Номинации за най-голяма муня

Лино, обявявам те за "Муня на месеца" Такъв смях скоро не е имало.

Охх, това ми напомни нещо.

Като казахте пиратки, да ви докладвам ММ в детска възраст с брат'чеда, забучвали старателно пиратки в зелките на двора на баба си, палят и бягат. Защо -  'щото много яко цъфвали. Толкова бой не били яли в живота си

Това с възрастната двойка е много сладко, дай Боже и ние да доживеем. Апропо, на мен без ръкави и сега ми е студено, а още нямам 40г

Всъщност май баба намекна на Зайо, че вече не е чааак толкова млада за такива рокли. Даже май добави нещо от сорта. Зайо сякаш не беше забелязал.

Сиренце, това със зелките е много яко! Представям си на баба им колко й е било до смях тогава, но сигурно след години и тя самата се е смеела на този спомен. То времето лекува всичко.

А бабката с дядо Зайко може да е имала предвид и, че ръцете й вече не изглеждат достатъчно красиво в рокля без ръкави. Но и студа не е за подценяване - аз също съм много зиморничава на няма и 40 год, а какво ще е след още 40 г не ми се мисли.

И за да не е само СПАМ. От преди малко. Не е съвсем мунско, но на мен ми беше смешно. Работя през една улица от дома си. За обяд се прибирам вкъщи. И днес пак така направих. Влизам аз вкъщи, а дребното излиза да ме посрещне с една опечалена физиономия и слага на шкафа пред мен една чиния с нещо възкафяво в нея. Питам я какво е това, а тя ме гледа още по-нещастно, но не обелва и дума. Само ми прави знак да се приближа до чинията. По миризмата се досетих, че май-май са принцеси с кашкавал и едва се сдържах да не се разсмея. Дядо й й ги е сътворил за обяд, но лееееееко ги е препекъл човечеца. Не, че няма готвено - два вида манджи имаше, но щерката готвено почти не хапва. И така. Взех чинията и си отчупих лекичко от едната страна. Ми вкусно беше да ви кажа. Даже много ми хареса, но тя обича само кашкавала да се разтопи и да е мекичко, а тези принцески хрупкаха. Та решавам аз да й направя други принцеси, а тези да  изям и да отбележа пред баща ми, че е много вкусоа, но внучка му си има претенции. И тук вече удряме на камък. Баща ми забравил да купи хляб. Забравил и да ми се обади по телефона, за да купя аз на идване от офиса. Така че няма с какво друго да се направят принцеси за нашата принцеса. В крайна сметка той отиде до магазина през два блока от нас докато аз обядвам. Сложих и капки в носа на щерката. Но толкова бързах да не закъснея, че от бързината й сложих 1 капка и в устата. Тъмън да не е съвсем гладна докато станат новите принцеси.

Пандичке, и аз се смях като ми го разказва, ама бабата е сериозна работа, хич не носи на майтап. Жива и здрава да е, че вече е бая на възраст. Ама като се представих на нейно място, ако бучат пиратки в собственоръчно отгледаните ми зелки, бая бой ще ядат, калпазани .
И аз да не съм само със спам: като каза капки се сетих как аз онзи ден на моето мунче викам главата назад(за да й сложа капки), а тя отваря устата. На косъм бях да й капна, по инерция, добре че все пак беше физ. р-р. ти какво му капна на горкото мунче?

Значи преди малко щях да счупя една от клетките в Триумф, блъскам пустия му ключ и не ще, пробвам пак и не ще, викам си - Край! Отиде сиренето на мъжО. Охраната в магазина се оказа адски любезен човек, та дойде да ми помогне, кел файда - не ще! Ръчкаме двамата като за световно, бях готова да оставя чантата и да изчезна, изморих се, добре че човека не е муня като мен и му светна бързо, че просто съм объркала клетката, с облекчение и зачервени бузки домъкнах тъй желаното сирене у дома, но....
Вкъщи ме посреща котарака, както винаги все не се е наял, бях му взела едно Гурме, избягвам да му давам боклуци, но нещата му още не са пристигнали, та си викам да се поглези и той нали душа носи...
Всичко точно, котарака набива пастет и му пращят големите ушаци, решавам да му сменя водата и за трети, трети път слагам друга течност! Това съм го правила и с предишното ни коте, което почина, Топчи беше много разочарован от Колата в купичката му, Ушатото го отнесе два пъти досега, установих, че котката не обича бира, къде ти е кена с бира, къде е каната за вода, очила трябва да слагам май. Вчера пък се пребих насред мола, срам голям брах, седят и гледат отстрани и се хилят, добре че едно момче дойде ми помогне, да не пиша как събирах покупки, че се разпиляха, а дори не бях на ток, едвам намерих презервативите и дамските превръзки, най-далече бяха се разпилели за мой късмет.

Сутринта ще си пускам поредно кафе. Сложих спокойно чашата под отвора за вряла вода, натиснах копчето за еспресо и спокойно гледах как кафето тече до чашата.

Аз така гледах как ми изтече кафето в един магазин.  
В магазина има кафе машина на самообслужване. Плащаш на касата и си пускаш кафето, но първо трябва да сложиш чаша (те стоят върху машината). Аз, обаче, съм свикнала с другите машини, които сами си пускат чашите и почти всичкото кафе замина, докато успея да подложа чаша (добре, че контейнерът пое кафето, та то не се разтече по пода).

То твоето поне е отворило устата. Моето чинно лежеше с вдигната назад глава - смее ли да не изпълнява когато ме вижда под пара, иначе редовно се заблейва в страни и се налага да й напомням за какво е легнала. Та устата й затворена, носът вирнат нагоре, а аз в бързината не нацелих правилната дупка. Отиде в устата, не се сетих да я попитам вкусно ли е, но тя не мрънка, значи не е зле - иначе щеше квартала да разбере, че е гадно. Слагам й от тези пробиотични капки Нарине, за които сега и тема има във форума.

А относно паданията в магазини. Спомних си една случка от детството. Била съм сигурно 7-8-годишна. Летните ваканции по онова време ги изкарвахме на село при пра баба ни. Та женицата ни беше пратила да купим нещо от магазина. Влизаме с брат ми в магазина и на входа някой преди нас разсипал бутилка с олио. Продавачката от далеч ни предупреди да внимаваме - щяла да чисти тъкмо. Но реши преди това да ни обслужи. На излизане ни напомня да внимаваме да не го настъпим, че много се пързаля. А аз чак се и засегнах, че втори път ни напомня и казах, че няма как да пропуснем такова голямо мазно петно. Сещате се - докато го изричах стъпих в петното и вирнах краката. Бях с една ефирна лятна поличка, която се вдигна нагоре. Брат ми след това години наред ме бъзикаше за тази случка.

ох, не мога. Рядко ходим в едно бг заведение наблизо. Пием кафе и сестра ми нещо видя във ФБ- преведете "гущер" на полски и пуснете превода на гласово възпроизвеждане. Нашата набързо го написа и в един момент масите около нас утихнаха. Със сълзи съм се смяла на неочаквания превод.

Ами, добър апетит тогава.

яшчурка?

Преди малко в магазина, търся с поглед каймата, обаче една двойка стоят и те гледат и не мога да си взема. Изчаквам ги да се мръднат,обаче в момента в който се придвижват идва някакъв мъж и ми гепва последните две каймички. И аз толкова ме хвана яд, че не можах да си прехапя езика и изтърсих: " Е последните две кайми ми взехте..." Човека толкова се изненада горкия, че ги върна обратно на рафта и ми каза да ги взема аз. Обаче вече се бях опомнила колко тъпо съм прозвучала и му казах да ги вземе той. Абе шматка съм голяма.

Номинирам за най-голяма муня мъжа си. Днес пазаруваме в любимия ни магазин за месо, в който винаги всичко е хубаво, освен това има сирене, кашкавал, мляко, от всичко по много и винаги много прясно. Той ми вика, хайде да напазаруваме и за детето, което живее отделно от нас. Що се съгласих???
Като се започна: в две торби ще ми слагате тук 20 кюфтета, там 12 кюфтета, тук 12 пържоли, там осем пържоли.
Аз му шъткам тактично и му намигам да се спре, но той ни приема, ни предава.
И понеже да не ощети и другото дете, което живее при нас продължава: тук буца сирене, там буца сирене, кашкавал половин пита-на две естествено! Салами-два огромни Орехите...
Викам му: кво става, да не са обявили военно положение и да не знам?
Тоз човек така ме изнервя като пазаруваме! После овърша и Метро. Направо на мен ми призля, за детето не знам! А тя изобщо не се храни в къщи! По някое време се сеща: ей, верни бе, всичко има като му трябва на човек.
Ама вече е късно! И това всичко пазарувахме в 8 сутринта!!!