Номинации за най-голяма муня

Servallan наистина е готско. От тогава както се казва му излезе име на пришълеца и когато стане дума за филма, за някои от актьорите или за извънземни, с мъж ми задължително споменаваме Ален 

Защото жена му раждаше в София и той беше танм през цялото време  до изписването..

Ясно,значи просто обяснението ти не е струвало-не е бил на работа,защото жена му е раждала,а не защото не е бил на себе си.

Хехе сетих се и аз за едно лятно кино, с приятелки искахме да погледаме малко кино на аванта  Та намираме от къде може да се мине през едни храсти, а до тях метални заграждения, аз като най-смела първа си мушкам главата, и тъкмо се каня да си провра и тялото , светва едно фенерче и един лош чичка виква: Бързо да изчезвате  Бързо, ама като се заклещих, не мога да си измъкна главата  Сякаш набъбна от страх  Приятелките ми помогнаха и той не успя да ме хване да ми издърпа ушите. По комунистическо време чичковците пазачи бяха много лоши 

                              Две чайки  . Аз вече и като се прибирам вкъщи не вадя ключовете, а почуквам и натискам бравата.

Сетих се за една моя умност.
През лятото бях в друг град и там ми се стори, че видях една позната, която по принцип е родом от този град. Обаче не й се обадих, защото тя тогава беше бременна и аз бях решила, че не е възможно (защото аз не бих) да пропътува 600 км, за да отиде да си види родителите. После си писахме и наистина била тя. Не е да й нямах телефон, за да не изпадам в тази безумна ситуация, но кой ти мисли за това след като между ушите мисълта му тече по неведоми пътища. 
Това с чукането на врата от вътре навън, както и при излизане от тоалетна аз съм го измислила, Ше ви замоля. 

Нека ви разкажа, как разбих сексуалните фантазии на един мъж на тема "Засядане в асансьор с непозната"  Знаете ме, многословна съм ... 

Преди много, много време, когато още си мислех, че като гърдите и бедрата ти са на показ е израз на дързост и себеутвърждение, натокана с възможно най-малко плат по мен отивах на купон. Събирането се провеждаше в апартамент на 12 етаж на един от онези блокове, които имат от големите товарни асансьори?  След като става дума за купон е ясно, че бе вечер клоняща повече към нощ. Пояснявам, че в ония времена не само нямах ГСМ, а и никога не бях чувала за такава джаджа.
Когато влязох във входа вече имаше един мъж да чака асансьора. Огледах го скришом дали е надежден да вляза с него в кабината - около 40 - 45 годишен, късо подстриган, леко пълен и с пазарска чанта в ръка - напълно безобиден. Задържа ми кавалерски вратата и натисна бутона на етажа си. Всичко клонеше да приключи бързо и безаварийно, но някъде към 5-я етаж тока примигна, угасна за миг, после пак светна все едно ни намигна и тотално потънахме в невероятна тъмнина.
Ако сте засядали в асансьор знаете как паниката ви стиска за гушата. Двамата със спътника ми констатирахме, че тока е спрял и се уверихме един друг, че скоро ще тръгне. И той като истински мъж започна да драще нещо по вратата, явно в опит да я отвори. Аз се помаях неориентирано в тъмното и тогава ми просветна, че имам в чантата запалка. Но на малката пола, не ходи голяма чанта и започнах да ровя в преливащата ми от джунджурии чантичка. Когато се опитах да пъхна ръката си до дъното нещата най-отгоре изскочиха и се посипаха в непрогледната тъмнина в краката ми. Клекнах и започнах да ги събирам опипом. Прецених, че е по-добре да изчакам да светне тока и тогава да ги досъбера и се наканих да стана. Високите ми тънки токове и късата пола създаваха затруднения с равновесието и съвсем инстинктивно протегнах ръка в тъмното търсейки опора в стените на асансьора. Ръката ми се блъсна в нещо грапаво. Преди да пренеса тежестта си на него леко опипах какво е и тогава нещо ме перна през главата и лицето!!!  Паднах назад. Мъжа изхриптя "Ама какво правите?!?" и тогава си дадох сметка, че явно той се бе обърнал в тъмнината към мен опитвайки се да разбере аз пък какво шумоля по земята, а аз загубила ориентация къде точно се намирам в кабината ходейки патешката се бях доближила до него и го бях опипала. Мисля си, че ако не се бе обърнал щях просто да опипам дупето му, но сега бях попаднала някъде на хълбока и маааалко по натам ...  Изненадан и изплашен от неочаквания набег в тъмното инстинктивно бе замахнал с ръка да опази мъжкото си достойнство и ме бе ударил.
Вярвам, че всяка една от вас е имала неудобни моменти, но залостена и хваната в капан в заседналия асансьор, не можеща да избягам от мястото на инцидента можех само да благодаря, че е тъмно и не виждам човека, камоли лицето му ...
"Извинявайте! Търсех си запалката. - запелтечих аз в опит да изгладя недоразумението - Не съм разбрала, че сте там ... Не се притеснявайте аз нищо не НАПИПАХ ... Аз ... Не ... Съвесем малко ... Ох!!!" И млъкнах. И там в тъмния асансьор аз горях ли горях от срам  Мъжа каза едно "Мъхъ" и в пълно и плътно мълчание дочакахме да тръгне тока, както ми се стори след век, век и половина. Не се погледнахме, не си казахме довиждане, не очаквайте, че сме си стигнали и ръцете. 

ти си уникален шемет

  Дорис,скъпа,благодаря ти,бях в крайно лошо настроение днес, в момента се търкалям от смях

  А, не е истина!

  Дориииис  Ще се хиля не само днес, ами ще ме държи и уикенда!  Благодаря ти!

Дорис, ти ли беше героиня в изцепката с прейбойското заешко костюмче и счупената ключалка на апартамента. Образ като твоя явно всява доста смут в мъжките души, сърца .... и тела.

Точно тя беше, мда

Дорис, посмях се от сърце, много образно разказано и наистина конфузно, като ситуация.

Дорис,да си жива и здрава -сигурно ми удължи живота с няколко години след толкова смях