Номинации за най-голяма муня

Преди 2-3 седмици по времето на големите студове тръгвам аз на стоматолог гримирана,наконтена-зер нова спирала имам,да си я пробвам.Навън хала и ужасен ужасон,но зървам аз,че населението целокупно ме "зяпа".Мисля си:
-Браво кака,одъртяваш,ама още ловиш окото,ха така!
 Влизам при "къртача",окорва се той,но аз пак на вътрешен чар и лъчиста красота го отдавам.Дялка,каквото дялка и ми подава огледалце,а от него ме погледна енот
Новата спирала се размазала по лицето ми,сякаш на концерт на Ози Озбърн съм ходила.Сигурно хората по улицата са ме взели за "алтава",но поне стоматолога можеше да ми каже-уж приятел се пише.

Честита баба марта

Пак аз, с потвърждение, че за да си муня, трябва поне едното родителско тяло също да е муня.
На море с майка ми. Аз на около 10, тя на около 40, но запазена.    Барнала се с бели, тесни, къси панталонки, каквито си позволяваше само на почивка. Тръгнали сме нанякъде с още една майка и дете. След нас вървят някакви момчета, побутват се, подхилкват се и се и очепулят в д-то на мама. Тя ги потрая известно време, пък се обърна и им дръпна реч, как не е прилично да я закачат, че е жена на възраст. Единия вика- "Другарко, ама ние  четем вестник."  Поглеждам да видя-червено на бяло изписано голяма част от заглавието на "Работническо дело". Наобратно, но все пак става ясно коя преса мама е подложила да седне, за да не си изцапа белите панталонки. 

хехехехе, задължително се проверявам, като съм с пола

Не е истина просто  информират се децата .....

   Жалко,че не съм я намерила тази тема по-рано!Изчетох я цялата и реших да се включа.
  Била съм някъде 7-8 клас.Мама и тате ни будят за училище,но се налага да тръгнат по-рано на работа и аз,брата,сестрата трябва да тръгнем сами.Пускаме бойлера да се сгрее вода,за да се измием,докато чакаме отиваме да ядем.Влизаме,мием се,обличаме се и тръгваме.Стигаме в училище и се разделям с тях-всеки си влиза в часовете.Аз доволна,че съм ги доставила в даскало(колко съм отговорна  ) .Обаче,сядам си на чина,учителката по химия влиза и почваме.Абе,нещо не ми е спокойно.Май забравих да направя нещо в нас?Ама какво?...И си гледам през прозореца замислена и по едно време чувам гласа на госпожата:
-Вики,ама защо си така замислена?Да не си забравила котлона у вас включен?
А,тук лампичката ми прищраква.Почти с течащи сълзи на очи писвам:
-Не.Бойлера.
Госпожата вика:
-Бързо!Тичай към вас да го изключиш.
Няма да ви казвам за какво тичане става въпрос.Ами и то зима.Тичам,падам,ставам.Хората ме гледат странно.Сигурно отстрани изглеждам като луда,ама бързам да спася къщата.В главата ми вече изникват сцени как бойлера е гръмнал.Баба беше в къщата-значи и тя си е заминала.Вече са се струпали пожарна,полиция,съседи.Ние си оставаме без къща,а наште се отричат от мен  .
Абе,ужас ви казвам-филмирала съм се здраво.Със сетни сили стигам до къщата ,гледам и си викам:
-А,цяла е!Още имам време да я спася.
Влизам вътре тичешком,насочвам се към бойлера  и що да видя-ТОЙ Е ИЗГАСЕН 
Айде,тичай наобратно.Който няма глава,има крака.По пътя към даскало същата история-падам,ставам.Как и да е.Стигам тъкмо навреме за втория час.Госпожата по БЕЛ била предупредена от госпожата по химия за моя проблем и че може да закъснея.
Попита ме всичко наред ли е.Казах и да.В същия момент влиза учителката по химия и ме пита:
-Изключи ли бойлера?
Не мога да й кажа,че е било фалшива тревога и съм си посинила задника от тичане и падане залудо  ,и й отгаварям:
-Да,госпожо.Много Ви благодаря,че ми влязохте в положението(на муня).

Имам и много други случки,ама друг път ще пиша!

Не знам защо, но всички навремето ни филмираха с тия бойлери. Толкова ли са нямали никаква защита или просто сме пестили ток?

Прясна случка от преди малко. С клиент съм и работя.Влиза при мен някаква дама и ми тръсва:
 - Да ти оставя тази фактура.
Седя и гледам тъпо.Не съм счетоводител, фактурист или какъвто и да е персонал занимаващ се с подобен род документи.Не я познавам, не знам за какво е фактурата, от коя фирма и т.н.
Дамата претропва нетърпеливо с крак:
 - за Тошко (явно на него аз трябва да предам фактурата)
Изтъпях, докато задам опознавателни въпроси дамата със звучно пухтене и отренирана гримаса на досада ми обърна гръб...........

Дано да е намерила Тошко.

Поне взе ли си фактурата с нея?

Взе си я и се изнесе.Явно е решила, че не съм благонадеждна.

Прясна случка от вчера:
Свършвам упражнение по анатомия и отивам да се преобличам. Багажът ни стои в тясно, обикновено препълнено помещение. Вадя си телефона и парите от мантата и ги набутвам в джоба на палтото. Тръгвам да го обличам и о, ужас, на него има закачена мартеница.Това не е моето палто! Върнах го на закачалката, ама сега как да си извадя нещата отвътре? Телефонът лесно ще докажа, че е мой, ама как да обясня, че парите, които вадя от чужд джоб са мои Въртях се, оглеждах се, взех си ги накрая, дано никой не ме е видял, че като нищо ще ме обвинят в кражба. Ходи обяснявай после, че бъркаш в чужди джобове, защото по погрешка си прибрал там собствените си вещи

Гаджето ми имаше навика да ме взима от вкъщи и да ме прибира до вкъщи. И така една вечер дошъл да ме вземе. Качвам си се аз в колата, мятам си чантата отзад, и го мъмря, че е закъснял. Той си мълчи и с периферното зрение виждам, че само ме гледа въпросително. След малко една мадама отваря задната врата и пита: "Няма ли да ни запознаеш?" Обръщам се въпросително към него, а момчето друго... Поглеждам отсреща, моят приятел ме гледа като гръмнат в съседната кола и се опитва да разбере какво става. Направо умрях от срам. Преместих си се вече в правилната кола и мадамата чука на прозореца: " Забрави си чантата!" Доста се посмяха на мой гръб всички...

Снощи: Засядаме пред телевизора и мъжа ми пита "Какво ще гледаме?", аз: "Филма - Познай кой", той: " Кой?", аз пак "Познай кой", той : "Кой филм?" аз вече на висок глас "Познай кой", той: "Как да познаякой филм?" ,е,тогава се усетих че се бъзика с мен и се прави на луд , просто филма се казва "Познай кой"

Друг подобен случай: Обаждам се на дъщеря ми да смени паролата на скайпа,че на работа се запаметяват. Прибирам се, сядам пред компютъра и я питам каква е паролата, а тя : "Няма да ти я кажа", аз пак настоявам, "Кажи новата парола", тя пак"Няма да ти я кажа" , вече яхнах метлата" Момиченце кажи ми паролата или един месец няма да се доближиш до компютър" , детето явно се усети ,че нещата тръгват на зле и ми вика " Абе, мамо паролата е *нямадатиякажа*"

Преди малко направих грис със сол 
 

Най- голямата ми муньовщина беше изпускане на гъбичка за бърсане в манджата. Преставяте ли си излагацията като взех да разливам яденето и в единия черпак се оказа прекрасната зелена дунапренова гъбичка.....