Номинации за най-голяма муня

  Това с кафето е велико!

Моето първо ястие - пиле с ориз 
Той един, такъв дребен, та сложих целият пакет... Ми така де, да стигне за всички 

 

 А колко вода сложи?

 Умирам с вас.

Ми, напълних тенджерата (варих го, или поне се опитах) и той тръгна да ме търси  

пп: добре, че пилето беше отделно, а оризът за гарнитура, та ръпахме кълки на сухо.

Аз почвам да се успокоявам с вас, явно не съм единствената муня в кухнята  

А това с търсенето ми напомни единствения опит на дядо ми да готви, толкова бил гладен а нищо не му харесвало в хладилника а баба до града отишла че решил сам да готви. Бил сутринта събрал охлюви от близката поляна (след дъжд нали излизат) а дядо ги обожава. Сложил ги в една тенджера, налял вода и на котлона без капак  Баба после цяла седмица чисти и изхвърля охлюви бегалци от горещата вода

Млада бременна булка, не много млада, но много бременна, дни преди да се роди първото ми дете. Цялата къща на работа , ние прекарваме последните дни преди раждането при родителите на мъжа ми , за да се отреагира адекватно ако първородния реши рязко да се роди. За да сторя добрина на всички обкръжаващи решавам да сготвя вечеря по изпитана рецепта, зер в университета зеления фасул на фурна го бях отработила на ниво дипломна работа. Има прекрасен пресен фасул, чудни червени домати, фурна като слънце и една бременна другарка, която чевръсто шета, но не намира олио. отваря шкафове, търси, хоп! кутия с мас. Мас- мас, добре, казвам си аз , тъкмо ще им замирише на мръвчица леко , пльос мастта в манджата, бум манджата във фурната , всички са щастливи и доволни. До момента в който не слагаме масата и майката на мъжа ми казва : А, Ангелинче, ти откъде взе мазнина за плакията? Ами от една кутия казвам аз, в хладилника. В този момент мъжа ми лапва първата хапка и физиономията му се удължава значително. Свекърва ми продължава: Хм, че ние мас отдавна не сме купували. Свекър ми също хапва и също мълчи. Следва хапване от моя страна и установявам странен вкус. Един такъв...странен. В този миг свекърва ми казва :Оле Боже, аз ти правих мас с невен за бебето !
...Цветен такъв един фасул ядоха...

Ангелина, че то с екстри! 

И цветен, и полезен, пуста Ангелино 

В кухнята на плота държа едно тоалетно мляко с помпичка,тъй като ръцете ми изсъхват от миенето и мокренето.
Майка ми си направила кафе и решила,че това ще да е сметаната.Цръкнала си вътре жената и после дойде да ми иска обяснение възмутена защо държа хранителни и нехранителни изделия едно до друго.Няма да си признае муньовщината!

Айде и аз да кажа за моя пръв крем-карамел.   С възлюбения тогава /още бях ученичка/, решаваме, че ще правим крем-карамел. Взимаме литър мляко , слагаме доволно количество захар и почваме да спорим за броя на яйцата. Майка му била казала, че са осем. Мойта майка пък ми е казвала, че не е хубаво да се ядат повече от 2-3 яйца на ден и аз слушам!!! Споразумяхме се за три яйца... Разбъркахме всичко, сложихме в тавичка на водна баня. Всички процедури спазени, стоим далеч от холестерола!!! Печеме, печеме - нещо не се стяга. Питам възлюбения, да не би да се стегне като се охлади и той без никакво съмнение се съгласява с моите умни идеи.   Охлаждаме крема, но той си остава в полутечно състояние и ние решаваме, че това не му стига. Слагаме го за доохлаждане в хладилника!!!   След двучасов престой там, вече леденостуден си остава в същото агрегатно състояние   . Решихме, че не е доизпечен и пак го пекохме...и пак охваждахме... ...Отне ни цял ден правенето му и стигането до извода, че яйцата са му малко!!! В крайна сметка го изядохме и беше доста сладък, щото бяхме сложили доволно количество захар!!!

Хехе, кулинарните опити винаги са ми били много смешни. ))))

Няколко и от мен.)
На 14г. отивам на гости на баба и дядо на село. Дядо ми се захванал с цял стопански двор (по-скоро го гледаше баба ми, защото той още ходеше на работа в града). Но баба ми я вкарват в болница и.....оставам аз по цял ден сама, с цяла къща и стопанство.
Разбира се, трябваше и да се яде....

Ще готвя "червен" ориз с месо (ориз с доматен сос, но като яхнийка със сос). Естествено слагам доволно количество ориз, само един домат, и....цялото това нещо стана на туткал. А вкус...отвратителен. Прасетата обаче бяха добри животни, хапнаха го. Дядо ми все се чудеше защо вечер не щат да ядат.  (редовно първата партида от храната заминаваше при тях).

