търсене падна. И естествено аз бях заподозрян и обвиняем #1. И единствено аз предположих какво е станало с ножицата. Родителите ми отказаха да повярват, докато татко не почисти печката и не откри ножицата в пепелта. И пак се чудеха как са я изхвърлили без да разберат.
А на една Нова година, майка раздига масата и изтръсква трохите през балкона и заедно с тях една метална отварачка за бутилки. Така и не я намерихме 

Аз така истръсках една покривка и очилата на мъжа ми заминаха. Ама не си признах. Обвиних го, че е разсеян и не помни къде ги е оставил Той и без това постоянно си търси ключовете.

Аз наскоро нещо съборих на ММ беше(не помня какво) и той ме пита кой го е счупил...и да се отърва от мрънкането какви кашкавалени ръце имам, защо не внимавам...му казах че е детето, а тя още не говори, така че не можа да си кажа, че този път я обвинявам без вина, а ММ не се и усъмни, че тя постоянно разхвърля, чупи и хвърля...достоверно звучеше

В този ред на мисли вкъщи котарака го отнася за всичко счупено, всички се научиха да обвиняват него, милата ми животинка, а той е толкова кротък, че думи нямам.

Живеем на първи подпокривен етаж и терасата ни е врязана в част от покрива на блока. На родителите ми изрично многократно съм им забранявала да изхвърлят покривката през терасата. Точно миналото лято майка ми е на гости и нещо странно се държи. Не иска да каже какво е направила, бела някаква, но не казва, че съм щяла да й викам. Накрая изплю камъчето, че решила да тръска през терасата, ама нали й се карам, та малко по в страни тупала, върху покрива. А вътре в покривката мишката на лаптопа. В 22ч. Правихме спасителна операция за мишката, връзвахме едно кепче за риба за метлата, че да стигнем. Голям смях беше, обеща вече наистина да не хвърля нищо през терасата.

охх в тинейджърските ми години.....милата котка отнесе на неин гръб толкова много бели , изцяло мое творение.....
Но последно се сещам миналата година юни месец отивам на гости на моя приятелка. По някое време вечерта настава паника у нейната половинка, че му липсва машинката за свиване на цигари. Моята госпожица се суети едно такова невинно и се 'чуди' и тя какво е станало.Аз загрявам какво се случва и дружно го убедихме , че е заплес и я е затрил.
Какво всъщност стана - в началото на вечерта отварачката за бира се беше счупила и аз я метнах в коша. Отварачката и машинката наистина си приличат много - един цвят , почти една форма ....в тъмното и хаоса на кухнята,моята приятелка я метнала в коша, и като пратихме мъжете за още бира им връчихме боклука...
Вечерта завърши с муньовска изцепка на едно от момчетата. Човека беше хвърлил мерника на третата девойка и цяла вечер се старае да я впечатли. Вече 1 часа през нощта, ще си тръгваме всички /бяхме на голямата тераса цяла вечер/, когато нашия решава за последно вече да се изяви. Ще прави трик с един хек, как може да се върти на пети и да го подмята.... Той е на 5 бири минимум вече, и при първото подритване с крак  - супер 'луксозния' му кец изхвърча от крака и се приземява в/у козирката на магазина отдолу....настава паника и сълзи!!  Девойката беше изключително впечатлена

И аз така си изхврърлих едни обеци Сваровски, подарък от любимия. Свалям обеците в магазин, в който си купувам нови. Търся къде да ги сложа в чантата, тъй като са кристали и да не се нажулят. Слагам ги в пакетче от салфетки с останала една салфетка. Забравям за тях за кратко, междувременно разчистила вече тази чанта и изхвърлила пакетчето с едната салфетка. Сетих се след седмица….едни прекрасни обеци отидоха на боклука и никога не ги видях

Леле, после защо циганите били богати.... хихихи
Аз нищо не съм хвърляла на боклука никога. Всъщност съм изпускала в коша  в къщи и веднага съм си го взимала. Но той все пак е  коша със само битовия боклук, тъй като си събирам боклука разделно.
Говорих вчера с една позната, която без да знае, ме обиди, но пък на мен ми стана много смешно - Каза, че ако някой не е станал родител, или е бил на път да стане и му се е разминало, значи има още хляб в него. Определено е глупаво изказване, но това "разминало" направо ме удари по главата

Ох, не съм сигурна аз или ММ, обаче със замах си изхвърлихме двата нови нотариални акта.   Сега трябва или от нотариуса, или от Агенцията по вписвания да вадя препис.

Аз пък изхвърлих ЛК на дъщеря ми. Добре, че си ме чакаше под прозореца след незнамсиколко време.

Бяхме с дребният в болница. Носят ми документи за попълване и разписване.
Заявих че датата е грешна. 05.2017
Оказа се, че 5цата било 8ца, но не излязла добре. Ама аз упорита "2018та сме, а тук пише 2017". Накрая се съгласих със сестрата.