
Спира една кола, шофьора ми изглежда досущ като моя колега, номера, забележете номера бе Бургаски!, щото аз и това погледнах! и аз се мятам в нея. Сядам си и казвам - Ела у нас, ММ много ще ти се зарадва, защото много съм разказвала за тебе. Чувам едно Моля, произнесено като с женски глас. Подскочих като маймунка ухапана от насекомо, погледнах го пак, уверих се, че той все пак не е пълно копие на приятелят ми и веднагически излязох. Толкова бях стресирана, че даже не казах извинение. Исках да се измета от погледа му по най-бързият начин. Най-смешното обаче бе, че моят колега, за малко да катастрофира, защото момиче приличащо на мен пресичало. Той се загледал дали вече е доближил хотела и за малко да стане белята. И забелижете, това в един и същ ден!

Май ще отидат до контейнера- каквото съм слагала там, винаги се взема. Препоръчани теми