Номинации за най-голяма муня

Охм, в къщи веднъж телефонът се оказа в хладилника, ама не бях аз, де, затова не съм се похвалила. Щерката беше, една достойна бъдеща муня 

Днес по обяд правя салата. Всички отпадъци (обелки от краставици, лук, домати и т.н.) събирам първо в някаква непотребна найлонова торбичка и след това в коша. (Кошчето ми стои в шкафа под мивката и лично на мен ми мирише, ако не слагам подобни отпадъци първо в торбичка.) Правя си аз доволно голяма салатка, хвърлям си боклука в тази торбичка, оглеждам се какво още мога да сложа в нея, пълня я с какво ли още не за изхвърляне, хвърлям я и сядам да си хапна салатката. И сега, повече от 12 часа по-късно, отварям хладилника да си сипя вода и се облещвам при вида на доволно голямата прословута торбичка, пълна с какво ли не, включително кора от банан и огризка от ябълка. Много готино изглеждаше по средата на най-горния рафт, стояла си е там близо 14 часа и аз чак сега я виждам. Поне добре съм я завързала, та не намирисваше 

А пък вчера, наред с каймата, бях прибрала и 4 кофички кисело мляко в камерата и след дълго търсене (даже до колата слизах) обвиних мъжа ми, че го е платил, но явно не го е взел от магазина... Никакъв спомен нямах за тази си глупост, като се има предвид, че за да ги наместя там е трябвало първо малко да подредя и да освободя място... Абе, хич не е на добре работата.

ето и от мен - съвсем скорощнo:

бременна съм в 8ми месец с втората ни дъщеря.  

спим си през нощта с любимия, по едно време дребната се мести от нейното легло при нас.  минало е явно малко време, аз се будя в ужас, защото от мен текат вади вода и ми е ужасно мокро.  през ума ми за минута преминават сто хиляди неща - спукаха ми се водите, какви са последствията от толкова ранно раждане, как ще стигнем посред нощ до родилното, на кого да оставя дребната в 3 часа.. ставам, трескаво вземам душ, приготвям чантата, никакви болки не усещам обаче.

отивам да будя скъпия и дребната.  леко я побутвам да не я уплаша, но да я събудя.  тя не се буди и аз нежно я потупвам по дупето.  в един момент ми присветва, че и тя цялата е мокра и тогава се сещам да погледна и леглото.  тя цялата опишкана горката.  

а аз вече си представях преждевременното раждане с всичките му последствия.  

към днешна дата, все още съм си бременна..

Забравила съм ги на пейката пред блока  След като изчаках мъжо да се прибере с резервните ключове, отидох да си почерпя приятелите, като се прибирах видях огромна бележка залепена на входа за намерени автомобилни ключове  Между другото и аз проверих в хладилника 
Като прочетох за салатката в по горния пост, се сетих как аз правя салата за вечеря, мия  зеленчуците и ги слагам в купата за салата, измих ги, и почвам да търся същата купата за салата, ровя из всички шкафове и нея намирам, в същото време почвам и да мърморя, мъжът ми ме пита, абе какво търсиш бе жена, аз- ми купата търся, кво, къде си я наврял, той седи и не вярва, а това на плота какво е бе мила, нали до сега слага зеленчуците в нея.... 

Преди година водех детето на уроци по пиано в неделя, у една учителка, която живее на 20-тина минути от дома. Времето ми е разпределено "супер" - слагам в херметическа тенджера боб, в това време се къпя, преди излизане изключвам газовия котлон и като се върнем ще подправя яденето и мъжът като се върне всичко ще е на 6. Тъкмо преди да вляза в банята една приятелка ми звъни  с оферта за кафе, веднага се съгласявам, защото кафенето ни е на път и може да влезе в графика. Бързо се суша, обличам и бам в кафето. После на урок, аз седя и слушам как си свирят и си чакам. По едно време детето почва да мрънка, че я боляло коремчето и аз си мисля:"сигурно се преструва, щото и е трудничко, фасулче не е яло скоро ." И думата "фасул" отключва асоциацията с тенджерата под налягане и котлона, който не съм изключила. Скочих, извиних се, казах бързо каква е ситуацията и хукнахме навън. Такси наблизо няма, чакат ни 20 минути крос, а къщата може и да гори
Пред съседния блок виждам човек, който се мъчи да си вкара колата в гаража, тичам и го моля да ни закара, по спешност ще му платя като такси, ако иска и повече, той ни погледа, погледа пък се качи и ние се метнахме и ни достави пред къщи. От прозорците на кухнята излизат кълбета черен дим. Тичам горе навсякъде пушек, изключих котлона изнесох тенджерата вън, вътре всичко на въглен. Голямо чистене падна после, ама тенджерата още я ползвам.

Тази година пък, бяхме на гости на една приятелка в Гърция. Пак ще готвя боб, понеже съм голям майстор. Пак херметическа тенджерка, пак газов котлон и мно-о-ого внимавам да не я забравя. Обаче инцидентно решаваме да отидем на разходка и кафе всички и речено, сторено. По едно време почва да ме гложди мисълта дали съм изключила котлона. ама съм спокойна, ако не съм , домакинята не може да не го е проверила и нищо не споделям. Върнахме се - няма пушек, добре,  отивам да проверя, котлонът не е изключен, ама свършила НАВРЕМЕ газта и сам се изключил. А бе, това гръцките котлони, явно са със сензор за защита от такива готвачки като мене.

chanoir,
това твоето си е направо опасна разсеяност
Тинтява Мустакатова,
четейки за купата ти се сетих как веднъж се глася да излизам и една приятелка ми се обади. Говоря си с нея и едновременно с това се приготвям, обувам се, вземам ключовете, поглеждам в чантата и като не си виждам телефона започвам да го издирвам из къщи Тъкмо преди да се изплаша сериозно, че съм го изгубила, се светнах, че през цялото време го държа в ръка и говоря по него
По отношение на боклука, прибран в хладилника, аз пък веднъж направих обратното - гледам телевизия и едновременно правя салата. Та точно като привърших се усетих, че съм нарязала доматите директно в коша за боклук, затова пък изрезките се мъдрят в чинията.

Ейй това ме разби 

                          Свеки готви един ден манджа. Прибирам се аз, и тя като ме подхвана от вратата: 'Къде си оставила решетъчната лъжица'  . Мии... аз верно готвих скоро с нея, но е измита и прибрана в шкафа - къде другаде може да е... Мотая се напред-назад и пребърках 2-3 чекмеджета пътьом да видя дали случайно някой не я е прибрал на необичайно място... А тя дудне след мен '... Днес слагам да готвя манджа, исках с нея да бъркам - няма я... къде ли не я търсих, ти някъде си я сложила, виж къде е и да ми я извадиш... а, там не може да бъде...' и го върти това 100 пъти. В същия момент решава и да е една добра свеки, та вади чиниите и почва да сипва манджа от тавата... Какво беше всеобщото учудване, когато видяхме решетъчната лъжица да се мъдри на дъното на тавата, заровена в зелето  . Уби ме направо. Явно е готвила до половината ястието с нея, по някое време лъжицата е потънала, а тя без да има спомен е тръгнала да я търси в шкафовете  .
                         И нещо, което вече съм писала: пак като живеехме с нея става една сутрин рано (а тя сутрин е много работна), сторило и се че пералнята е свършила да пере и простряла дрехите. Струваше ми много усилия после да и обясня деликатно, че пералнята изобщо не е пускана, а тя ни е простряла мръсните дрехи  . Даже влажни и се били сторили... Ама така ще е като пералните вече вадят дрехите сухи и е лесно да се объркаш  .

Те това ме разби. Те сухи ги вадят ама чак толкова. Освен ако твоята пералня не  е по специална някаква 

Мдаааа...това ми звучи толкова познато...но по един малко по-раличен начин

Първо да благодаря на всички писали досега (във всички теми), допринесли за неистовия ми смях до сълзи в офиса и вкъщи, придружен от странните и очудени погледи на околните.

