Номинации за най-голяма муня

Влизам да ви кажа, как се посрещат гости - доста оригинално и запомнящо им се стори.

Седя си аз и си пиша нещо на масата в хола, скръстила крака и много съсредоточена върху нещото. Дотолкова, че въобще не съм усетила как са ми изтръпнали краката и съм престанала да ги чувствам. Звъни се на вратата (гостите най-накрая!), мъжът ми бързо отваря и ги кани да влизат, а аз правя последни опити да се изправя, за да ги посрещна както си му е редът. Гледам ги - с широки усмивки и един огроооомен букет и възторжена и  щастлива, се засилвам да ги прегръщам, когато с първата крачка усещам, че съм изгубила контрол върху движенията си от кръста надолу. Късно  . Хвърлих се стремително напред и се сгроомолясах се с цялата си тежест в краката им. Там завърши траекторията ми, без да имам грам възможност да я променя.

После ме успокояваха, че по-голямо гостоприемство от това никъде не са виждали, но и аз вече проверявам всеки път преди да стана от стола дали все още съм стъпила здраво на земята.

Силви_         Случвало ми се е същото, работех в един денонощен магазин, през нощта съм заспала с кръстосани крака подпряна на една маса, звънят клиенти аз се стряскам и скачам да ги обслужа, и с лупинг се приземих, двата ми крака изтръпнали, дълго време не можех да се надигна, хем ми е смешно, хем конфузно  хората седят и се чудят кво става, какви са тия акробатични номера които им правя 

Интересното е, че всички наблюдаващи въодушевено приветстват подобни оригинални приземявания, нищо, че не е за тяхна сметка.  

Преди години работех в Испания. Прибирам се един път със самолета за София. По едно време обаче ми се доходи до тоалетната. Влизам вътре и гледам бързо да се оправя, че мразя да стоя в затворени тесни помещения. В джоба на панталона ми беше новия телефон, а вътре в сим картата абсолютно всички номера на важни хора, с които работя. В София, въпреки, че се прибирах за няколко дни ваканция, щях да си продължавам работата. И тъкмо се чудя къде да си оставя телефона и виждам отстрани точно до мивката едно желясно капаче, на което е нарисувано човече. Оставям си аз върху нуго телефона и ооо ужас капачето пада на долу и телефона сякаш изчезна в черна дупка. Бъркам бързо с ръка и остановявам, че има само една тясна дупка и... нищо. Изскачам аз трепереща от ужас навън и търся стюардесата. Срам несрам й обяснявам какво съм направила. Жената отвори един шкаф ниско долу, извади от него една кутия, която беше пълна с употребявана тоалетна хартия и ми извади телефона. Докато ми го подаваше прихна да се смее. Аз без да искам съм си хвърлила телефончето в кошчето за боклук. Направо полудях от гнус. После по пътя до София го чистих с цял пакет мокри кърпички.   

Преди месец,още ме държи срама.
Сутрин,ставаме с детето айде Маме ето ти млякото и бисквитите. Мама ще пие кафе  ,я да заредя една пералня да изпере докато сме навън.Миене обличане,на вратата сме   а какъв ли е този шум от кухнята,А в пералнята се въртят две батерии.О не тя е нова трябва да я спра,че муцуни-то ще ме колко мрънках  да мия купи.
Но защо не мога да я отворя,Мали май я развалих,каде и е упътването,нее Вики не плачкай ще събудиш тате,о май ще отварям после "муцуни-то" няма да е тук,ще я оправя,той няма да разбере.Айде на разходка.

Прибираме се.
А тати ти си вкъщи.
-Абе ти да не си ми изпрала ризата,беше обличана веднъж.
  , ами то стана нещо, аз ги проверявам,но тези батерии,Не знам
А и не мога да я отворя.Сега ще видя в книжката какво пише.
Моичкия става и отваря пералнята.
-Ами то трябва да изчакаш малко след като рестартираш.
 
Аиде пускай я че ризата ми трябва.
 О размина ми се.

.....А този шум,боже още три батерии
А тя сигурно Вики ги е сложила,аз да не усетя че пъхам пет батерии ,не не съм аз.
Я да видя моята девойка какво още е решила да изпере.
А още две батерии,и две запалки.....но от каде ги е взела,я това е отверка   и ножица Май аз съм ги сложила,но как защо.
НЕЗНАМ

Преди няколко месеца, в горещ летен ден тръгвам за болницата, за да видя един приятел.И понеже съпругата му каза, че са на 5-ия етаж, се изсилвам да взема асансьора.А в него добре облечен млад мъж, който като видя, че съм се устремила натам, задържа вратата.И аз като някаква шматка, се спънах  на прага и го залепих буквално за стената зад него.
Така, а той много културен човек, прие извиненията ми и килограмите, с които му изкарах въздуха от дробовете, че са множко, признавам си. И от притеснение загубих ума и дума и на въпроса "за кой етаж " и насоченият му пръст към копчетата, чакащ да натисне нещо, отговорих, че е все тая.
А за да стане още по-весела и неловка картинката, няколко пъти, някой извикваше това чудо на техниката отдолу и голямо возене падна, като йо-йо.
За да ме е срам по-дълго време, естествено, обстоятелствата се погрижиха за мен, няма начин, щото аз ги привличам муньовските случки като магнит.
Стигнах някак си до стаята, там бяха дъщерята и съпругата на човека, угрижени и едва дишащи, вътре мор, жегааа и не знам си какво.Обаче аз внесох яко проветрение, щото нямаше и минутки вътре да съм била и влиза човека от асансьора, с бяла престилка и слушалки.Викам си, а да не ме познае, ама от къде тоз късмет и на всичкото отгоре се оказва, че е и близък на болния, който ми го представя, да се запознаем.Доктора се хили и казва:
-Ама ние вече се запознахме по не особено деликатен начин в асансьора преди малко.

Номер едно: На работа съм. Звъня на клиент. В същия момент виждам косъм на бюрото и с пълна сила го издухвам. Клиента бил вдигнал вече  и чул звучното ми духане!

Номер две: Пролет. Затопля се. Вадя летните дрехи, прилежно събрани миналата година есента. 90% от моите липсват! Започва търсене. В цялата къща ги няма. Помолих свекърва ми да потърси у тях (защото поради малогабаритното ни жилище, прехвърлям част от неносените за момента дрехи у тях). Няма ги и в тях. Пак търся у дома. След това невярваща на свекърва ми, преравям и у тях. Подменям естествено целия си гардероб (не че е лошо де). Но ми е голяма питанка къде, по дяволите, са ми отишли дрехите!!! Не може да изчезнат ей така.
Е, преди седмица ги намерих  в къщи. Прилежно прибрани на място, което подминах 100 пъти, убедена, че там съм прибрала на детето зимните дрехи. Изумлението ми беше огромно 

Ами това е...

Ти да не си прототипа на  "От нищо, нещо"?

Сигурно не съм,защото тази история поради конфузната ситуация не сме я разказвали на никой и до сега си я знаехме само аз,мъжът ми и момчето дето заколи петела. Това филм ли беше "от нищо  нещо" не си смомням .

Филмче, да, със Стефан Данаилов в ролята на ревнивия съпруг, гледай го, много прилича на твоята история 

Преди около 4 години сестра ми живееше с дружки на квартира. Стават след Нова Година да разтребват и едната от тях си изтупва телефона с покривката. Телефончето не е последен писък, ама паричките са кът, така че всичките се втурват към улицата. Намират го абсолютно здрав, паднал в едно кучешко лайно. Е, почистила го, телефончето си работило, но на вибрация си миришело яко. 
Приятелка от студентските ми години работи в Англия. Преди няколко години ще се прибира насам и решава да си купи телефон последен модел Нокия, какъвто в България още няма, за да шашне тайфата си. Купува го, към телефона има и пълна застраховка, която и се видяла скъпичка, ама я платила. Идва си, отиват на село и телефонът пада от джоба на анцунга и във външния клозет. Писнала тя, баща и като чул колко струва тръгнал да го вади с някаква мрежа. Извадил го, плиснали му две ведра вода, ама телефона не работи. Тръгнали да го носят на няколко фирми да го почистят отвътре, но навсякъде като чуели къде е бил и отказвали да го приемат. Накрая си го върна така в Англия. Добре, че не са и искали обяснения, че много се чудеше момичето как ще обясни какво е "външен клозет". 
С приятелка имахме обичай да си празнуваме рожденните дни, които са през няколко дни, като излизаме само двете на заведение. След заведението решаваме да отидем на кафе, навън сняг, ние с високи токчета и къси поли. Влизаме в едно заведение, някаква жена тръгва към нас и ни сочи нещо, ама ние смело напред. Две крачки и вирваме краката. А то на входа едни гладки плочки, като огледало, пък подметките ни заснежени. Хилим се и се държим една за друга, ама сме като анимационни герои- само махаме с крака и не можем да станем. Накрая срам-не срам изпълзяхме с късите поли до мокета отстрани и се скатахме на една маса. Заведението се хили, ние се хилим, идва сервитьорката, ние не можем да си дадем поръчката от смях. Оказа се, че не сме единствени- за около час поне още 4-5 човека паднаха и заведението все така се хилеше, и ние с него. 

Тук винаги е весело.
Само че аз започвам да се притеснявам-толкова глупости за един ден не съм вършила.Вчера явно съм прекалила ,защото рано , рано днес колежката ми донесе кафе.
На 30.09 колежката има рожден ден.Каза че иска сушилник на три нива.Аз отивам в склада и обяснявам-Маша иска цветарник,на три нива ,дето се сгъва.Колегата ме гледа и предложи да си го намеря сама защото той имал работа.Запътвам се към сушилника и отивам на касата.Колегата подозрително ме гледа и казва-Ти това ли търсеше?

После си поръчвам книга от сергия,там има разнообразие на стари книги.Жената казва ела след час.
Отивам на работа и разглеждам вестник.Започнах да чета страниците с вицове:
    Един мъж рови из рафтовете на книжарница и продавача го пита може ли да помогне.
     Той отговаря-А бе , жената иска една книга за слабоумни.,,Отнесени от вихъра".
И аз загрявам, че вместо ,,Отнесени от вихъра",поръчах на жената ,,Брулени хълмове".

Вечерта казах на мъжът ми да нахрани децата , че много лаят/имаме кучета/.

Днес какво ме чака?

  пълен релакс  и само ще четеш темата 

Мъжът от едно приятелско семейство ни сподели преди няколко седмици, че си търсят прахосмукачка заради изпълнение на жена му- новоизлюпена кандидат муня (въпросната ми е приятелка от детството и никога не бих допуснала, че ще направи подобно нещо ): " Изпра прахосмукачката на реката и сега не работи   "
- Как така я изпра? - невярващо се облещвам аз
- Ми ей така, бе, решила да я поизмие и за по-лесно...в реката  
- Ама цялата ли?  
- Ми цялата ми, ти да не искаш половината...
 

Тя пък чак в реката?! Не можа ли в банята с душа да я измие