Номинации за най-голяма муня

Стигнах до втора страница едва, но мноооого се смях.
Много яко!!!

И аз се сетих сега една случка на морето, когато сина ми беше на 2 години. Бяхме се разделили с моя бивш съпруг и аз сама с Георги. Имаше едно кафене, близо до квартирата и там ходех да си пия кафето и си бройках едно гадже. Един следобед пак отиваме със сина ми там и гаджето там. Питам го дали са свободни местата до него. Той каза да, и аз много щастлива , че ще завържа най-накрая разговор с него, купувам си кафе, оставям го на масата и тръгвам да сядам. В това време Георги, как се е промушил зад мен незнам,в този момент  ми дърпа стола,  и аз с гръм и трясък се озовах на земята с навирени крака . И от горе на всичко ми се сцепи роклята, с която бях (беше ми любима  )
Аз трудно се изчервявам, но в този момент бях като домат  . Взех си детето и бегом към квартирата. После така и не видях отново момъка...

Ама хубав номер ти е погодил малкия

Божеее момичета, невероятни сте! Направо се скъсах от смях - това нещо трябва да се публикува някъде... 
Ама много сте лоши - аз съм на работа и се опитвам да бъда сериозна....

Днес пак показах каква съм мунка:) Вървя си по пътя в дъжда и се ядосвам, че ще стигна на работа цялата мокра. И чаак като наближих работа се сетих, че този чадър, дето ми е в ръката, именно за това служи - за да пази от дъжд

1. Колегата Ангел е извън офиса. Трябва да звънне на колежката в офиса, но няма телефон и взема телефона на трети колега. Звъни, вдига Мими и казва: "Здравей, Пешо!". Ангел отговаря : "Здравей, Мими, не съм аз!"
2. Пътуваме за Португалия с автобус. Спираме в Италия на някаква бензиностанция, влизаме с една приятелка в магазина, гледаме. Тръгваме да излизаме. Една от продавачките казва "Чао!", при което ние, трогнати, се обръщаме и също й казваме "Чао". Момичето ни гледа леко объркано, а зад нас се разнася трето "Чао", от една друга, току-що влизаща в магазина служителка. То на италиански чао значело и здравей, ама кой да се сети...
3. Връщаме се от Португалия, пак с автобус. Рано сутринта спираме на пиш-почивка в Хърватия. Моя милост, сънена, без лещи (голям диоптър, така че съм като бухал на силна дневна светлина), притичква до кенефа заедно с групичка хора. Пред кенефа има нещо метално като бариера, но се минава свободно и няма никой. Излизам от кенефа, навън - групичка местни същества от мъжки пол, металното нещо пуснато, разпитват едно момиче от автобуса и се хилят. Тъй като силно недовиждам, решавам да слушам, за да разбера за какво иде реч. Долавям думата "София", съществата освобождават бариерата и пускат момичето. Търча аз напред, викам магическата дума "София", минавам през все още вдигнатата бариера и се отправям към автобуса. Зад мене викат нещо и се смеят високо, но аз - нула внимание. После, вече в автобуса, разбирам, че всъщност тоалетната ни най-малко не е била безплатна и момичето пред мен си е платило и затова са я пуснали, а просто са я попитали откъде е.

Иначе вчера с тези муньовски и мунини истории цял следобед съм правила странни физиономиии да не се разхиля на глас тук на работата...

пази си интереса детето! вероятно не е харесал момъка

Възможно е Ама другия път се договоряй предварително с малкия, ако набележиш някой левент

да се разпиша и аз с една историйка
Вземам книжка и съм горд притежател на нея от една седмица, с колата на тати, различна както винаги като габарити от учебния автомобил, забивам се в една пресечка със спрени коли от двете страни с според моята представа има място само за моята кола да мине, но насреща джип  та намества се въпросния батко като ми прави уж място да мина, аз потна минава се на сантиметри та стигам до средата да джипа и решавам че ще ударя нещо, а той ми каза: " Има място минавай" при което аз възмутена: " Мини ти, аз имам книжка от една седмица" при което баткото  и каза:" Стой само на мястото си " и ме размина той. тъй де що аз да се мъча....

Ето прясна, прясна още една моя история!
В неделя се върнах от Белгия. Два дни след това се чудя защо се успивам всяка сутрин!!! а то, забравила съм да си преместя часовника на телефона, с който се будя... Мунчовица и половина!!!
Заслужавам ли номинация?

И ти ли бе Ню....
Мога да подкрепя всяка твоя дума!!! Илийката е голям образ и е достоен за номинация... И аз го познавам, запознахме се по сходен начин. Човека наистина е бил патоанатом в "Съдебна медицина", но май алкохола не прощава... Иначе сега сме на "Здравей, здрасти"

МалИИИИИ,  на това му викам аз чувство за хумор 

Сега и с Ники говорихме и той каза, че не мога да съм сигурна, че Илийката е патоанатом...