Номинации за най-голяма муня

Охраната кой знае колко пъти са връщали камерите.
Симпатично е било, представих си го.

Моя малкия и той ходи едно лято с пижама. Хубаво си беше тоалетчето, отде да знам, че било пижама.

на моето мъниче купих пижама, и три тениски в комплект.
Ами горнището на пижамата и едната от тениските, бяха абсолютно еднакви!
А долнището си е къси гащи от трико

Преди писах за една моя мунщина в България... Сега освен да напиша за една- две и извън България.
От 7 месеца живея в Щатите. Културен шок е меко казано това, което преживявам. Както и да е, не това е темата, но е свързано.
Още като новодошла се разбра, че с храната и храненето като цяло ще имам проблем. Тук бързата храна е евтина и вкусна , да му се не види.
Може би бяха минали 2 седмици откакто кацнахме и мъжа ми( живеещ тук мноооого години преди мен) реши да ме запознае с мексиканската кухня. Тъй де Тако бел. Нямахме време да готвим и един ден след работа минал да вземе киседия ( не знам как се пише на български) и такос. Такосите нещо не ме изкефиха страшно, но киседията ... мммм... сигурно и в България някъде има, но не бях опитвала. Ама то мазничко, холестерола ти се вдига веднага. Ям си аз ( към 23 и нещо часа беше). Виждам в плика обаче и някакво отделно пликче - нещо като туршийка- морковчета , нарязани и нещо зелено ама досущ като кисела краставичка. А аз обожавам краставички. И като почнах да нагъвам това зелено нещо. То вкусно, хрупкаво. И изведнъж шок. Устата ми гори. Пия вода, намерих хляб една коричка останала - дъвча, но не минава. Сигурно час след това ми беше кофти вкуса, а стомаха да не говорим.
"Абе каква бяха тия люти кисели краставици вмера?" Питам мъжа ми на другия ден. Той ме гледа и мига. Докато схване , че това е било халапеньото , което мексиканците така ползват. Много ме подиграва и до ден днешен ме подсеща- и вече ще знам.
Другията случай е пак подобна тъпотия от моя страна. С малката бяхме на пазар. И ми беше дожаляло нещо за българска шопска салата. Имах всички продукти, само магданоз си нямах. А така обичам. Отивам и купувам. Режа аз вкъщи доматки, краставички, както си трябва. И оообилно магданоз. При първата хапка... смесени чувства. При втората- пълен отврат. Почнах да опитвам едно по едно всяко нещо да видя от къде в тоя вкус на мухъл. Е, от магданоза. Пак питам мъжа ми" Опитай този магданоз, за нищо не става." Опитва той и го изплюва на секундата. " Това жена е силантро, прилича на нашия магданоз, но не е." Сигурно го има и в България , но кой да знае...
А за опитите ми с "английския" тук... това е за съвсем отделна тема като че ли хах
Хубав ден на всички!
И честит празник на Съединението!

Това с магданоза на мен ми се случи в страна, в която не знам езика. Мисля, че е девисил. Ужасен е на вкус в салата!!!
Иначе и кориандърът прилича, но не е.
И аз се чувствах муня тогава...

Това, което прилича на магданоз е кориандър /силантро. Ползва се в мексиканската кухня.

На кореандъра нищо му няма - няма силен интензивен вкус, аз слагам обилно в гуакамолето и ми е ок, а не съм отворена за много нови вкусове, особено зелении и подправки. На халапеньос също свикнах, когато са на малки парченца в разни сосове от сирена  - иначе не ям люто изобщо.

Емигрантски мунщини - безкрайни. И след толкова години, все си мислиш, че си свикнал в интернационалните реасторанти и знаеш какво да поръчваш, все пак последно в един арабски ресторант в Лондон успяха да ме изненадат, поднасяйки ми салатата така :

Ще падна с онагледената салата. Ако я поднеса в тоя вид на мъжа ми, сигурно ще ме подгони с ножа.

При положение, че си сложила лед, не може да каже, че не си се постарала.

Добре, че не си поръчала пилешка супа. Можеха да ти тръснат на масата една кокошка, нож, торба картофи и връзка моркови, плюс дизайнерска тенджера.

Интересно какво е приложението на леда. Може би като дресинг.

Егати английското гостоприемство.

Поне да беше в по-голяма купа, то човек, ако отреже от домата, салатата ще се изсипе отвън. 😁

Английското гостоприемство няма общо в случая, ресторанта е бил арабски

Бях наистина малко сконфузена, в тази купичка (дори и да имах свестен нож, а аз нямах), нямаше как да си направя салата. Добре че бяха бъзиците на ММ, че ни остана сладък спомен. По едно време помня, че си късах листенца с ръка и си ги хрусках, а той ми нарязва догмата и краставицата в чинията с хляба отстрани. Абе с повече вино и добро настроение всичко става - и супа щяхме да направим, ако ни бяха запалили огън на масата. Ледът предполагам трябваше да допринася за някаква свежест, знам ли?

Идейно  леда е да са ти свежи марулките