Мъж в кухнята. Пиле Каприз ли да беше, Жолиен ли да беше.
Пържене без мазнина. Кисели краставички в сметана.

Това е телеграфския вид на случката. Произаично изглежда така:
Моя приятел ще ми готви. Романтика и половина! Купила съм пиле, той трябва да осигури сметаната и топеното сирене.
Аз съм на лекции до 7 и успешно се връщам към 8 часа, където го заварвам да се чуди това пиле що така залепва, нали тигана бил тефлонов!
Установяваме проблема, оправяме го, продължава той с готвенето.
Нашия човек не знаел каква сметана трябва да купи, затова взел и готварска и заквасена. Следва 10 минутен спор каква трябва да е, по време на който спор почти ни загоря пилето. Накрая той се съгласява, че трябва да е обикновената и аз го оставям и отивам да си взимам душ, щото все пак е романтична вечеря, а аз съм неромантично рошава и негримирана  .
Връщам се и какво да заваря - човека сложил киселите краставички, топеното сирене и сметаната в една купа и се чуди що не му се получава номера. 
По-късно установихме и че от киселите краставички сметаната се пресича, та за нищо не стана нашето пиле. (обвинявам сметаната, беше някаква куча марка ).
Романтичната ни вечеря завърши с китайско от кварталния магазин и много вино, че да го успокоя  .

 На село сме и аз понеже съм с малко дете, оставам вкъщи, а останалото домочадие е отишло някъде да копае. Решавам да съм полезна и да сготвя. Обикалям градината и от наличния зеленчук, най ми хванаха окото чушките. Червени, едри, с правилна форма, абе като за изложба! Набрах, напълних, сготвих- станаха чушки-мечта. Бях много доволна от себе си, докато на вечеря не стана ясно, че съм сготвила чушките, оставени от баща ми да зреят за семена. 

Ха-ха...имаше навремето такава тема,с кулинарни издънки и беше много свежа,гледам и тук се е пораздвижило,като стигнахме до тях......
Аз,съм се изтипосвала тук,вече, с екзотичните сърми с какао/ама при два кафеви буркана,кой ще се задълбочава да чете кимион ли пише,какао ли..чак като ми замириса на шоколад,се сетих,че съм грамотна и може и да чета надписите....или поне да гледам какво сипвам в тенджерата/.....И,макар и малко/понеже изгребах колкото можах/,да знаете,че вкуса е доста специфичен и хич не върви на вкуса и мириса на зелевите листа......
Иначе за първите кулинарни опити-двете с батовчедка ми ще да се учим да готвим...и скачаме направо на висш пилотаж-някакава лимонова торта.....още я помня рецептата:с 11 яйца,сума захар,масло,мляко и т.н. и т.н.....Тя,чете от книгата,аз слагам продуктите.....и всичко е на 6,докато не почваме да печем блатовете.......и те хич,ама хич не бухнаха....`щото,тя ли не беше прочела за бакпулвер-а,аз ли не го сложих ......Обаче сме тъпи и упорити и не се отказваме-решаваме,че може да имат вид на подметка,но ще да бъдат спасени и им забъркваме захарен сироп,че да станат поне сочни/ма ги поляхме с врял сироп,та стана нещо като туткал резултата/......Накрая пресякохме и масления крем и в общи линии тортата не ставаше ни за гледане,ни за ядене ....На всичкото отгоре ни останаха и доста белтъци,та решихме да не стават зян и те-та тях ги решихме,че на целувки ще станат/явно все сме гледали кое как се прави,та идеи не ни липсваха/.......и всичко вървеше по план,докато братовчедката не реши да види дали снега е станал достатъчно твърд.....,но без да изключи миксера го вдигна ......е,там вече стана мазало,..че и в тоя момент влезе по-големия и брат и ни подхвана да ни възпитава.......та,бая чистене падна.....и миене,а тортата я дадахме на кокошките,но те милите нещо не й се зарадваха подобаващо.....
А,иначе се сещам и за сестра ми,дето забъркала какс,но нямала бакпулвер и решила да го замести с лимонена киселина и сода.Обаче не намерила содата на мястото й решила,че това в бурканчето в банята,ще да е тя/може някой да я е ползвал и да я е забравил там/.......обаче,се оказало,че свекърва и си била сипала прах за пране в такова бурканче,да си търка мивките и плочките....,та много ароматен и се беше получил кекс-а........

Така е. Преди време изпитът беше + полигона и се взимаше доста по-трудно.