Номинации за най-голяма муня

Сетих се и аз една моя "бременна"муньовщина.Отивам на консултация,съвсем в началото.Разпитват ме разни работи,за наследствени болести и тем подобни и ме питат имаме ли близнаци в рода.Аз се замислих за момент и се сетих,че бащата на детето е близнак,ама нали ме питат за роднини,а той не ми е роднина и съм категорична ,не ,няма близнаци !После на следващата консултация,си казвам,абе я да им кажа...И акушерките се пукнаха от смях,че бащата не ми е роднина.

Не си ти мунята, а те, защото според тълковния речник роднината трябва да има кръвна връзка с теб, а мъжа ти (надявам се!) няма:

Роднина мн. роднини, м. и ж. Човек по отношение на някого, с когото има кръвни връзки; родственик, сродник.

Една моя муньовщина от вчера - преди два дена си купувам ботуши. Бързам и в магазина за обувки меря само дясната. Става  ми и взимам ботушките без да меря лявата. Вчера сутринта се стягам за работа и се радвам, че ще се изкипря с новите обувчици. Обувам дясната - перфектна. Обувам лявата - бре не става Все едно е два номера по - малка. Наврях си крака как да е ама мнооого тясно не става. Отивам на работа бясна, че  са ме излъгали в магазина и едвам дочаках да стане време да ходя да се карам, че  ботушите са им толкова калпави. Отивам в магазина и обяснявам за случая. Момичето взима левия ботуш,оглежда го и вади отвътре нещо пласмасово и ме пита - "А това извадихте ли го?" Магазинът беше пълен с хора, които доста се смяха, а аз щях да умра от срам.

Разбира се,че е така,но все пак има отношение към бебето,а аз го счетох за маловажно,с една дума изобщо не го отразих

ембрион голям смях 
Това с храненето на бебето е явно всеобщо.Моята дъщеря се роди недоносена и стоя в болницата около 2 седмици.Та взимаме си я то на човек не го мяза  Пъпа и паднал там и аз решавам че щом е стояло бебето толкова време в болницата съответно е отучено от нощното хранене.А и в болницата не ми казаха храни я през 3 часа а да прави общо 7 хранения на денонощие.Последното и ядене беше към 1 през нощта и аз лягам спокойно и заспивам.Към 5 малката се събужда и рев.Аз давам вода ама не спира.А през деня като си я взехме тя спеше през цялото време и само когато огладнееше се събуждаше.Така оставих детето да реве 15 минути докато ми стопли канчето че детето изобщо не е отучено от нощното хранене ами трябва да го нахраня.Еми нахраних я и си спа до 10 сутринта Така се хранихме и през нощта до съм 7-8 месец.Незнам защо съм си решила че са я отучили в болницата от нощното хранене 
Сега се сетих за сестра ми.Та раждаше в далечната 1995година.Племенницата голямо бебе-4кг.Сестра ми с две пукнати ребра от раждането защото беше 40 кила преди да забременее.И при проследяването на бременността никой не и премерил таза че е 19см.Никой не е счел за нужно и вземе и на предвид че е с 6 диоптъра и я оставят да ражда нормално.Ако е сега никой няма да я остави ама тогава се наложило дори форцепс.Та тя много зле,с много шевове и т.н.Бебетата в Майчин дом са при майките.Минават на визитация и и казват-"Ще го кърмиш 20 минути от едната гърда после от другата".Ама никой не и казва от едната сега а от другата след 3 часа тя с големи мъки първо от едната държи бебето после от другата и така почни до изнемогване.Пукнати ребра много боли На втория ден случайно я видяла няква санитарка че и казала.Тя племенницата лакомо бебе и още две гърди да имаше и от там щеше да сучи 

Вчера нещо ми беше каръшки ден, нищо, че не беше петък 13ти
Първо се успах за работа. После обикалям пред офиса да си намеря местенце за паркиране. И гледам една таратайка заела място за две коли. С триста зора се намъкнах, даже почти се бях залепила за бронята на колата пред мен. Качвам се в офиса, доволно закъсняла, посрещям един клиент и мърморя "Абе какви са тези хора, как може да заемеш място за хеликоптер, идиоти..." Той ме пита къде и аз, намерила слушател, още повече се вживявам "Ами тук, пред офиса - една грозна зелена таратайка, трябва такива стари коли да се спрат от движение, кой знае на колко е години.." Човекът взе да сумти нещо, ама аз набрала скорост и обяснявам как и пред нас няма място и вечер обикалям квартала по няколко пъти. Накрая той вече почервенял "Ами, аз като си взема документите, ще ти освободя място за паркиране, таратайката е моя." Леле, умрях от срам. Такова неудобство ме обхвана, че почнах изведнъж да му обяснявам как всъщност вината не е негова, аз съм нямала предвид това... и стана по-зле.
За да не е само това, установих, че сутринта съм си облякла блузата наопаки, забравила съм ключовете за една от стаите и цял ден се наслаждавах на звъна на телефона, който предния ден оставих там и прилежно заключих

Сетих се за изцепките на моята мила приятелка. Тя е един много добър, но ужасно разсеян човек. Неведнъж се е случвало да се вкарва в някакви сценарии заради това си качество.
Първа случка - ще ходят за риба с гаджето й. Тя отговаря за хранителните запаси. Той явно не е знаел за пословичната й разсеяност, за да й повери тази отговорна задача. Отиват с приятели на язовир на 200 км от града, където живеят. Той разпъва такъмите, тя вади шезлонг и се припича край водоема, бъбри си с другата девойка, абе идилия. Става обяд и рибарите изгладнели. Отива гаджето й към колата и пита къде е храната. Тя казва "В черното сакче". Той рови, но няма такова сакче. Отива да провери и тя и се оказва, че няма и помен от сакче или храна. Оказват се с едно пакетче семки в жабката на колата и бутилка вода. Набързо са се прибрали - без риба и храна... Намират черното сакче до постелката на входната врата.
Втора случка - гаджето й си купува нова кола, кожен салон (бежов), голяма гъзария. Взима я от работа и тя решава да мине през майка си, че е сготвила леща, да имат за вечеря. Слага я на задната седалка. Тръгват, обаче на един светофар колата спира по-рязко и тенджерата с лещата се обръща и всичко става в леща. После като ходило момчето на автомивка бая странно го гледали. Сега му е смешно като разказва, но тогава доста е крещял

И ние така ходихме на един пикник без никакъв хляб, а майка ми и сесра ми постят, тоест тях кюфтетата и разните неща с яйца и сирене никак не ги устройват, първоначално майка ми обясняваше "Имаме, имаме много хляб", после като отидохме, настанихме се и тн и тя в един момент вика "Леле, ние нямаме хляб, само по една филийка на човек", а после се оказа, че имаме всичко на всичко една филия, та баща ми ходи да купува хляб. Само че в неделя, по селата, следобяд магазин отворен няма... Та трябваше да се връща до вилата... И ние всички наредени на едно одеало на земята, до реката, пикник, чакаме баща ми да се прибере с хляба.

Shirley-Ann    разсмя ме доволно

Аз, мъжът ми и кумецът ще вземаме агне от едно село за Гергьовден. По онова време карах шофьорските курсове и кумецът ми даваше да карам аудито, че нашата е с десен волан. Та и този път, вече сме взели агнето, човекът, както винаги добронамерено ме поощри : "Айде качвай се да караш!"Сядам аз (агнето в багажника, заедно с мазнината в отделна тенджера) и на една издатина на пътя кумецът вика " Дай вто..." е докато довърши аз лумбур и цялата кола подскочи, чу се издрънчаване откъм багажника и последствията са ясни... "Ааа, ша слизам" Той: " Няма да слизаш  , ама после ша чистиш" 

Пумукъл ,
Майка ми има подобно преживяване, ама като й припомня, се ядосва и хич не й е смешно.
Та, пътуват с баща ми за някаква вила на рожден ден. Майка ми приготвила тава със заек (много вкусно го готви). Преценява, че ще го сложи в скута си, докато пътува, да не е отзад без надзор. Баща ми кара, взима внимателно завоите, но улучва дупка, колата подскача, майка ми надава писък и цялата тава е по арматурата и по нея. Пристигнала е със заек с гарнитура по дрехите и цяла вечер се цупила на баща ми
А преди малко се сетих за една простотия, дето само идиот може да я сътвори. Дошъл един клиент, ама костмиран, хубав и чак не ми се говори по работа. Човекът пушач, пита дали може да пуши в офиса. Ама как да не може, естествено, че няма проблеми, нося му пепелник и продължаваме с разговора. По едно време съзрях някакво боклуче на бюрото, по навик духнах със всичка сила, обаче не отчитам, че има и пепелник пред мен, та цялата пепел от цигарите се вдигна на облак, лицето на клиента се покри с пепел, документите... Той взе да кашля, а до мен колежката, която не вижда какво е станало, мъдро се обажда "Е, така е, не е хубаво да се пуши - докарва здравословни проблеми"

Оххх много ме разсмя, представих си ситуацията 
Аз пък снощи много се ядосах на дъщеря ми, тя много обича сладко, чак прекалява, на 11години е, и ме минава по килограми  Та снощи пак ми мрънка и хленчи защо не съм купила нищо за десерт, щяла сама да отиде, съвсем ме ядоса, хванах кучето да го водя на разходка, и на входа на вратата и викнах, никъде няма да ходиш, с това сладко ще станеш 200кила като една свиня, слизам по стълбите и продължавам да мърморя, в един момент поглеждам, че пред асансьора на долния етаж един младеж чака, така ме изгледа, вдигнал вежди и се ококорил, много се сконфузих 

Аз пък веднъж, като си изгасям цигарата в пепелника, не можах нещо да я загася като хората...и като я духнах да я доизгася  За оправдание, пийнала бях 
А веднъж вкъщи, поради липса на пепелник си загасям цигарата в пластмасова опаковка от нещо си, хвърлям я на замята и лягам да спя. Като се събудих сутринта, половината опаковка стопена, а на килина 2сантиметрова дупка...Майка ми как не ме уби тогава, още се чудя 

Отивам на лекар, чакам да ми подпечатат болничния на регистратурата, жената си въвежда най-спокойно данните и изведнъж ме поглежда и изстрелва въпроса: "Кой номер ви е лака?" . При което аз  , викам "Не знам точно, не съм запомнила". И тя "Ами проверете, де!" (троснато). Викам си на акъла тая уж гледа и попълва информацията, пък ми гледа лака на ноктите.  При което се оказа, че ЛАК е Лична Амбулаторна Карта.  Как ли съм изглеждала в очите й? 

Ох,   голяма скица си...
А тя разбра ли, че й предлагаш страхотния си лак за нокти ?