Номинации за най-голяма муня

Преди 7 години работех като барманка в един пиано бар.След работа отиваме с колежка в култово Софийско заведение и понеже управителя ни познаваше ни настанява на едно огромно сепаре.Малко по-късно заведението вече беше претъпкано и управителят ни пита дали може да настани други хора при нас и ние се съгласяваме.На масата сядат 7-8 огромни мъжаги, като четирикрилни гардероби, минава се малко време и този дето седеше най-близко до мен ме пита "Работите ли?" и аз с всичкия си акъл викам "Да"и чакам да попита, какво точно работя, обаче вместо това чувам " А колко взимате на час?" 
Мале като се развиках, ама колкото ми глас държи, човека чак се притесни, аз крещя той се извинява, грешка станала...
После като си представих как сме изглеждали отстрани, само двечките на огромното сепаре, а и аз с това малоумно "да"..........

имаш нещо да разкажеш ли, че побутна темата или само сеир гледаш?

Не спами Ако искаш го забърши В темата вече съм се отчела Беше пост номер 1 у форума

Т`ва не е истина просто   

По този случай - една приятелка отива да си смени тампона, забравя да извади стария, но си слага нов..

Сега докато ви четох и се смях заедно с мъжа ми, той ми разказа за един действителен случай. Обаче става въпрос за една малка муня, не за мен  (не че и при мен няма случки колкото щеш)
Действието се развива в СССР преди примерно 20-тина години. Пращат някакъв мъж по работа в Париж за няколко години и решават да заминат цялото семейство. По онова време обаче е трябвало задължително да се мине през гинеколог, за да се проверят всички излизащи от страната за венерически болести    14-годишната дъщеричка, която за пръв път посещава гинеколог, влиза, лекаря казва: "Събличай се и лягай ей-там" (посочва магаренцето, естествено), момичето се съблича и ляга най-спокойно, само че то откъде да знае как трябва...че с две думи- заема обичайната поза, обаче по корем    Докторът влиза и се хили: "Накъде ще летим?", а момичето наперено му отвръща: "За Париж!" 

По-голяма муня от мен няма! След като простих на едно говедо, 4е ме претрепа, му позволих да ме напердаши още няколко пъти, докато ми узрее пти4ият мозък, 4е трабва да се спасявам на секундата. Още не мога да си простя тази загубена една година за мен.
Самономинирам се и се надявам, 4е ще ме подкрепите.

Тръгнала съм един ден на семестриален изпит. Станала съм по нощите, пътувала съм по нощите, хем съм притеснена, хем ми се спи - две не виждам. Знам, че като наближа мястото, където трябва да слизам, трябва да се обадя на шофьора да спре. За това трябва да бъда изключително внимателна да не изпусна момента, че после влизаме в магистрала и ... . Та дремя аз в автобуса и си повтарям, че ще трябва да стана и да кажа на шофьора когато настъпи момента. Дремя и си повтарям: "Прощавайте, ще може ли да спрете тук", "Прощавайте, ще може ли да сляза тук", да спрете, да сляза.... и заспивам. В един момент подскачам стресната, къде съм, слава Богу точно навреме. Веднага тръгвам към предната врата, потупвам шофьора по рамото и му викам: "Прощавайте, ще може ли да СЛЕЗЕТЕ ТУК", а той: "Що, вие ли ще карате".

Стига,

Това изби пъстървата 

Ох, мами, така увлекателно разказвате... Не ми се мисли какво би било наживо.

Радвам се, че това е минало и те подкрепям, за това че си силна и смела

 

Ето и аз да се разпиша.
Вчера пазарувах, прибирам се вече и се сещам, че съм забравила да купя още нещо. Кръгом и си мърморя "Ама че съм патка, ама че съм патка, голяма патка...." Влизам в магазина, изпъчвам се пред продавачката и казвам "Една патка" (вместо една кутия паста). Продавачката цялата се зачерви от стискане да не се разсмее, а аз така се бях концентрирала да не забравя още нещо, че я изгледах злобно и чак като излязох от магазина, се сетих какво съм казала. Пълно куку
Онзи ден пък се разхождам с моята приятелка и детето й (на 3г.). Вървим си по Графа, то си крачи с нас.. Влязохме в един магазин, разгледахме обувките и аз тръгнах да излизам. Видях детето отвън, грабнах го за ръката и мятам крачоли напред. Абе усещам някаква съпротива, но се оглеждам по витрините, че имам отговорната задача да си намеря бежави боти. И му говоря "Няма, Боби, мама остана в магазина и ще ни настигне", а то надува гайдата Кога поглеждам - грабнала съм друго дете, което много прилича на Боян на приятелката ми. Ужас! Върнах се бързичко назад и се оглеждам. Моята приятелка блажено си блее по витрините с нейното си дете, а аз обезумяла тичам с чуждото. Тъкмо се бях изприщила, когато детето се отскубна и изтича към една жена... Тя даже не се беше усетила за липсата, а си говореше по телефона.  После разправям на приятелката ми и тя се смее, че вече и деца крада.
Сещам се и за по-стара случка. Един приятел, с когото от сума ти време се каним да се видим, ще ми идва на гости. Два дена се уговаряме, докато нагласим графиците и се разбираме в 21ч. да ме вземе от нас и да хапнем някъде. Да, ама аз нали съм муня завеяна и си мисля за моите работи, му казвам стария си адрес. Прибирам се, глася се старателно и чакам той да ми звънне, за да излизаме. Той ми звънна да каже, че е тръгнал и аз се обух, излязох пред сградата и чакам... Никакъв го няма и аз вече си беснея, защото хем ми се обади, хем го няма никакъв. Звъня му - телефона изключен и се нервя двойно повече. Докато мърморя и обикалям по тротоара ми минава мисълта кой адрес съм дала и изтръпвам... Взех едно такси и до стария ми адрес - моя човек си чака в колата, пуши цигарка, чете си вестник и се чуди защо закъснявам телефона му без батерия, но не знае на кой етаж съм, за да звънне. Ей такива очи опули като ме видя да слизам от таксито Ама после весело си изкарахме 

Аз веднъй се опитах да съборя една улична лампа .. ама от тия най-големите .Дето са на булервард Сливница 
и една пубертетска историика.
Харесала съм аз един пръч  ама понеже съм много срамежлива и комуниакцията ми тече малко трудно.
Та седим със сестра ми пред един магазин .. и цъфва въпросния тип ... влиза да си купува нещо.  И "Абе я кажи бързо какво да му кажа"  ,а тя "Ми питай го как е ".След Две минути излиза той и задава заветняи върпос "Как сте момичета"
  аз си глутнах езика