Номинации за най-голяма муня

Като говорите за зеленчуци и манджи си спомних нещо. По капризи по отношение на яденето приличам на баща си и горката ми майка все трябваше да готви по две манджи - една за нея и за сестра ми и друга за мен и баща ми. Помня, че в първия вариант често слагаше т.нар. гювеч - сварени в буркан зеленчуци като зимнина. Баща ми често я бъзикаше да си ядат там буламачите и да ни оставят нас, та аз израстнах с идеята, че гювеч и буламач е едно и също нещо...

Та в пети клас се запознах с най-добрата си приятелка. Тя често живееше сама в града (да, беше достатъчно голяма и зряла за родителите си) и аз съответно често й бях на гости. Родителите й живееха на село и, особено майка й, беше много строга жена. Все ме гледаше под микроскоп, дъщеря си пък още повече. Та една неделя, както си чилвахме двете в апартамента на наше разположение, връхлетя майката и вдигна скандал какви били тези косми в банята и защо още не сме яли. Аз се опитах да се изсуля, което не ми беше позволено - как така ще изпрати гостенка гладна и тях, какво ще си помисли моята майка? То тертипи, то истории... Та седя аз мирно на масата, строена в две редици и жената ми слага чиния с месо и гювеч. Ондина поглежда и най-любезно заявява - не, благодаря. Аз буламачи не ям!

Незабравима сцена, стори ми се, че излетяха светкавици от очите й.

Наскоро беше на гости на дъщеря си тук в Германия, та пак се събрахме. Беше сготвила и ме попита със строг поглед - а такова ядеш ли? Изминали са повече от 20 години, още помни....

Какво е "чилвахме"?

Бездйствахме и се наслаждавахме на деня. Четяхме Браво и Попкорн и гледахме МТВ. Правихме си прически, танцувахме, кичехме се с рокли и бижута - абе каквото правят две 11 годишни сами вкъщи.

Между другото и много учехме.

Ох как се изложих едно време с това консоме. Сядам във Виена в някакъв лъскав ресторант за вечеря, не помня какво друго съм поръчала, но зърнах в раздела със супите телешко консоме и веднага за мен. Естествено си го представих нещо като любимото ми телешко варено (гладна кокошка просо сънува, нали). Носят ми купа бульон, телешко се не види. Аз още в движение спирам сервирьора да му обясня, че е станала някаква грешка с поръчката и да си я взима тая гола вОда. Така изпепеляващо ме погледна 🙈 а на мен и без това вече ми беше станало неудобно колко съм невежа 😬

Редовния ми номер е да пусна котлона да се готви нещо, да се заема с нещо друго и после да се окаже, че съм пуснала другия. Така една пластмасова купа загуби дъното си и подпалих хляб със все найлона.

Аз правя пилешки гърди с картофи. Запекох от двете страни филенцата на котлона, сложих картофите и си грея фурната. Отидох да видя какво прави детето. След 40 минути ще си нагледам манджата. Ми стоеше гордо на котлона, а фурната отдавна се беше нагряла.

Вкъщи тече лек ремонт. Аз вчера реших, че ще се доказвам как мога да работя барабар с мъжете. Mосле никой мъж не поиска да се докаже как може да чисти барабар с мен, ама то сама съм си виновна. И така след ремонт и чистене тази сутрин се събудих схваната, едва мърдаща, незнайно как дишаща. И трябваше да се замъкна до работното си място. Изнизах се едва-едва през вратата на апартамента, носейки две торби с боклук, една торба с храна за в офиса и огромната си дамска чанта. Това упражнение и друг път съм го правила без проблеми, но днес беше по-трудно предвид болките навсякъде. Обичайно в такава ситуация придържам вратата на асансьора с един крак, леко вдигнат и опънат назад. В днешния случай установих, че трудно мога да си вдигна крака, какво остава да запазя равновесие на един крак. Взех мъдрото решение да се надупя и да задържа вратата със задните си части. Хубаво, но по едно време усещам, че вратата не се затваря. Обърнах се назад мърморейки по адрес на вратата "Хайде де, до кога ще те чакам"  и ... съзрях комшията.

Дано поне той е бил кавалер и ти е помогнал, защото поста ти иначе ме натъжи

Да, помогна ми, но изражението на лицето му беше незабравимо. А и обърна нещата на майтап, така че стана забавно.
Не ме окайвай. Не случайно казвам, че сама съм си виновна, защото никой не ме е карал да се включвам. Всъщност "бригадата" се състоеше от баща ми и двамата ми братя.Братята ми си имаха семейни ангажименти с половинките, уговорени за след ремонта и трябваше да тръгват. Затова не помагаха в чистенето. А баща ми вече е възрастен и с много болежки. Дори да беше предложил да почисти заедно с мен, нямаше да приема. Майка ми се натискаше да чистим заедно, но аз отказах, защото тя е с контузен крак и не трябва да го натоварва. За сметка на това много ми помогна, гледайки дъщеря ми докато аз се трудя.

OnDiNe_, ако не се получи с обезцветяването, можеш да пробваш да пребоядисаш дрехите. Тук някъде съм видяла съответна тема.

Бели дрехи по-лесно ще ги избели с белина, отколкото да ги пребоядисва.

Ще заминат  картинки и щампи

Днес един шофьор упорито искаше да си вземе талон за паркиране при вдигната бариера... Този зад него едвам го издържа и накрая се провикна по нашенски.

Цял ден си търся документите на колата.
Ще стане като с дънковата ролкя май... Няма много места, където може да са...

Дано ги намериш.
Вземам си колата от паркинга, момчето което ми я докара незнайно защо е пуснало ръчната, добре че колата е умно и пищи иначе щях да стържа по пътищата.По средата на пътя за училище изпадам в паника защото реших,че не ми дал ключа-тя е с копче. И започвам да мисля-нямам ключове, обаче карам, значи трябва да са наблизо. Реших да ги търся като спра пред училището на детето-бяха в жабката. Идиотска сутрин 😂😂😂😂