Номинации за най-голяма муня

  • 3 585 723
  • 18 481
# 14 280
Добре си ти. Аз моите добре ги наквасих с ракия преди години. Гледам на терасата шише с вода и си викам - тъкмо отлежала, идеална за цветята. Поливам и ми мирише на ракия....мисля си - тез комшии какви пияндета, по обяд още смърди на ракия.... hahaha hahaha и наливам, наливам...
Виж целия пост
# 14 281
Спокойно, тъкмо ще ги отървеш от бубите, ако имат някакви.  Laughing
Изкъпи ги с чиста вода, ако си ги поляла обилно.
Виж целия пост
# 14 282
Днес отивам до пазара. Напазарувала съм 10000 неща и раницата съм я наблъскала на макс + 1 голяма торба в ръка. Слагам слушалките и потеглям към вкъщи. На светофара на пазара забелязвам странни погледи. Поглеждам се набързо - абе всичко изглежда точно. По едно време една жена ме настигна и ми говори нещо. Гледам я ,че ми подава две пликчета . Оказало се, че ципът на раницата ми се скъсал и  тя цялата отворена,а аз си ръся торбички след мене.... Жената ми ослужи с още една торбичка и с 1000 зора се добрах до вкъщи.А навън 10000 градуса жега....голяма гледка бях.
Виж целия пост
# 14 283
Аз имам подобна случка, май съм я разказвала тук. Прибирам се в една жега и решавам да купя от маркета малко круши. Всичко точно, излизам, слагам слушалките и държа пликчето с круши в едната ръка и си вървя. Вече спирам пред входа започвам да си търся ключа и забелявам, че пликчето не ми тежи изобщо. Вдигам ръка и гледам, че в него се мъдрят едва две крушки и една голяма дупка. Пълна патка 😆 Как ли са ми се смяли хората, че вървя и ръся круши след себе си.
Виж целия пост
# 14 284
Ох, бе, Сийке, сега и труп да лежи на съвестта ми! А аз гледам да си я пазя чиста и затова не я ползвам много-много.
Гледай каква случка произлязла от един вайбър, изглежда ми измислица, ама знае ли човек... Та Уиш, не се учудвай, ако ключарят ти цъфне на вратата с куфар, защото жена му го е напъдила
http://old.bg-mamma.com/?topic=1047762.msg37002550#msg37002550
Виж целия пост
# 14 285
Хаххаха е, неее , тая верно е най-голяма муня. Айде кръшнала, кръшнала, морска забежка, карай, ама трябва ли да се снимаш, че и да се хвалиш, така й се пада 😕
Виж целия пост
# 14 286
Ако въобще е истина. Жена с по-младо гадже и годежен пръстен да кръшка, че и да се хвали... или е измислена, или истинска ковра
Виж целия пост
# 14 287
Аз със случка с ръсещ се багаж.  Mr. Green
Ходихме с малката в Лидл. Понеже и тя иска да носи торба, слагам в една сапуна и шампоана, тъкмо да не са при хранителните. Вървим си, на мен ми тежи чантата с покупки, подканям я да бърза. По едно време тя поизостава, карам се, да бърза, че ми тежи. Тя нещо обяснява, настига ме и казва : "мамо, покупките". Торбичката се скъсала и покупките паднали.  ooooh!
Виж целия пост
# 14 288
В тон с предходните постове... Simple Smile
Преди много години с майка ми отиваме на пазар и купуваме плодове, зеленчуци, скумрия. Разпределили сме покупките в найлонови торбички - аз нося едни, тя - други. Вървим, говорим си, стигаме до спирката, на която ще чакаме обратния автобус, продължаваме да си говорим...
В един момент, с периферното зрение мярвам нещо, което привлича вниманието ми, поглеждам надолу към прашния асфалт и с изумление възкликвам:
- Яяя, виж едни риби! Shocked
Изречено с изненадания и възторжен тон, с който малкото дете посочва самолет в небето...
Напълно съм забравила какво сме купували и съвсем искрено започвам да се чудя кой пък си е изхвърлил рибата на улицата и защо. Стоя и размишлявам в недоумение над това необичайно събитие, а хората около нас, които са ме чули, започват да се подсмихват.
Добре, че майка ми реагира по-адекватно, сръчка ме набързо и вдигна "едните риби" от земята, докато аз, умряла от срам, вече бях започнала да се оглеждам с нетърпение за автобуса  Crazy .
Виж целия пост
# 14 289
И аз така с торбичката вчера. Щерката е болна. Ходихме до педиатърката и после - в аптеката, оставих там 54 лв. Учтиво ми предложиха торбичка, но аз - нееееееееее, ще пазя природата, имам си от плат. Пъхам вътре всички илачи и повеждам дребното за ръка. Но ми звънна телефона и пуснах ръката на щерката, за да вдигна. Вървя, говоря по телефона, а тя се тътри след мен и проклина гласно педиатърката, която й изписа капки за очи по повод конюктивита (допълнителна екстра към разстройство и хрема, как да не примира от щастие хлапето). Виждам я с периферното си зрение и по някое време забелязах, че прави някакви странни движения с ръце, вика нещо след мен, но реших, че все още мрънка за капките и въобще не я отразих докато не видях, че се спира и навежда. Обърнах се и забелязах, че моята еко торбичка ръси лекарства по пътя. Имала си дупка на дъното, но не бях забелязала.
Виж целия пост
# 14 290
На коя страница е историята на wish? Искам да се върна и да я прочета,  явно съм я пропуснала. Прегледах последните 20 стр. и не я видях.  bouquet
Виж целия пост
# 14 291
Ли, това е историята на системния тормоз, на който е подложен един клет човечец, който има нещастието да е първият в указателя на телефона ми. През два-три месеца или му пиша мили СМС-и, които всъщност са предназначени за Говендър Мой и затова започват с подобно нежно обръщение (веднъж даже му бях писала да намине довечера, че мама му ще готви спагети болонезе, ама той нещо не дойде) или направо звъня и започвам напоителна лекция на тема какво не е направил и как не го е срам и как незабавно трябва да го направи, която лекция всъщност е предназначена за Уишмастъров. Човечецът обикновено успява да издебне момента, в който аз си поемам дъх и да ми обясни, че май съм набрала грешен номер.
Виж целия пост
# 14 292
Уиш, аз това го включвам към рисковете на професията. Не е лесно да си автоключар. Мисля си, дали не е привикнал горкия човечец, дали и други не го тормозят и да е свикнал просто. Не е от вчера автоключар.
Виж целия пост
# 14 293
В случая е малко като в този виц, пак свързан с телефон и рисковете на професията:
Ревнив съпруг намира непознат номер в телефона на съпругата си ,на който тя е звъняла в 11 часа през ноща. Позвънява той, а отсреща му отговаря някакъв мъж.
- Ти кой си? - пита войнствено мъжът.
- А ти кой си!? - отвърнал гласът отсреща.
- Мъжът на Ленчето!
- А аз съм разносвачът на пици. Как сте ми омръзнали, ако знаеш...
Виж целия пост
# 14 294
Ли, това е историята на системния тормоз, на който е подложен един клет човечец, който има нещастието да е първият в указателя на телефона ми. През два-три месеца или му пиша мили СМС-и, които всъщност са предназначени за Говендър Мой и затова започват с подобно нежно обръщение (веднъж даже му бях писала да намине довечера, че мама му ще готви спагети болонезе, ама той нещо не дойде) или направо звъня и започвам напоителна лекция на тема какво не е направил и как не го е срам и как незабавно трябва да го направи, която лекция всъщност е предназначена за Уишмастъров. Човечецът обикновено успява да издебне момента, в който аз си поемам дъх и да ми обясни, че май съм набрала грешен номер.
Което ми напомня, че през изминалият месец аз два пъти будих бившият, вече шеф, в ранни зори в девет без нещо. .. Защото незнайно как екрана на GSM-a ми се е отворил на последно набрани номера ( разбирайте - от вечерта на миналият ден, когато пак съм му звъняла с причина обаче!)  и си го набира самичък... Преди това в началото на работата ми, две вечери подред му звънях след работно време да му опявям как  понеже му е досвидяло да дойде да ме вземе, сега съм в другият край на света... И не се усещам че не говоря с ММ, а с шефа ми, чак до третата минута, когато той успява да ме попита със спокоен тон - Мога ли да направя нещо за теб Вики? И се усещам, че това не е ММ.... И така две нощи подред!!!! Не знам как шефа не ме намрази..... Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия