Номинации за най-голяма муня

  • 3 585 890
  • 18 481
# 14 310
Чудесно е, че не е изчезнала. Аз така забравих на дребното тротинетката пред пощата на Плиска. Сетих се чак след два дни, естествено че я бяха взели. Детето доста тъгува по нея, че само с нея се придвижваше. Вече му купихме друга и много внимавам.
Виж целия пост
# 14 311
Не знам сещате ли се за онези играчки за "рязане" - пластмасови плодове и зеленчуци, разполовени и половинките се прикрепят с велкро и с едно детско ножче детето ги разполовява. В петък съм обиколила сутринта половината град в това число и хипермаркет с половин ряпа, половин чушка и половин зелка залепени на гърба си. Усетих се чак като отидох на работа и седнах на стола и се облегнах. Ряпата не е "разполовена" по диагонал и така стърчеше, че изглеждаше сякаш някой ме е намушкал в гърба с нея Joy Имаме доста такива вкъщи и редовно са разпиляни по дивана, та явно някак са ми се лепнали сутринта на гърба като съм бързала.
Виж целия пост
# 14 312
Аз влизам да номинирам освен себе си и един комшия, дето децата ни много си играят. Онзи де вечерта се прибираме двете с щерката от рождения ѝ ден, в едната ръка държа плик със събраната украса, в другата говоря по телефона с кумата, когато точно на стълбичката пред входа се спъвам, сандалата ми полита на една страна, пликът на друга, телефонът на трета, а аз осъществявам полет от около половин метър и с гръм и трясък се стоварвам на земята, привлечена от земното притегляне. Телефонът ми се разглоби (капачето му падна), обаче линията още е отворена, успях само да се обадя и да кажа на кумата "Паднах, ще се чуем по-късно" и затворих. Естествено си посиних коляното, но седя седнала на цимента и се кикотя с пълна сила (ама наистина ми беше много смешно). Детето ми подаде обувката, обух я и минава един комшия, питайки ме какво става. Аз отговарям "Изръсих се", обаче понеже все пак очаквах да ме попита как съм се подготвих с отговор "Нищо ми няма, добре съм".  Той се усмихва и казва: "Айде, лека вечер". Това вече ме довърши. Пак казвам, нямах абсолютно никаква нужда от помощ, седях като на полянката и се подхилквах, подготвена с отговор, че ми няма нищо и съм добре, но все пак да не попиташ паднала жена дали няма нужда от помощ не ми се струва адекватно. "Айде, лека вечер".  Ми викам: "Лека" Simple Smile Simple Smile Simple Smile
Виж целия пост
# 14 313
Ами надали на човека му е минало през ум да предлага помощ на кикотеща се жена, която очевидно е добре.
Виж целия пост
# 14 314
Аз пък ако чуя от някой седнал и смеещ се с дете и украса "Изръсих се", по-скоро ще си помисля, че се е изръсил с пари демек, ще се зачудя защо ми го споделят, пък и аз ще подмина и ще кажа лека вечер, най-вероятно изобщо няма да включа.
Виж целия пост
# 14 315
Кикотенето в такива ситуации често е в резултат на стрес. То си е истеричен смях - от срам, от страх, от облекчение, че все пак мърдаш. Другият човек рядко знае как да постъпи, но по-адекватната реакция все пак е да покаже съчувствие поне.
Виж целия пост
# 14 316
Пак добре....преди години паднах на лед и сняг пред зимата и една жена след мен ме прескочи, както бях паднала и продължи... Shocked
Виж целия пост
# 14 317
Аз пък попаднах на още по-мунска случка. Излизам от подлеза на метрото на Опълченска и една жена, която вървеше от пред очевидно се спъна в стълбите и се изкълчи крака. 5-6 човека спряхме да я видим дали е добре. И едно от спрелите жени я пита: "Ама вие бременна ли сте?". Чак тогава забелязах, че има неголямо коремче и жената вика: "Да" и онази мунята и казва: "Е, в такъв случай защо не внимавате повече къде и как ходите." По-нелеп коментар не бях чувала, честно.
Виж целия пост
# 14 318
Аз пък попаднах на още по-мунска случка. Излизам от подлеза на метрото на Опълченска и една жена, която вървеше от пред очевидно се спъна в стълбите и се изкълчи крака. 5-6 човека спряхме да я видим дали е добре. И едно от спрелите жени я пита: "Ама вие бременна ли сте?". Чак тогава забелязах, че има неголямо коремче и жената вика: "Да" и онази мунята и казва: "Е, в такъв случай защо не внимавате повече къде и как ходите." По-нелеп коментар не бях чувала, честно.
Предвид прекрасните софийски тротоари (като изключим около моловете), бременните въобще не би трябвало да излизат  Mr. Green
Виж целия пост
# 14 319
А мен веднъж зимата една баба,явно залитайки, ме дръпна изотзад. Тя се закрепи, но аз не очаквах и паднах по дупе. Тя си продължи, а няколко души ме прескочиха. Беше много неприятно изживяване. Дори не се извини или да попита как съм.
Виж целия пост
# 14 320
Аз на това най-много се втрещих - Как може да прескочиш паднал човек?!? Най-малкото го изчакай да стане, дори и да не искаш да му подаваш ръка.....супер смотани хора....
Виж целия пост
# 14 321
Това ми беше мисълта. Забелязвам го в хората масово - тотална липса на съпричастност. Но онази с прескачането и бременната чупи тъпомера
Виж целия пост
# 14 322
Веднъж пред мен падна тежкоподвижен пълен мъж, с две патерици. Тръгнах да му помагам, ама той тежи човека. А познайте дали някой от минаващите мъже помогна. Притече се едно девойче, като мен слаботелесно.
Виж целия пост
# 14 323
Понеже малко тъжни случки за падането споделяте,  да ви развеселя:
В една поледица през зимата, майка ми с тогава малкото ми дете отиват да пазаруват и пред магазина майка ми пада и завлича и детето ми, което държи за ръка.
След това години детето при всеки опит на баба си да го хване за ръка я отрязваше: а, не! Ти спомняш ли си как ме събори пред магазина!
Ми пази си душичката детето...
Виж целия пост
# 14 324
Ох, тези падания ме подсещат как аз отивам до секретарката в училището на номер 1, като водя за ръка номер 2 (на година и нещо) и съм подобаващо бременна с номер 3. Историята се развива в снежно време и ботите ми уж не се хлъзгат по снега, обаче се оказва,  че когато са мокри от кишата навън се хлъзгат по линулеума в коридорите на училището.... Така качествено паднах на 3 метра от кабинета на секретарките, че разтресох цялата сграда. Като бонус повлякох и щерката на земята и тя се сдоби с огромна цицина на челото и разкървавена устна от удара в земята. А аз си носех синините на коленете още два месеца.

А всъщност влязох да изокам от аутокоректа във вайбър. Току що пиша съобщение на мъжът ми с текст: "Мило, оправи колелцето на Малчо за утре." В отговор получавам някакво облещено човече. Поглеждам съобщението, което съм пратила, а там пише: Муле, опари коремчето на Марчо за утре Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия