Айде и аз тук.
Пазаруваме в голям магазин и Георги естествено иска да бута количката, така, че аз съм хванала количката отпред, той отзад и така се влачим из магазина като аз редовно си го тегля, а той се сурка по пода и му е голям кеф. Та влачим си се ние така из щандовете и аз ту поглеждам на едно място, ту се спирам на друго като слагам по нещо в количката. По едно време си хващам количката и почвам да си я дърпам, ама нещо ми запира повече, но аз продължавам да си дърпам и по едно време се обръщам и гледам някаква жена ми дърпа количката, аз се опулвам, а тя нещо ми говори да престана да и дърпам количката и ме гледа едно такова странно. Бая време съм си я влачила нещастната, шашардисана женица.
Виж целия пост
Пазаруваме в голям магазин и Георги естествено иска да бута количката, така, че аз съм хванала количката отпред, той отзад и така се влачим из магазина като аз редовно си го тегля, а той се сурка по пода и му е голям кеф. Та влачим си се ние така из щандовете и аз ту поглеждам на едно място, ту се спирам на друго като слагам по нещо в количката. По едно време си хващам количката и почвам да си я дърпам, ама нещо ми запира повече, но аз продължавам да си дърпам и по едно време се обръщам и гледам някаква жена ми дърпа количката, аз се опулвам, а тя нещо ми говори да престана да и дърпам количката и ме гледа едно такова странно. Бая време съм си я влачила нещастната, шашардисана женица.
!
закъсняла, оставям си чантата, включвам комп. и отивам да си закача палтото. Минавам покрай входната врата и я виждам леко открехната, посягам да я затворя, тя нещо не поддава, натискам по-силничко, почти я затварям вече успешно и в тоя момент през пролуката виждам лицето на любимия шеф, който пък напъва отвън в опит да си влезе в офиса 
Не съм сама значи 
В един от промеждутъците дочувам следния разговор: