И аз люшкам пазарската количка в супермаркета с отработено движение. 
Случвало ми се е.
Няколко месеца се клатех /все едно люлея бебе/ седнала, когато съм без детето. Отстрани сигурно съм била като луда.
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 12 465
19 септ. 2017, 22:21 ч.
Случвало ми се е.
Няколко месеца се клатех /все едно люлея бебе/ седнала, когато съм без детето. Отстрани сигурно съм била като луда.
Виж целия пост
Случвало ми се е.
Няколко месеца се клатех /все едно люлея бебе/ седнала, когато съм без детето. Отстрани сигурно съм била като луда.
# 12 466
19 септ. 2017, 22:30 ч.
Аз и пазарска количка съм люшкала, но и възглавница съм приспивала 
Виж целия пост
# 12 467
19 септ. 2017, 22:41 ч.
Aз последно бях гушнала и потръсквах три краставици в торбичка 
Виж целия пост
# 12 468
20 септ. 2017, 09:22 ч.
Аз съм толкова свикнала с шофиране, че като вървя по улицата се обръщам леко настрани и си търся огледалата за задно виждане...
Виж целия пост
# 12 469
20 септ. 2017, 11:12 ч.
Отдавна не съм се включвала тук, че нямам провинения...до вчера.
Вървя сутринта през парка и в далечината виждам добре сложен мъж и жена, явно прясно гаджосани - така изглеждаха. Като наближиха, всъщност установих, че момчето ми е познато - вероятно бивш колега. Преди години работех все в големи фирми, много хора и вечно се чудех кого от къде познавам. Та, вече съвсем като приближиха влюбените гълъбчета, видях че и мъжът ме гледа, но някак сконфузено. Викам си, тоя колега сигурно се чуди дали го помня. Респ. слагам една широка усмивка и го поздравявам. Развива се следният разговор:
Аз: Хей, здрасти, как си, отдавна не сме се виждали.
Той: Здрасти, добре съм.
Аз: Как върви работата? (Това ми е дежурния въпрос, когато срещна някой бивш колега, но не съм сигурна къде сме работили заедно.)
Той: Добре е. Всичко е наред.
Зачудих се, че много делово и сковано ми отговаря. Пък обикновено като се видим с бивши колеги, винаги срещите са много мили. Реших, че нещо се притеснява. И реших да не им се натрапвам повече с думите:
Много добре изглеждаш! Пожелавам ви приятен ден.
В момента, в който му казах колко добре изглежда, зацепих. Никакъв бивш колега не е, а бившо гадже, от преди 10 години и повече. Имахме кратка неколкомесечна връзка. А не е като да съм имала много бивши, но ей на.
Тръгнах си с бърза крачка и така се разхилих. Дано не са ме чули.
Виж целия пост
Вървя сутринта през парка и в далечината виждам добре сложен мъж и жена, явно прясно гаджосани - така изглеждаха. Като наближиха, всъщност установих, че момчето ми е познато - вероятно бивш колега. Преди години работех все в големи фирми, много хора и вечно се чудех кого от къде познавам. Та, вече съвсем като приближиха влюбените гълъбчета, видях че и мъжът ме гледа, но някак сконфузено. Викам си, тоя колега сигурно се чуди дали го помня. Респ. слагам една широка усмивка и го поздравявам. Развива се следният разговор:
Аз: Хей, здрасти, как си, отдавна не сме се виждали.
Той: Здрасти, добре съм.
Аз: Как върви работата? (Това ми е дежурния въпрос, когато срещна някой бивш колега, но не съм сигурна къде сме работили заедно.)
Той: Добре е. Всичко е наред.
Зачудих се, че много делово и сковано ми отговаря. Пък обикновено като се видим с бивши колеги, винаги срещите са много мили. Реших, че нещо се притеснява. И реших да не им се натрапвам повече с думите:
Много добре изглеждаш! Пожелавам ви приятен ден.
В момента, в който му казах колко добре изглежда, зацепих. Никакъв бивш колега не е, а бившо гадже, от преди 10 години и повече. Имахме кратка неколкомесечна връзка. А не е като да съм имала много бивши, но ей на.
Тръгнах си с бърза крачка и така се разхилих. Дано не са ме чули.
# 12 470
20 септ. 2017, 12:01 ч.
За шофирането стана въпрос...и като пешеходец винаги гледам светофарите за автомобили. След два-три неуспешни опита да вляза в новините, вече спирам, поглеждам поне два пъти, преговарям къде съм сега и продължавам. Обаче култовата ми постъпка е когато пеша от тротоара на голямичък централен булевард виждам полицейска кола, свалям си рязко телефона от ухото и застивам в опит да си намеря колана. Не само си го помислих, а махах отчаяно с ръка във въздуха няколко пъти, ядосана защо не мога да го достигна.
Виж целия пост
# 12 471
20 септ. 2017, 12:04 ч.
В събота бях на ръба на нервна криза, заради моя муньовщина и с помощта на диванетата. Пералнята се беше развалила и правеше, каквото й скимне. Или само тъпчеше вода, или не въртеше барабана, центрофугата си беше взела отпуска - пълно перално фиаско. Едно пране се въртя от обяд, та до стъмване. Сменях програми, включвах, изключвах ... При поредното освобождаване на заключващия механизъм на вратата, реших да се предам и да изцедя дрехите на ръка. Отворих пералнята и като се ливна тая вода, прималя ми. Така е била застанала, че през люка изобщо не се виждаше, че пералнята е задържала количеството вода в барабана и не го е изпомпила. Изобщо не се загледах по-сериозно, а трябваше. Хавлии, тениски - една камара попивателни. Подсуших най-накрая. Минах с прахосмукачката после. Дойдоха гости - детенце от бившия клас на баткото. Говорим си ние, обсъждаме предстоящата учебна година и в следващия момент виждам как около синковеца избухва бял облак прах. Да вземе диването да спука една изработена от сестра му антистрес топка, пълна с брашно. Лошо ми стана. Телефонът му под купчина брашно, той - като абориген, гримиран за бой. Е, за малко не го изяде. Малката тича с прахосмукачката "Бате-е-е-е--е, ще те спася!!!!" - виждайки как всеки момент ще изригна. Всички изпадат в истеричен смях. Цирк. Предупредих ги, че ако и запалят нещо, заключвам вратата от външната страна и самоизчезвам някъде.
Виж целия пост
# 12 472
21 септ. 2017, 05:52 ч.
Мунщини в графа "леки" :
- тичам снощи към яслата на детето, приближавам се до вратата и натискам имото на колата, да я отворя, вървя към нея, протягам ръка, натискам тъпото копче, тц, не се отворя
Наложи се, да натисна и звънеца на стената.
- от няколко дни лиспва малката чашка на детето, няма я кухнята на сушилката, няма я в хола, я по секцията, я по масички,оглеждам, обикалям, пуфтя, ММ - "абе ти си я прибрала някъде, и не помниш" , дообре, тази сутрин, преди малко, отварям хладилника, които вече се поизпразни, и най-отгоре и навътре виждам, какво? Дам, чашата! В събота дребното и баща му се гледаха, пил сок малкия, ММ грижовно прибрал недопития сок и явно го напъхал най-отзад, да не пречи
Виж целия пост
- тичам снощи към яслата на детето, приближавам се до вратата и натискам имото на колата, да я отворя, вървя към нея, протягам ръка, натискам тъпото копче, тц, не се отворя
Наложи се, да натисна и звънеца на стената.- от няколко дни лиспва малката чашка на детето, няма я кухнята на сушилката, няма я в хола, я по секцията, я по масички,оглеждам, обикалям, пуфтя, ММ - "абе ти си я прибрала някъде, и не помниш" , дообре, тази сутрин, преди малко, отварям хладилника, които вече се поизпразни, и най-отгоре и навътре виждам, какво? Дам, чашата! В събота дребното и баща му се гледаха, пил сок малкия, ММ грижовно прибрал недопития сок и явно го напъхал най-отзад, да не пречи
# 12 473
21 септ. 2017, 12:26 ч.
Миналият петък имах повод да почерпя приятели и реших да се направя на хубава като си лакирам ноктите на ръцете. 
Тъй като такова нещо правя 3-4 пъти в годината не купувам скъпи, качествени лакове и те започват да падат много бързо. В неделя бях на работа и се наложи да мия доста неща, та лакът бая се поолющи. На следващия ден пак съм на работа втора смяна (работя в пекарна) и решавам преди това да си изчистя лака, за да изглеждам прилично. Е, да де, ама моя приятел набърчи нос заради лакочистителя и аз реших, че ще довърша работата малко по-късно. Бях с една "изчистена" ръка плюс чисто кутре на другата...
Междувременно се борех с други неща, които ме ядосаха и тотално забравих да довърша започнатото. Усетих се чак като си отключвах колелото, за да отида на работа, та обслужвах с наполовина лакирани нокти... Изчистих ги чак на следващия ден... след като се върнах от обяд с един приятел.
Най-лошото от цялата история - лакът е тъмно червен, биещ на черен.
Между другото заради емотиконите се върнах специално на старата версия. С новите просто не е същото.
Виж целия пост
Тъй като такова нещо правя 3-4 пъти в годината не купувам скъпи, качествени лакове и те започват да падат много бързо. В неделя бях на работа и се наложи да мия доста неща, та лакът бая се поолющи. На следващия ден пак съм на работа втора смяна (работя в пекарна) и решавам преди това да си изчистя лака, за да изглеждам прилично. Е, да де, ама моя приятел набърчи нос заради лакочистителя и аз реших, че ще довърша работата малко по-късно. Бях с една "изчистена" ръка плюс чисто кутре на другата... Междувременно се борех с други неща, които ме ядосаха и тотално забравих да довърша започнатото. Усетих се чак като си отключвах колелото, за да отида на работа, та обслужвах с наполовина лакирани нокти... Изчистих ги чак на следващия ден... след като се върнах от обяд с един приятел.
Най-лошото от цялата история - лакът е тъмно червен, биещ на черен.
Между другото заради емотиконите се върнах специално на старата версия. С новите просто не е същото.
# 12 474
21 септ. 2017, 14:05 ч.
+1 за лака - на краката съм с червен и затова ходя със затворени обувки 
+100 за ситния шрифт
Виж целия пост
+100 за ситния шрифт
# 12 475
22 септ. 2017, 10:57 ч.
Еее ама сте значи! Няма и 2 мин отнема изчистването на лака. По-добре без лак, отколкото с излющен!
Виж целия пост
# 12 476
24 септ. 2017, 19:38 ч.
права си.
но не ги намирам тия две минути. а "грешника" прикривам в обувките и така
Виж целия пост
но не ги намирам тия две минути. а "грешника" прикривам в обувките и така
# 12 477
24 септ. 2017, 20:00 ч.
аз тази сутрин за пореден път в магазина ,ровейки за портфейла, извадих 2 пълнителя за калашник /еърсофтски, да не се стресня някой/. Дамата след мен на лентата, незабелязано се изниза...касиерката и 'охранителят' бяха още сънени и дори не забелязаха.
Виж целия пост
# 12 478
24 септ. 2017, 21:35 ч.
Ох, посмях се за дамата зад теб. А защо "за пореден път"? Я кажи и за останалите
Виж целия пост
# 12 479
24 септ. 2017, 21:54 ч.
понеже ММ с еърсофт се занимава и когато е зает аз тичам до магазина и обратно с пушки,пълнители и топчета и хем подобни и все нещо остава из чантата. Иначе бях писала как в аптеката бях отворила сак с пушки да търся портфейла - тогава картинката вече беше интересна /гледката се допълва от това че съм заек 155/35/
Виж целия пост
/гледката се допълва от това че съм заек 155/35/ Препоръчани теми