Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 362
  • 18 481
# 15 030
Да се запиша и аз с два пакета бишкоти. Потънаха вдън земя. Малкото мунче и то потвърди, че са били в шкафа. 
Виж целия пост
# 15 031
Аз пък си намерих изгубените лимони. Сложила съм ги в една фруктиера, която седи върху хладилника, но имам наредени снимки и не се вижда веднага. Вчера падна една снимка обиче и си ги намерих. Загубих си обаче едно пликче с домашен джоджен. Онзи ден го ползвах, снощи го потърсих и го няма. 😒 По всяка вероятност е изхвърлено.
Виж целия пост
# 15 032
Загубих цял кашон с пилета, купени от Метро. Не ги загубих, по-точно ги оставих в количката. Понеже бяха най-отдолу и съм забравила да ги сваля от количката. Мъжът ми вика: айде, пилетата ти хвръкнаха.
Но аз се обадих в Метро, те видели на запис, че наистина съм ги забравила и някакъв служител си ги взел. Обадиха ми се и ме помолиха да отида и да си взема друг кашон с пилета.
Викам на мъжа ми: видя ли, че не хвръкнаха?
Все пак, не съм чак завършена муня. Само малко☺
Виж целия пост
# 15 033
Като прочетох за забравените пилета се сетих за мое забравяне. Офисът ми се намира на територията на един супермаркет в квартала, в който и живея. Та в този супермаркет си пазарувам от години. И един ден, в който почивах по график просто отидох да напазарувам, но имах и друг багаж в торбичка, затова си го оставих върху шкафчетата, защото нямаше свободно шкафче. И го забравих. На другия ден бях на работа, а от офиса ми се виждат шкафчетата. И цял ден като погледна към шкафчетата се питах коя е тази квартална шматка, която си е забравила торбата и не се сеща къде е, че да я потърси вече толкова време. Прибрах се вечерта вкъщи и ми потрябва нещо, което е във въпросната торба. Чак тогава се сетих, че си я наблюдавам цял ден върху шкафчетата и не загрявам, че е моята. Не припнах веднага към магазина да си я прибирам, но на сутринта отидох и с изненада установих, че никой не ми я е отмъкнал. То не, че съдържанието беше много интересно, но покрай другото имаше и чифт ново бельо с етикет, което би грабнало окото, ако някой провери съдържанието на торбата.
Виж целия пост
# 15 034
Аз ако забравя/загубя нещо, то ще е на касата на магазина, т.е. платено. Виждам липсата чак като се прибера.
Миналата седмица пак така. Хващам едно комшийско бебе (тодлър) и ще го водя в магазина за бонбони. То аз само до банкомата щях да ида, ама защо да не се врътнем и в магазина. И го питам туй дребното какво иска и тя рече "маслини" Joy Взех зелени за мен и черни за нея. И му мушкам в устата от време на време.
Плащаме, разтоварвам и излизаме. Близо до магазина се сещам и питам дребното дали иска маслини. Ама маслини няма в торбата. След нас вървеше една жена и рече "маслинките ли търсите. На 1ва каса ги оставих". Върнахме се. Касиерката ми даде маслините и рече "добре, че има свестни хора. Повечето клиенти си прибират чужди забравени покупки".
Виж целия пост
# 15 035
Мии.. за маслини и джоджен и аз ще кажа “лаици” Stuck Out Tongue Winking Eye Моя милост си прибира от шивач роклята за бала (т.е. полата, тя остана за подкъсяване с магазина, а корсета го прибрахме още в деня на покупката). И естествено като един виден обувкоман фиксирам нещо на една витрина и влизам в магазина. Меря, май не купих, излизам да махам крачоли по главната улица. И по едно време ме осени, че нещо много леко се нося, торбата с полата беше доста обемна. Върнах се, там си беше тоалетът, но бая се препотих, докато си го прибера.
Виж целия пост
# 15 036
Аз май съм го писала и преди, ама покрай темите с изчезналите зеленчуци и плодове, ние с ММ сме редовни в това отношение, като отидем в кварталния магазин.
Защото там преди касата си слагаш на кантара зеленчуците или плодовете и касиерката ги маркира, но не и стига ръката да ги вземе, за да ги сложи в торбата, а ние метнем ги на кантара и минем от другата страна на касата да плащаме и що картофи, краставици, лимони, ябълки сме платили, пък са останали в магазина...докато ни потрябват се мине ден, два...та върви обяснявай, че си ги платил, ама си ги забравил.
Случвало се и да се прибера и да ми я няма краставицата, ама сега връща ли ми се за една краставица пак...обуване, обличане...
Виж целия пост
# 15 037
Много ме забавлява тази тема. Ще ви разкажа нещо, а вие ще ми кажете дали е мунщина или обикновена идиотщина? Simple Smile

Трябва да ми вадят мъдреците. Миналият петък, сутринта, имам среща при моят зъболекар за снимка И за интервенция. Но аз съм си записала че е само за снимка. Доволна от живота си правя програма за целия ден : срещи с колеги на обяд (тькмо ще ги питам за някой и друг съвет), бейбиситьр за малкия сутринта и съответните билети отиване и връщане.
Отивам, правят ми снимка и зъболекара ме дърпа настрани в едно коридорче. Ъъъ? Показвайки ми разни шкафчета ми помага чевръсто да се съблека. В главата ми минават едни мисли и спомени за едни други времена, когато пак са ми помагали да се събличам, но не и за да ми вземат парите по-бьрзо.
Изведнъж ми става ясно какво ме чака и безнадеждно се опитвам да направя крачка назад. И не мога! Краката ми са залепнали по пода. Оказа се, че било специално покритие, по което полепвали микробите. Да, да, хванахме се на шегата, не само микробите залепват.
Както и да е, в почти несвяс ме полагат на стола, бият ми упойката с отривисто движение на опитен играч на Дартц, и се почва. Да знаете Крисчьн Грей е един сьлзлив тинейджьр пред моя зьболекар. Някакви хилави камшици, плесници, пхуу, друго е ХРАС, ХРАС, за нула време и два мьдреца по-малко. Няма тука лиготии и тинтири-минтири. И докато се съвземам бавно,  ми показва снимката на екрана и ми обяснява какво ще ме прави следващия път и защо ще е по-сложно. Почти припаднах.
Излизам аз от кабинета почти на четири крака. Кръвното ми е някъде по земята, не мога да говоря и разбирам, че не мога да се прибера самичка. Пиша за помощ на ММ, който за да ме спаси, напуска по-рано работа, обажда се на бейбиситьра, пише на колегите, че не съм умряла, но почти, и препуска с голфа на над час път да ме спасява. Няма да споменавам, че цялото упражнение има и финансова цена, от която точно сега нямах нужда...
Естествено упойката ме пусна точно в задръстванията...

НО най-неприятното беше на другата сутрин. Направих реакция на болкоуспокояващите и не можех да стана от леглото без да повърна. Беше някакъв кошмар. Не можех да ям, да пия и хем ме болеше зверски, хем ми се гадеше. Толкова зле сьм била, че ММ е звънял в бърза помощ, да ги пита ще ме бъде ли или да си търси нова жена.

И понеже върша тъпотйте сьс замах това не е края на историята.
Понеделник на обед имам уговорено интервю за работа, което не мога да отложа. Едвам ставам сутринта. В лицето съм като щастлив хамстер и торбичките ми под очите са паднали под брадичката. Опитвам се да замажа нещата с грим, но ми трябва не гримиране, а саниране. Йес, отслабнала сьм 2кг и успявам да вляза в "официалния" си панталон. Закъснявайки бягам до спирката.
В автобуса стискам зъби да не повърна и даже не мога да се съсредоточа в повествованието на един, който е прекарал събота вечер в либерти клуб и явно много му е харесало.
Естествено, май не успях да убедя интервюиращия, че съм енергична и динамична по
принцип. Дано само не ме е помислил за алкохоличка, такава подпухнала и треперещи ръце.
Понякога се чудя абонамент ли имам за такива истории или ...
Виж целия пост
# 15 038
 Joy Милата! Кажи поне взеха ли те на работа?
Виж целия пост
# 15 039
В първата ми работа по сходни причини мислеха, че си подпийвам.
Виж целия пост
# 15 040
Philomena, с удоволствие бих чела още! Grinning
То е лесно на чужд гръб де, но ми харесва стила ти на писане Hug
Виж целия пост
# 15 041
По въпроса с полицаите: веднъж ме спират, че съм без колан. Полицаят: “И защо си без колан?” Аз: “Защото якето ми е изпрано, а коланът ми го цапа.” Което беше самата истина. Розово беше и коланът ми оставяше следи. (Защо не съм си мила колата толкова време?)
Той ме изгледа МНОГО втрещено и ми каза да се махам.
Виж целия пост
# 15 042
За без колан  казах на един полицай, че съм бременна. Гледайки ме на тогавашните ми 44 кила, с ехидна усмивка ме пита: От кога?
Аз още по-спокойно му отговарям: от снощи
Виж целия пост
# 15 043
За без колан  казах на един полицай, че съм бременна. Гледайки ме на тогавашните ми 44 кила, с ехидна усмивка ме пита: От кога?
Аз още по-спокойно му отговарям: от снощи
Laughing

Това ми напомня за вица:

- Шефе, може ли днес да си тръгна по-рано от работа, че ще ставам баща?
- Да, разбира се.
На следващия ден:
- Е, какво е детето - момче или момиче?
- Още не знаем. Ще разберем след около 9 месеца.
Виж целия пост
# 15 044
Също така веднъж, преди години ме спират, че съм влязла в улица от място, където не съм имала право да завия, но аз не съм видяла знака, защото имаше дърво, което го скриваше. Без значение, освен това пак без колан. Аз бях 20 и няколко годишна и нахална, и за мен беше немислимо да се оставя да ми вземат талона, затова когато той ме попита: "Какво ще правим?", аз разбира се, казах, че ще почерпя. Той съгласен. Важно е да се отбележи, че това става примерно 2006-2007, ако не се лъжа, и по мои спомени тогава черпехме примерно с 10 лв. Върна ми той документите и аз пъхнах ЧЕТИРИ лева. Просто толкова имах. Два по два. Супер нахалство Sweat Smile Той като видя, майкооо, като се разкрещя. Ти подиграваш ли се тука с нас, нормална ли си, аз ако те видя още веднъж ... Хвърли ми ги обратно и аз тръгнах. Заклевам се, че най-добросъвестно исках да почерпя хората, просто какво да направя, че имах 4 лв. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия