Номинации за най-голяма муня

Хареса ми комбинацията от този пост и личната ти титла: ### супернатурална ###   

Моя мъж ми е разказвал като тийн искал да си махне междувеждието(той има една вежда по принцип).и язел една.самобръсначка и теглил една широка пътека над носа.Майка му много му се смяла.
Той има такива тийнейджърски.моменти,чак ме изумява.
 
Аз бях подстригала сестра ми..храних я със зюмбюли,себе си съм фъкала също.
Иначе от малка си творя..спомням си се много малка,седях права в детското креватче и с някакви пастели рисувах планини,слънце,река.Трябва.да съм била на 2-3-4 максимум,защото сестра ми беше бебе.
Години след това имах цял дървен куфар с маслени бои,разредители.Та реших,че ще правя елха на куклите и изрязах една картонена..ама с кво да я боядисам-с маслените бои.На паркета седнах...мазах,мазах..огромно зелено петно направих.Баща ми така и не успя да го изчисти.
 
То това са детски работи,всеки е правил поразии.
Като казах,че все нещо си причинявам-нали редовно се посинявам,падам...счупих си ръката на равното-минах по един баир с колело..през дупки,камъни.Накрая си спрях като човек и тръгнах да слизам,но залитнах и се плюснах...и си счупих ръката.След 2-3 години си счупих палеца в един трамвай...посегнах да се хвана(съвсем спокойно,не съм залитала) и си пресрещнах палеца.
Счупих си миналата година показалеца на крака-бях си качила крака в мивката да го бръсна...подхлъзнах се и полетях назад.Месец комоцио,защото си ударих главата в един ръб...счупен показалец и досега имам болки в таза.Загубих съзнание и като се свестих съм лазила като.червей до врата да извикам някой.
Имала съм и комоцио като тийнейджърка-паднах по стълбите в метрото.Въртях се там..дрънкаше.ми главата на всяко стъпало...цялото метро ме разбра,идваше линейка     Много пъти съм падала по стълби и затова много ме е страх.А имам чувството,че колкото повече ме е страх и се пазя..толкова повече ми се случват поразии. Правили са ми курбан,защото наистина доста пъти съм се пречуквала някъде.
Сега на голямото земетресение пък пак си пресрещнах чупения палец..и ми се поду цялата ръка,не можех нищо да пипна.Бъзикаха ме,че сигурно аз съм една от 30-е човека пострадали по време на земетресението.
 
Явно имам някакъв странен лош късмет,карма...нещо космическо трябва да има нямеса,иначе не знам защо е така 

Аз съм същата все падам и се удрям и то от бързане и невнимание  Отдавна приех факта, че съм с два леви крака и две леви ръце  Не бях падала от цели две години и то пак на морето беше, цялата се бях насинила на едни стълби. Даже мъжо карах да поиска от едно заведение малко олио на салфетка да не ми посинее белия гръб (няма да се излагам на плажа я  ) а забравих да си намажа и глезена и той посиня  Редовно си удрях крака на масичката в хола и постоянно имах синьо на едното бедро, накрая на мъжо му писна и я измести малко 

И аз като мъжете, реших да пия една бира в заведение. Ама айде да е от тези с вкус на плод. Ама айде да е портокал.
Идва бирата, бутилката отворена, но капачката стои на шишето отгоре. Гледам едни парцали плуват вътре, точно както при соковете, нали е портокал. Нищо, викам си, ще я разклатя 1-2 пъти и ще се оправи. Споделяйки със сервитьорката плановете си, виждайки уплашения й поглед, взех бирата и... я разклатих  Ами честито, дето се вика...

Не съм сама, не съм сама 

По-чувственааааа 

Краули, ти си официално луда.  Франческа Делера ме плашеше в детството ми с това устище. 

Аз само се подстригвах в бурните пуберски години. Не ми се получаваше твърде зле, само веднъж прекалих и си направих дупка на тила, та после майка ми се мъчи да ограничи щетите.

В много тийн годините си преди среща с гадже лющех семки, защото от соленото горната ми устна освен че изтръпваше и набъбваше  . Ама ни на Моника Белучи, ни на Анджелина Джоли, ни на София Лорен, камо ли Франческа Делера го докарах. Тюх  .

Аз пък като бях на около 13г и си легнах с ролките на главата,за да покажа лъвска грива в училище.Обаче от едната страна ролките изпадали и ходих цял ден с права коса от едната страна и къдрава от другата

Някои с ролки, ама по-напредничавите като мен бяха с парцалчета.

Аз веднъж се къдрих с хартийки от вестник.Резултатът беше нямам думи...

Eто ти го ефекта при моя милост. Сносен беше  .

Обърнахме го на красива мама тук  .

Аз като една типична муня днес сууупер заблеяно забих картофите за супата във варящото се мляко  . Блейка  .

Аматьорки!
Друго си е да си сплетеш вечерта мократа дълга коса на множество тънки плитчици и на сутринта да заприличаш на разплетена дамаджана в главата. 
Това, докато събереш кураж (и спестиш пари от джобните) за студено къдрене, в резултат на което си спестяваш вечерното сплитане, но след упорито разресване отново придобиваш фамозния вид на същата разплетена дамаждана. 

Бая устище си е наистина, да оспамя и аз:



Аз и до ден днешен си ги хапя около час със същата цел.  Не със забиване на резци, разбира се. И има ефект. Ботоксът ряпа да яде. :

Като заговорихте за спънати хора това съм аз, най спънатия човек на планетата земя.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Студентка съм втори курс, бързам за лекции навън вали сняг всичко се е заледило но аз  все пак съм си обула високи токчета наконтила съм се  след лекции  с милото ще ходим в нашето кафе.  Излизам от общежитието и виждам как рейса ми спира на спирката на 20-30м от изхода на сградата решавам  да се затичам за да хвана рейса но се подхлъзвам на леда, чупя си токчето и падам в огромна преспа сняг заравяйки лице вътре.Всички на спирката  гледаха представлението  ми и се посмяха дружно не отидох на лекции върнах се в общежитието да се преоблека. Оказа се, че най-добрия приятел на милото бил на спирката и му разказал всичко. И до сега  на всяко събиране се разказва тази история.  

Третата мунювщина е обща на мен и мъжът ми от сватбата ни. Свършва сватбата отиваме ние в хотела и решава той да ме пренесе прес прага въпреки, че беше пиян на магаре.  Дигаме на ръце но прекрачвайки  прага се спъва мен ме хвърля, той се захлупва по нос на земята. Наложи се да викаме линейка носа на мъжа ми и единия ми крак бяха счупени. Когато дойде линейката хората не успяха  да кажат нищо от смях.