На работа съм, но си тръгвам тъкмо , ставам от стола си, и трябва да си сваля пуловера, понеже вътре сме на климатик...
До мен стои мой колега- мъж, аз съм му нещо като Шеф ( градя авторитет и се държа леко над нещата, които ми говори)
и нещо с него обсъждаме. Той гледа едни документи до мен на бюрото. В залата вече няма никого, така стана , че останахме вече сами. Ставам , и нещо се шегувам с него, ама любезно..... и рязко с едно движение си вдигам пуловера нагоре , но захващам и долната блуза.... та лъсвам и оставам по сутиен .... за миг .....

И то със замах някак ...... ... като в театъра

Той май не видя много щото гледаше документите, ама се опули и разбра всичко де......
Извиних се.... Свих се.... както наперено нещо се шегувах с него .... се сплесках в миг...
Казах му - Ще умра от срам, Извинявай !
Чух най -конфузното ( а ме гледаше с недоумение) :
- Нищо няма ! - от него
След една секунда вече бях изхвърчала от офиса навън да си ходя..... ама още ми държи влага това и колегата е там още, срещаме се всеки ден ( аз вече женена жена с дете)

А той ерген и ми е подчинен... какво ли си помисли ?.... никога не отворих дума ....
