Номинации за най-голяма муня

  • 3 586 253
  • 18 481
# 17 175
Чак тогава се усетих,че влача мравояда..  
Ами разходи го животното, може да му хареса  Joy  Joy
Всеки може да разходи котка, ама колко души ще повлекат мравояд?
Нали Joy

Обаче,мунската ми серия не приключи само това..
След обяда бях на кафе при колежки.Стоях близо два часа и през цялото време обсъждахме това,че едната дама е гинекологични проблеми и в четвъртък ще я оперерират.А тя последен на работа преди въпросната операция и предстоящия болничен.На края си тръгвам и заявявам "Утре ако си тук,може пак да мина!"
Тя : Не съм бе,само днес и от утре не съм на работа ..Викам "Що,на море ли ще ходиш?"..Тя:"Не,на операция!"..
Начии...мноо конфузно,2 мин.не мога да запомня кой какво ми говори,а близо два часа обсъждахме операцията..Mask
Виж целия пост
# 17 176
Чак тогава се усетих,че влача мравояда..  
Ами разходи го животното, може да му хареса  Joy  Joy
Всеки може да разходи котка, ама колко души ще повлекат мравояд?
Салвадор Дали е имал мравояд за домашен любимец и го е разхождал на каишка из Ню Йорк Grinning
Виж целия пост
# 17 177
Да, ама мравоядът на Салвадор Дали не е бил плюшен, така че Салвадор Дали може ряпа да яде. Smile

Какво, и на мен ми се е случвало (не да разхождам мравояд на каишща, а да изтърся някой подобен въпрос като този за морето). Много сконфузно наистина точно в тази ситуация с предстоящата операция, но се случва. Човек понякога е твърде уморен от ежедневието и мозъкът сякаш иска да си почине и за миг "изключва" от някоя информация. Или поне на мен ми изнася така да си го обяснявам, защото не са малко ситуациите, в които съм се изцепвала по подобен начин. Grin
Виж целия пост
# 17 178
Абе те си ме знаят,че съм цар на гафовете и муня от класа,обаче на мен ми стана много тъпо..Не,че следващия път няма пак да е същото де..То детето подминавам в квартала,ако не ми се обади,няма и да го видя..Блейка,заплес,квото се сетиш..В квартала ме знаят като "темерут",който рядко поздравява..Че като не ги виждам как да ги поздравя?!?После сърдити..Свикнала съм горе-долу..
Виж целия пост
# 17 179
И аз съм такъв темерут. Laughing Подминавам познати хора на улицата. Виж, ако ги видя на мястото, на което обичайно се срещам с тях няма проблем. Но ако ги видя на улицата или някъде където не ми е привично да ги срещам, мога да ги подмина като непознати.
И май щерката на мен се е метнала.  Като беше по-малка твърдеше, че вуйчо й не й е вуйчо и то само защото е свикнала да го вижда вкъщи. Laughing Ако го видим на улицата (тогава живеехме в един квартал и често се случваше) не вярваше, че е той.  Е, беше 2-годишна. Към днешна дата е на 5, почти 6 години и като видим някой познат на улицата поздравява с половин уста, защото засрамва по някаква причина и почти не обелва дума. А ако види същият този човек на обичайното място , не можем да я накараме да млъкне.
Виж целия пост
# 17 180
Аз доста се изложих миналата година. Завела съм детето на някакви работилници и правят некви неща там с лепило и не знам какво си.
Та, по едно време викам на дребния - хайде да вървим. Той - не, та не. И аз - Хайде, след малко пак ще се върнем, баткото ще ти пази нещата.
И "баткото" като скочи - Ама, аз съм кака...!!!  Shocked

Каката с плътно къса коса /момчешка прическа/, широка карирана риза /не се вижда да има гърди....вероятно има, но не се разбира под ризата/, дънки, гуменки. И аз смотолевих някакво извинение.... Crazy Embarassed Ужас!
Виж целия пост
# 17 181
И аз съм такъв темерут. Laughing Подминавам познати хора на улицата. Виж, ако ги видя на мястото, на което обичайно се срещам с тях няма проблем. Но ако ги видя на улицата или някъде където не ми е привично да ги срещам, мога да ги подмина като непознати.
И май щерката на мен се е метнала.  Като беше по-малка твърдеше, че вуйчо й не й е вуйчо и то само защото е свикнала да го вижда вкъщи. Laughing Ако го видим на улицата (тогава живеехме в един квартал и често се случваше) не вярваше, че е той.  Е, беше 2-годишна. Към днешна дата е на 5, почти 6 години и като видим някой познат на улицата поздравява с половин уста, защото засрамва по някаква причина и почти не обелва дума. А ако види същият този човек на обичайното място , не можем да я накараме да млъкне.
Ми право си е детето,то все едно да видиш пералната си машина,пред входа:)
Тези хора що не вземат да си стоят на обичайните места,ами само миткосват из улиците и ми смущават мисълта с появата си там дето не ги очаквам?!?Безобразие е това..


Аз доста се изложих миналата година. Завела съм детето на някакви работилници и правят некви неща там с лепило и не знам какво си.
Та, по едно време викам на дребния - хайде да вървим. Той - не, та не. И аз - Хайде, след малко пак ще се върнем, баткото ще ти пази нещата.
И "баткото" като скочи - Ама, аз съм кака...!!!  Shocked

Каката с плътно къса коса /момчешка прическа/, широка карирана риза /не се вижда да има гърди....вероятно има, но не се разбира под ризата/, дънки, гуменки. И аз смотолевих някакво извинение.... Crazy Embarassed Ужас!
А, с тези джендъри и "т.нар. "трети пол" ,вече спрях да се извинявам.Всеки си има огледало в къщи,в крайна сметка,като държат да си личат половите белези,пък такива няма,поне по една цветна панделка да си турят,че да не стават грешки..

п.п.На каката да кажеш батко,иди -дойди,ама обратното е по-яко:)
Виж целия пост
# 17 182
Вече официално не съм с всичкия си! И все на работното място ми се случва, все пред клиенти. Не знам защо се връщат при мен тези хора. Аз ако бях, отдавна да съм си избрала друг офис на фирмата с нормална служителка. Laughing

Преди малко бях съвсем сама в офиса. Никой нямаше. Освен два комара. Единият беше успял да ме захапе подобаващо преди да ги видя. Съответно бях доста ядосана и когато той неблагоразумно кацна на стената до мен, аз го размазах със задоволство и изсъсках " Ха такаааа, видях ти сметката на теб". Изчистих с една мокра кърпичка себе си и стената  и започнах да се озъртам за другия, продължавайки да си съскам "Сега да видя къде се подвизава другият кръвопиец". В този момент се обърнах към вратата и видях, че там стои един клиент, който не съм чула кога е отворил вратата. Пред същия този си бях ударила главата в бюрото съвсем наскоро и ви бях разказвала. Наистина не проумявам защо пак при мен се върна. Клиент ми е от години и е възможно и друг път да ме е виждал в подобни ситуации. Може би е мазохист или му е интересно да наблюдава мунските ми изпълнения.
Виж целия пост
# 17 183
...Към днешна дата е на 5, почти 6 години и като видим някой познат на улицата поздравява с половин уста, защото засрамва по някаква причина и почти не обелва дума. А ако види същият този човек на обичайното място , не можем да я накараме да млъкне.
Проверете ѝ очите. Аз, като силно късоглед темерут, не разпознавам хората извън обичайните места. Просто не ги разпознавам, защото не се вглеждам в лицата им, а в движенията и общата форма на тялото, гласът, такива вторични белези. Явно фонът е част от разпознавателните белези. Много е некомфортно. Говориш с колеги, познавате се повече от година, споделяте си за децата и партньорите и като изляза от службата - сори, ама не те познавам Sad
Виж целия пост
# 17 184
Добре са й очите. Аз по друга причина бях решила, че не е добре със зрението и преди 2-3 месеца я водих на преглед, но казаха, че всичко е ОК.
Виж целия пост
# 17 185
Аз имам една бивша колежка, с която сме от един квартал и все не я виждам аз първа. Всеки път като се случи да се разминаваме някъде, е винаги тя първа ме поздравява, а моя поглед е бил към нея, ама не я виждам бе, наистина. Веднъж дори отивам до магазина и тъкмо да вляза чувам "Преси, беее" и я гледам тя стои ама точно до вратата. Тогава вече наистина ми стана прекалено неудобно и й казах "Оф защо никога не те виждам аз първа", сигурно е прозвучало като плоско оправдание, а аз нея много я харесвам, дори бяхме много близки в работата, не знам защо все така, ще ми избоде очите и пред лицето да ми се навре, докато не каже "Здравей" аз просто няма да я видя Grinning
Виж целия пост
# 17 186
Аз имам един настоящ колега, който всеки път бъркам с клиент. Всъщност най-сетне му свикнах на физиономията и го запомних. Но преди това винаги като идваше в моя офис го заговарях като за клиент. Най-тъпото е, че той е племеник на шефа. Добре, че не го прие като лично отношение, защото се носи легенда за предишната колежка на моето място, която нещо се скарала с него и й скроили шапката.
Виж целия пост
# 17 187
Ще ви призная разсеяността, когато някоя от вас каже, че се е сблъскала на улицата с детето си, извинила му се е и е продължила по пътя си.
Аз бях въпросното дете преди много години, но и сега съм достойна дъщеря на баща си. Ако трябва да видя нещо или някой - ми не ме питайте, когато съм отминала, кажете ми го преди това.
Виж целия пост
# 17 188
Аз редовно не виждам хората. Първо съм много късогледа, обаче нося лещи се пак. По-скоро съм адски заблеяна. Като се замисля и зрението ми стига до там да не се пребия някъде.
Скоро познат се "оплакал" на приятеля ми, че сме се разминали, аз съм го погледнала и не съм го поздравила. Той тръгнал да си отваря устата за поздрав,  но аз съм обърнала глава. Моят си ме знае и обяснил, че сто процента не съм го видяла. Т.е. "видяла" съм го, но грам не съм го регистрирала. Обаче аз умрях от срам, защото харесвам човека, приятен ми е, а съм се проявила като пълен дебил.
Обаче съм си така. И майка си съм подминавала и приятелки. Поглеждам ги, врътвам се на другата страна и си заминавам по пътя.
Виж целия пост
# 17 189
И аз не виждам никого по улиците. Не се и опитвам.

По повод разходения мравояд. Май бях писала в тази или подобна тема преди години, че веднъж от нас до Окръжния съд във Варна, т. е. от ФК през целия център, разходих чифт дънки метнати на рамото, като през цялото време ги мислех за шал. Полицайката на входа на съда със загадъчна усмивка ми направи комплимент за шала и така разбрах.
Преди да изляза имам навик да проверявам къде са котките. Докато ги търсех видях на един фотьойл дънки, които реших, че са за пране и щях да ги хвърлям в коша, но незнайно защо съм ги метнала на рамото си, после съм забравила и съм напуснала къщата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия