Не я чувам хич и решавам да си вляза в колата, за да ми е по-тихо. Диктува ми тя адреса, аз го намирам в гугъл, но ми показва съседно селище, а тя твърди, че не е там, решавам, че ще отложа посещението, докато уточним адреса и затваряме. Тук билетче за паркинг - там билетче за паркинг - няма го.... Ами сега? Ако не го намеря, плащам 24 кинта за цял ден, а съм изхарчила само 2-3 всъщност.
Почвам да се паникьосвам леко, дори излязох и отидох до машината да видя дали не съм го изтървала - не съм. Обратно в колата, оглеждам внимателно наоколо - гледам - на вратата - билетче - там ги слагам, след като платя, за да ми е на чалъм, до прозореца, на излизане, за да ми се вдигне бариерата. Грабвам го и с надежда се зверя, ама то хем тъмновато, аз хем съм недоскив, ха познайте дали в тоя момент знам къде точно в чантата са ми очилата. Намирам ги - неее, от предишния ден е, един господ знае защо не съм го унищожила вече.
Преди да лудна окончателно решавам да претърся чантата си още веднъж. 4 големи прегради, с място за лаптоп, таблет, телефон, джобченца и джобчета, ровя едно по едно - намирам го най-накрая, вече плувнала в пот в едно малко джобче, в което никога не съм го слагала досега. Така и не вдянах дали съм го сложила там от самото начало (едва ли) или съм го сложила да е прибрано, докато се разправях с клиентката за адреса... Таман да кажа - абе може ли да не си запомни адреса човек! и се запирам - сещам се, че тая случка с билетчето на точно този паркинг я играя за втори път - първият път го бях изтървала между седалката и средната конзола на колата... Муня на муните.


Да не е възможно да касираш без чекмедже. Ама,ха.
.