Номинации за най-голяма муня

И майка ми веднъж срещна маааалка мишчица на едни стълби в една роднинска къща, където бяхме на гости. Майка ми пищи, мишката трепери 😂

Да не мислиш, че е лесно с тези фобии
Аз като тийнка, на баба в къщата, съзрях едно малко, сладко, сивичко мишле. Освен якият крясък, съм успяла за секунди (докато баба изкочи от плевнята) да се кача и на покрива на сайванта (една стълба беше сложена за сеното в плевнята).
Със събути обувки!!

Хич не ме е страх от мишките. Разбирам да е змия, а то малко, сладко и плашливо. Симпатични са ми много. От историята, която разказах по-преди, трябва да кажа, че няма нито една пострадала мишка - пусках ги на свобода, там на една поляна.   Не мога да убия такова нещо, а и родителите ми са много жалостиви.

И една сладка случка от едно време. На вилата сме. Имаме  хубава беседка, която използваме да се храним в нея, с голяма маса, стените са облицовани с рогозки. Там зад рогозките понякога щъкат мишочки, а понякога някоя изгризе дупка в рогозката. От тези дупки съм ги виждала да надничат любопитните им муцунки. Баща ми “кърпеше“ дупките понякога, но винаги имаше поне една “незакърпена“.
Обядваме един ден там, на масата вкусотиите разпростират ароматите си, имаше и шопска салата с много сирене. В един момент чуваме леко шумкане зад рогозката и от една от дупките на рогозката се подава любопитна и изгладняла миша муцунка, мърдаща усилено с мускачки.
Баща ми вика - яяя, една гладка мишка, сигурно му е замирисало на сиренце. Решихме да я почерпим от нашият обяд. Взех една малка бучка сирене и я закрепих на дупката на рогозката. Мишката за секунда се скри вътре, послед дойде, взе си обяда и приклекна там на самата дупка, за да си хапне. Нито се криеше от нас, нито нищо. Така обядвахме всички заедно.  
За някои може да звучи глупаво всичко това, но за нас си остана мил спомен, и до ден днешен, след толкова години си спомняме със смях за случката.

И на мен са ми сладки мишоците. Е, ме знам дали пак така ще говоря ако имам близък контакт с такъв Иначе днес сутринта докато си пиех кафето на терасата, видях котката как тичаше към къщата с висящо мишле от устата

Като говорите за мишки се сещам за сестра ми като  млада булка живееха на първият етаж на блок.В апартамента за да стигнеш до кухнята се минава по едно тясно коридорче.В момента в който излиза от кухнята вижда мишка която волно се разхожда по коридора а тя един майсторски шпагат на гимнастичка започва да се катери по стените на коридора и да пищи за помощ.Много съм се смяла на тези и катерачески способности.Докато другата ми сестра няма гнус от мишки и ги хваща с голи ръце,но изпитва ужас от паяци събличала са е скорострелно заради пухче помислено за паяк в блузата и без да се замисля пред кои очи го прави.Моята дъщеря и тя изпитва ужас от паяци пчели и оси като последните явно и надушват страхът защото и двете минаваме покрай тях а те жилят само нея.Спомням си веднъж за богомолките ама тези зелените как хубаво е опипа по дупето преди да разбере,че това не листо и как пищя от откритието си.И аз не обичам малките гадинки,но чак пък ужас не само да не доближават тогава вече ме обзема паниката ако са на дистанция нямам проблем с тях.

Преди години, през зимата, в един лют студ, вървях по коридора в сградата, в която наскоро бях започнала работа. Пред един от кабинетите имаше много чакащи, предимно мъже, които бяха окупирали коридора и част от фоайето, плътно нагъчкани, че навън сигурно беше -20 градуса. В един момент, точно когато се опитвах да мина покрай тях, чух тупордия, викове "дръж, смачкай го, а-у" - викам си - край, тези от студ и чакане откачиха и се сбиха! А то, моля ви се, един злощастен плъх се шмугвал между краката им и те го сритали и убили. Един ми вика - госпожо, тука плъх... - аз само като чух това, не знам как не писнах като локомотивна свирка и зорлем го разбрах, че ме моли да повикам чистачката да изхвърли животното и да почисти. Само успях да кимна, ама писъка ми беше в гърлото! Продължих по коридора и в същото време насреща ми се изпречва най най - биг боса. Казала съм му (цитирам го, защото в ужаса си не знам какво съм говорила) - "Тези мъже току що убиха един плъх. Лопатата и метлата са в килера там . Да изчистиш!"  След време се шегуваше с мен, че не е имало нито "добър ден", нито "моля", нито "господин директор" и че и собствената му жена така не го е командорила! Ама какво да се прави - муня и ситуация с плъх! Факт е, че той лично почисти!

По повод последните страници

В неделя свърших една....почти мунщина.
С децата се качихме с кола до пътеката Бистрица-Железница, минахме я, обаче синът ми даде блестящата идея да се смъкнем от Железница с рейса. Аз наивно се съгласих, решавайки, че ще от площада ще отида пеша за колата.
Стигнахме до Бистрица, дори уцелихме рейса за Младост, та децата отпътуваха, а майка им тръгна за колата. Само че пътят, който с кола не усетих, пеша се оказа стръмен и напечен, а все пак преди това вече бях минала 4 км. Този половин час нагоре ме довърши, когато видях колицата си, ми идваше да я прегърна. А всъщност според километража бях извървяла само 2 км...

С глас се смея 😂😂😂

Това ме подсети как преди години едно лято бях сервитьорка и дойде нова колежка, която нещо я переше тока. И един път шефът ѝ вика: “Еди коя си, измий пепелниците”, пък тя го изгледа свирепо и каза: “Кат’ те хакна с таблата по главата” 😂

В студентските години си търсех работа и една приятелка ми каза, че при тях в един бар им трябва човек по заместване. Бяхме се разбрали да отида с нея да видя какво представлява работата, дали ще ми хареса и така. Тя ми вика - спокойно, то няма много работа, ще ти обясня кое как, пък ти ще решиш и ще говорим с шефа. Отиваме на обяд - голям елипсовиден бар в центъра на голямо заведение, а около бара - 3 реда хора. Имаше важен мач на същия ден, който се предааше на живо там. Full house. Аз съм влязла зад бара да гледам как се прави, обаче време за обяснения - никакво. Отвсякъде ми подават банкноти и ми искат нещо. Нямаше накъде, отварям всички хладилници, докато го намеря това нещо. Импровизирам с чашите, намерих леда, всичко. Питам в движение за цените и касирам, кво да правя. То пък и бакшиши заваляха, та изкаахме цяла смяна, накрая вече бях профи. Обажда ми се на другия ден моята проятелка - болна съм, ще се оправиш ли да ми вземеш смяната. Ми - добре. След това ми се обажда непозната нейна колежка със същата молба, телефонът ми беше записан някъде и ми звъняха през ден. По едно време едната напусна и аз поех нейните смени. И си работя вече 4 месеца.

Една вечер беше станал бой и аз бях много ядосана. Грабнала съм една кофа за лед и със замах хакам вътре счупените стъкла от чаши и пепелници. Един чичка от бара, дето пиеше кафе, ми вика - момиче, да не се нарежеш. - Няма, спокойно. Онзи пак - момиче, остави ги тези стъкла, ще си направиш нещо. Аз пак нещо подобно отговорих и онзи за трети път ми се меси - утре щяла да дойде чистачка. Както бях ядосана, толкова ми трябваше. "Господине, седнете си обратно на бара, пийте си кафето и ме оставете да си върша аз моята работа". Настана гробна тшина в заведението, онз плати, остави бакшиш и си тръгна. И някой коментира, нарушавайки тишината - за пръв път виждам шефа да си плаща кафето тук...... Направо ми призля, в този момент звъни телефона на бара - той. - Браво, моето момиче, голяма си устатница и не цепиш басма, само такива ще се оправят тук, добре дошла.

Така се запознах с шефа си. Между другото, бая време изкарах там и през годините няколко пъти напусках шумно и пак се връщах тихо, без той дори да разбере за това. Идваше там веднъж на няколко месеца и много не се интересуваше кой работи, стога да има човек там.

Малко офтопик. Не ме е страх от насекоми,  като цяло, но от някои от тях ме е гнус. Живея на морето, и тук се срещат и голями паяци, и опасни стоножки. И в апартамента ми влизат понякога, а аз живея на четвърти етаж!
Затова, винаги си имам тебешир срещу хлебарки, малко сложно се намира, но в някои аптеки ги има.
С този тебешир всяка пролет очертавам затворена линия около всичките врати на терасите, при мен само те се отварят, от външната страна. Пълзящите гадинки не могат да преминат тази линия. И до нея винаги има много умряли. За съжаление и калинки също.
Само трябва да внимавате да не попадне тебешира в очите,  защото много се рони, а той е отровен. Аз го правя слагайки слънчеви очила.

Това ме подсети за сервитьорските ми години, работех в едно заведение, аз нова там, шефа им взел страха на всичките и като дойде наставаше паника. Беше забранил да се пуши на бара, но ние пушехме като го няма, има чудесна видимост от заведението към пътя, където шефа спира колата и имаме време да загасим цигарите. Е, един ден спрял на друго място и цъфна на бара, аз с цигара. '' Ти защо пушиш тук? '' Аз даже и не се опитах да замазвам-'' Ми не те видях, че идваш''. 😀Размина ми се, даже се оказа готин шеф и занапред се разбираме добре.

Извинете за чаршафа, трудно ми е от тел са скрия избрания текст.

Возя една ...
Провеждаме следния диалог:
- Тая стрелка защо свети?
- Показва накъде ще завивам.
- Ама тя откъде знае ти на къде ще ходиш?

Не знам смешно или тъжно е. Обясних, че мигача предупреждава другите на пътя за моите намерения.

Предполагам дамата не е шофьор, така че е смешно.
Ако е шофьор е тъжно. И страшно.

Еми и да не е шофьор пак е смешно да не е чувала за мигачи. Може би се качва в коли много рядко.