Номинации за най-голяма муня

  Още като си спомня случаите се смея! Редовно имам навика да опивам чужди мъжки дупета (но само, защото си мисля, че това е мъжа ми) Реакцията най-често и от двете страни е мигновена и преминава в луд смях, защото аз съм ужасена от себе си, а момчето отсреща ме е криворазбрало.
Но последният случай беше на пазара, когато с нашите кумове ходехме по магазините. Двете с кумата пазаруваме нещо си, излизаме от магазина, а аз (2 мин съм била без мъжа- ми че как- вече ми липсва ) и го стискам здраво, ама много здраво за дупето. Съответно той се обръща и .. о, чудо! То бил кума. Аз супер засрамена! А той шокиран, че жена му си позволява такива неща на публично място, в този момент бе още по шокиран, че това всъщност не е жена му.
Добре че държи на бъзик! голям смях се смяхме

Хайде пак да подбутна темата. Имам явно наследствен сомнамбулизъм (по бащина линия: Баща ми, горкия, е голям сладокусник. По Татово време е на гости в Охрид на приятелско семейство и за десерт сервират сладолед, но за целта домакинята изважда от фризера огромна, по думите му, кофа с италиански сладолед. Толкова му харесал, че през нощта се събудил от нещо студено - кофата сладолед в краката му, поогледал се , а той си седи на пода пред отворения хладилник, гушнал кофата. На сутринта се извинявал около час на добрите домакини. Иначе редовно се кара на майка ми, че няма нищо на сутринта в хладилника без да осъзнава, че цяла нощ е ставал  да си похапва. Пример: една цяла тава ужасно сладък крем-карамел).
Та за моята муньовщина, че се отплеснах (то за баща ми роман може да се напише как заспива в тоалетната докато е седнал на тоалетната чиния). Преди време редовно говорех на съквартирантките си на сън. Та лежим си ние в леглата и си говорим, а  аз предупреждавам, че си слагам тапи за уши и заспивам (те и двете спяха с братята си на едно легло). По някое време аз изръмжавам и те сепнати, че са повишили тон и са ме събудили се обръщат към мен да видят какво става, а аз измърморвам:"Няма ли кой да дойде да ме гушне " Те се огледали (и четиримата), а аз само съм се врътнала и съм продължила да ръмжа. Чак тогава разбрали, че бълнувам  Без малко да се уредя онази вечер с един от братята
Мъжът ми естествено редовно си пати от тези мои бълнувания. Често готвя на сън, като правя планове какви точно продукти са ми необходими, но последния път така съм му се скарала, че му звъни телефона в 12 вечерта, (използвала съм и обиди - това не е характерно за нашите отношения, трябва да отбележа). Крещяла съм, крещяла съм и съм си легнала, след това пак съм станала и съм продължила да викам. Мъжът ми останал с впечатлението, че наистина съм будна, защото сутринта ми бе сърдит, а аз бях като тресната, когато ми разказа нощния ми изблик.... Та защо разказвам всичко това: Тази нощ се събуждам, ама наистина съм будна, от жестоко хъркане (милото ми мъжле от алкохола .. абе сещате се, хъркааааа, та се не знае!). Започвам да го ръчкам: "обърни се на другата страна!"...ъ-ъ! нищо! Продължавам като вече го избутвам, обаче пак нищо, хърка си човека като парна турбина в ТЕЦ Трайчо Костов. Аз вече толкова сънена (все пак е 3 през нощта) се гътвам на зад и продължавам със затворени очи да го бутам и да викам по-силно, белким се събуди. По едно време хъркането спира, но той  не се обръща. Аз отварям очи и го гледам той се надигнал в тъмното и ме гледа, ама с ееей такива очи, а аз: "Не бълнувам. Обърни се на другата страна, че хъркаш!" Мъжлето ми само се завъртя и след това нищо не помня. (като приказката с лъжливото овчарче, си викам, вече не ми вярват, че съм будна  ) Да ама не. На сутринта мъжлето ми нииищо не си спомняше. Викам да не е заразен този сомнамбулизъм, а?