Та така....
Седя си преди години удома на компютъра и си приказвам по камерата (тъй де - с помоща и на микрофон   ) с другарче от Щатите. В един момент става дума за мобилни телефони или аз трябваше да се обадя (не помня) и аз се оглеждам за моя - бре няма го! Почвам лудото търсене - бюро, под него, чанти, шкафове - НЯМА! Аз се панирам - нов телефон   През цялото това време камерата е все още включена и продължаваме да си бъбрим, съответно темата вече е насочена към загубата на телефони. В един момент от тонколонките на компютъра гръмва неистов смях, при което аз   а човека отсреща вече малкото си име не може да каже. Само сочи с ръка и се превива. След,  като си пое дъх по едно време само успя да каже :Дънки: джоб   Е познайте кое къде е било през цялото време.  Минаха сума ти години...но всеки път първо ме пита дали знам къде ми е телефона или ще си проверявам джобовете  

                            Аз рядко включвам камерата вкъщи, но явно нещо сме си показвали с брат ми и съм я включила. И както си говорим се мотая напред-назад из стаята и си върша разни неща... По едно време обаче брат ми млъква, и след това само чувам 'Е айде моля ти се не се събличй, деееее... или поне изключи камерата'...  ... Добре, че се случи да говоря с него все пак.

Преди 3-4 год. към 1 часа се прибирам от бар и така между другото сядам на компа да видя какво става, случайно засичам познат в скайп, той живее в Испания дълги години, и почваме да дърдорим, как е, що е... в един момент както говоря заспивам на стола, и се събуждам след 3 часа  Естествено той е спрял скайпа, и ме е оставил да си спя. После много ми се смя като се чухме отново след няколко дена  Все ме бъзика -Много хъркаш бе  Като не ти е интересно ми кажи и спирам да говоря 

   Аз вчера ставам с идеята да направя мързелива баница (сигурно всички я знаят). Пресмятам наум продуктите- яйца имам, имах 1 кофичка кисело мляко се мъдри от доста време в хладилника, брашно, сода, олио, сирене- всичко е налице...   Решавам да сложа и маслини от мен и почвам с тях, прибавям и яйцата (по рецепта ), но хайде от мен 3, слагам олио и отварям хладилника за киселото мляко..., в което да сложа лъжичка сода Огледах хубаво, не може да го няма, питам мъжа дали не го е изял и след отрицателен отговор   заключвам, че може би съм го изяла аз, защото му изтичаше срокът на годност и естествено съм забравила...Ами сега   какво да сложа на олиото, яйцата и маслините   и направих същата рецепта, само че с прясно мляко, а содата я пльоснах накрая    
 То пък взе, че се получи. Само не знам какво щях да сложа, ако нямах и прясно мляко  
Днес виждам кофичката с кисело мляко в едно от чекмеджетата за плодове  
Сетих се и как като ученичка тренирах да стоя на ръце, подпирайки се на вратата на спалнята и един ден се засилвам от коридора...и шляп се приземявам с цялата си мощ по гръб на пода (вратата била открехната), но моят ангел-хранител и в този момент е бил буден, та освен уплахата ми нямаше нищо. Излишно е да казвам, че от тогава задължително по няколко пъти проверявам дали вратата е затворена.

Аз тоя номер го правех за разтоварване, тъй като ми се струваше, че се схващам докато уча  
Тъй като тренирах спортна акробатика и стоенето на ръце  беше сравнително лесно занимание, не се подпирах на нищо,а ей така си стоях в средата на стаята, като си метарам краката или в полушпагат или в шпагат, но един ден в стаята влетя брат ми и се "спря" в моята стойка на ръце... помня, че рязко си свих ръцете и забих главата си в килима като пирон

Същото съм го правила - говоря си с мъжа ми по мобилния и нещо се приготвям да излизам. Търся си аз пустия телефон, търся го и никъде го няма. Само, че за разлика от теб, аз така и не се усетих, че говоря по него, а отчаяна се оплаках на мъжа ми, че явно съм си загубила телефона. Но за щастие той бързо го"намери" и ме светна, че най-вероятно е в ръката ми/до ухото...
Друг подобен случай - пътуваме, спирахме за хапване, качваме се в колата и аз установявам, че ми намя слънчевите очила. Оглеждам се, търся из багажите в колата, ровя си из чантата - няма ги! И притеснена му казвам, че ми няма очилата и сигурно съм ги забравила на масата. А той ме гледа в очите и ми вика "Е, как ще си ги забравила като са на теб?!" Аз изумена едновременно с едната ръка проверявам върху главата да не съм ги сложила като диадема, а с другата се опипвам да не съм си ги закачила на блузата. Той    А аз - "Е, няма ги! Не са на мен!" А той - "На очите ти са!" Умрях от срам...
П.П. Той все ме бъзика, че съм много отнесена и разсеяна... Ама май понякога си ги заслужавам тия бъзици