Номинации за най-голяма муня

 Аз пък, не знам защо кръстих  Skoda Octavia на Шкода Остава 

Ооо, това ми е нарочен лаф: Шкода - остави я 

Ха, ха  като вица: - Купих си Сеат Ибиса!- Аз имам Мерцедес,  ти се еби!

O нееее   Явно и на други се случват такива неща, не само на мен  

Пътувам в автобус и ще слизам на следвашата спирка. Автобусът е празен, навън е много тъмно и нищо не се вижда ако няма улична лампа. Сутиена ми убива и след щателен оглед дали някой ще ме види в автобуса се обръщам с гръб към шофьора, бръквам в деколтето и започвам да се намесtвам сред дантели и банели   Е, а така, а иначе не е удобно и това е! Поогледах се та като си разтворих ризата, нагласих си добре гърдите да не ми убива и таман да си закопчея копчетата навън се нададе рев на млади пубертетни пишлеменца.   Спрели сме на светофар, а те стоят на тротоара -  ама аз нали никого не виждам в тъмното   Ръкопляскаха ми, поздравяваха ме и разни хубави неща подвикваха   Такива са си децата сега - мили и учтиви

 
А аз като малка си мислех какво е пък това ''две рас" ,а то било ''Тупак" 
Веднъж(в ранните ми тинейджърски) ми падна панталона насред пешеходната пътека на светофар(излишно е да обяснявам,че имаше мноого спрели коли) Тогава бяха на мода едни 7/8 панталони,които се ''закопчаваха" с лепки,които изобщо нищо не държаха,и с един мазен ластик.И точно насред пешеходната пътека ластика изневиделица се развърза и... Сраам!
А съвсем скоро се изтипосах на работа 1 час по-рано Сънувах,че съм се успала.Изобщо даже и не обърнах внимание на  часа,а на минутите.И така отидох в 5 часа на работа Ама какво пък-пазачите вече са мои хора Добре,че при тях е топло и има кафе
Разказаха ми как една колежка отишла в Неделя

Преди време ,като сервитьорка (в стол),се успивам ,ама много... с цял час. Колежката ми бясна, аз си мълча ... тя е права. Изведнъж започва да се смее ,ама много силно, а аз
Само ми каза през смях едва, едва:-" Единият ти чорап е син, а другия е жълт".
Друг път горе- долу същата ситуация , но аз отивам с клин под полата , а тогава това въобще не беше модерно.

Ro ме подсети... Прибирам се от Бг в Испания... Понеже полетът ми беше в 6 и нещо сутринта, съм си преместила алармата за 4 сутринта... Пристигам в Испания, хич не се и сещам нито да сменя алармата, нито да променя часа в телефона  На следваща сутрин звъни алармата, ставам с много усилия, спи ми се, със сетни сили се замъквам под душа... Къпя се, издухвам косата, приготвям кафето - всичко по план. След около половин час гримирана, облечена ми се струва прекалено тъмно навън... Поглеждам часовника - 5:20  . Българско време. Аз тръгвам за работа в 7... Директно се метнах обратно в леглото със все дрехите 

Мойто мъж е голям спец по ходенето на работа в неделя или по-скоро по разбужданто под пара на цялото домочадие в единственият ден, когато няма нужда...
Но и в съседите отсреща веднъж се разиграва тоя филм, неделя, пия си кафето на терасата, когато чувам комшо да товари родата и потегля с мръсна газ. Викам си, брей, какво става, инцидент някакъв, бягам на улицата по пантофи, комшийката ме вижда такава запъхтяна, отваря прозореца на колата и ми казва, че биха закарали и моите деца на училище, но закъснявали! И профучават покрай врата ми, докато аз се провиквам (като див балкански субект) "Какво училище, днес сме неделяяяя! "  Чува се набиване на спирачки, минута мълчание... и семейният ван се прибира тихомълком на заден в гаража! Ей от страни как хубаво може да се посмее човек

Бодито как да е, ама я си представете как си върви жена по тротоара и от крачола на панталона и се влачи чорапогащник  


хахаха, в неделя   

Мъжа ми редовно го прави този номер в събота, към 5 ч - събужда се изведнъж, почва се едно бясно тичане, подскачане с наполовина обут панталон, тихо псуване. Първо много му се сърдех, защото ме будеше, после почнах да се смея. Обикновено го оставям да направи кафето и тогава го питам къде ще ходи толкоз рано в събота сутрин.

Моята майка сънувала нещо и идва понеделник сутринта да ме буди - ставай 7.30 е, успали сте се. Аз от 7.30 съм на курс.
Докато се суетя, че съм си навила алармата и не може да съм се успала, се оказва, че е 3.50.
Сега съм я инструктирала, ако не е напълно светло навън, в никакъв случай да не ме буди.

Това с влачещия се чорапогащник(малко видоизменено) и аз съм го правила!По едно време ходех на аеробика,но веднага след курса трябваше светкавично да се облека и отида на спирката,защото иначе изтървах последния автоус към къщи.Една вечер съм натъпкала в найлоновата торбичка само единия крачол на потния си чорапогащник,а другия,като шлейф се влачи зад мен.Чааак пред дома разбрах защо толкова се смяха едни в автобуса.А аз си мислех,че завиждат на красотата и изяществото ми  !

 

Ама не е като цял ден да се надуваш с бялата си ленена пола и накрая да установиш, че си с ... черно бельо 

Е, моята беше лилава - памучна и непозрачна, дълга до глезена - бельото нямаше никакво значение. Ама "кел файда", като обилният ми цикъл си беше казал думата  Хубаво че една позната ми подвикна и ме светна. Че беше и посред лято - ни връхна дреха имах да се покрия някакси, ни нищо  Добре, че бях с голяма чанта, че я залепих на г..а си и стигнах на прибежки до колата  Пък вътре вече какви гимнастики правих, че да седна и да не омажа тапицерията, е друга тема 

ООО, това с цикъла ме подсети за най-големия срам, кйто съм брала в живота си. Та, годината е 2003-а. С една моя колежка решаваме да отидем лятото на екскурзия в Испания.  Модерно е тогава да се завързват познанства в интерет. И аз се хващам, с моя тогавашен испански, който почти не знаех, да търся някой, на когото да отидем на гости. Не ми беше трудно и веднага се натъкнах на някакъв тип от Мадрид. Започнах да си пиша с него и съвсем скоро имах покана да му отида на гости. Речено-сторено. Хващаме с моята приятелка самолета за Мадрид. Правим си планове, че ще останем около седмица  при него, а после ще отидем на гости на някакъв неин приятел в Барселона. Тръгваме издокарани и двете. Аз с една пола до коленете, но пък с огромни цепки отпред и отзад... Слизаме наконтени ние на аерогарата в Мадрид и ни посреща едно дребно момченце, мнооого лъчезрно и чак тогава аз разбирам, че той не е испанец. Оказа се, че човекът е от Еквадори живее с цялата си рода в една малка квартира. Та той изобщо човекът не очаквал, че ще цъфнем двечки, а си мислел, че съм само аз и кой знае още какви неща си е мислил, които пък изобщо не влизаха в моята схема. Та, натовари ни той доста изумен в колата си и тръгнахме към дома му. И в това време на мен ми дойде.. Просто полудях. Извадих една превръзка от чантата си, докато си седях на задната седалка и ... о, господи, как да си я сложа без да ме види. Добре, че по едно време спря пред един макдоналдс и аз някак с си я набутах под гащите. Върна се човекът, напазарувал цели торби със сандвичи, картофки, кола... А на мен хич и не ми е до ядене вече. Стигнахме пред блока, където живееше и тръгваме да слизаме, и оооооооооооооооо не! по краката ми се стичат струйки кръв. Отзад, отпред, отвсякъде.. Пък една жегаа... Нямам даже кърпички да се забърша. Почвам да си местя полата, ама с тия цепки, на никъде.. А краката ми като след война. Грабвам си куфара и си го слагам и го слагам пред менп. Момчето най-учтиво ми предлага да го вземе, а аз се дърпам и не му позволявам да го пипне. После ми казва, хайде качвай се в асансьора, но аз пак се дърпам като магаре - не, ще се кача по стълбие. имам клаустрофобия. Добретогава, казва ми момчето, дай си поне куфара да ти кача с асансьора, аз обаче пак - нееееееее, на чужди хора не го давам. Този нап раво беше шаш. Както и да е качих се до третия етаж с куфара и по стълбите ии бършейки с ръце кървавите си крака. Стана адски мазало. Появих се на вратата с куфара, запъхтяна и мръсна при което ме посрещна цялата е             еквадорска рода и започва да пее хепи бърдей ту ю. Оказа се, че майка му имала рожден ден. Едва успях да вляза в тоалетната и да се оправя. но със сигурност всички ме помислиха за луда.