Номинации за най-голяма муня

Ах, моите аплодисменти!  Убедена съм, че този форум е пълен с перфектни шофьорки и вие сте най-перфектните от тях! Казвам го без грам ирония. 
Отдавна не бях влизала темата и гледам - моето тиксо и моите шофьорски умения се коментират от 15 до 28 август хахахаха. Някой питаше по-горе кои са муните - ами то е ясно - аз   , нали затова съм се изтипосала в тая тема!   Сериозно съм поласкана! Да се смятам ли включена в тазгодишните номинации? 

Аbet, много хубаво си обяснила за какво става дума.   
Тая идея с тиксото дойде точно от инструктора ми, преди години. Той имаше дълъг стикер на задното стъкло и като трябваше да караме назад с обърната назад глава и да следвам бордюра, за да завия в уличката и да обърна колата - ме караше да запомня през кои букви от стикера на задното стъкло виждам ръба на бордюра - и да внимавам при движението назад, като въртя волана, бордюрът да остава все там 

Умелите шофьори, разбира се, нямат нужда от разни допълнителни ориентири, то е ясно като бял ден. И аз уж мислех, че съм от тях, обаче в онова пътуване открих разни истини за себе си хахаха - затова се изтипосах тука. За протокола, имам шофьорска книжка от май повече от 4 години, през което време съм карала 6 коли, от които един път - малко служебно бусче, което наричаха "Чудовището".  , сигурно имам навъртени десетина хиляди километра, така че не е като да съм съвсем без стаж.  Карам непрекъснато и доста смело и се смятах за ако не отлична, то поне доста добра шофьорка - но с тая подробност - тук, където съм свикнала да карам, колите са с десен волан, а движението - в лявото платно. При дясно движение, както е във Франция, за която разказвах, се налага да внимавам доста повече, пътят го "виждам" доста "изместен" от обичайното му положение, малко нещата са ми като "на обратно".   Който е карал при обратно движение, знае за какво става въпрос. Уж вече четвърта година се случва да карам във Франция, а тази година и в Испания, ама имала глава да пати    Та тоя път и колата - по-голяма, и аз почти не съм я карала, и движението - обратно, и тъмно, и бях изморена - множко ми е дошъл зорът в онзи момент, явно хехехе. 

А тиксото беше сложено заради едни много тесни пътища в планината, по които може да мине само една кола и само на отделни, специално уширени места могат да се разминат две коли. Тия места за разминаване  не са винаги означени със знаци, както си му е реда, понякога трябва ти да прецениш дали има място за 2 коли и тогава да продължаваш, иначе едната кола - остъргана в скалата, а другата, не дай боже - надолу в пропастта  Във френските Алпи на някои места е доста трагично в това отношение, има и сипеи на това отгоре, та там колко страх съм брала, докато свикна - аз си знам. Имаше един особено път, при който накрая завършва с една отсечка, без уширения, минава само една кола, без много видимост от завои и отдясно - пропаст, с едно дървена нисичка мантинелка, а отляво - висока скала. Там, като наближавах, натисках клаксона и се молех на Господ всички, които са тръгнали нагоре, да поостанат още малко долу, че да не се срещнем по средата - че трябва на това отгоре колата, която слиза, да се върне на задна целия отрязък, докато стигне широкото 
Маркировката се вижда нощем, поне във Франция се вижда много прилично, може би боята е някаква по-специална, не знам, а и често има от тези "котешките очи", в страничните линии. Така че не маркировката беше проблема, ами другия "ориентир" го губех при 130 км в час хахаха. След един ден вече, като излязох от умората и паниката, си карах съвсем нормално.  Абе срам  сега ми е много смешно, ама тогаваааа...

Всичките дето сме се изтипосали тука сме муни. Че даже и тия, които само са прочели темата тайничко и са се припознали в някоя случка.

Нееее, вече е 3 септември!
   
Имаш много здраве! Муните тук са много повече, не виждаш ли?!

хи,хи,хи ох голям смях ха,ха,ха

Хи,Хи,Хи голям купон пък аз си мислех че само аз съм с два леви крака.Та да споделя и аз една моя историйка през далечната вече 94г работих в фирма дистрибутор на дамско бельо та отивам аз в едно магазинче дето го снабдявахме на среща с дамата собственичка и вече се договаряме и в тоя момент влезе една приятелка на майка ми.Аз приключих и останах да изчакам приятелката на мама за да си ходим заедно и вече си тръгваме а аз наперена с минипола и високи токчета направих една крачка и се подхлъзнах приятелката на мама се опита да ме задържи да не падна но не успя и тя също изгуби равновесие и двете паднахме на пода аз си обелих лактите хем ме болеше хем пък умирах от смях смееше се и дамата собственичка и мамината приятелка трите здраво се посмяхме тогава.

Аха! Падане ли казахте? Чакайте да ви разкажа що ме боли още опашката.

Станах една прекасна сутрин и си казах "Дори, лятото си отива! Ти тоя тен за какво го трупа? Я обуй една къса пола днес, да повееш кълки."   НЕ ми увря главата да не се слушам като си давам съвети  
Тая работа с късите поли я избягвам по принцип, че колегите са предимно мъже и да не се подръпвам по цял ден.  

Обула съм полата и отдолу едно недоразумение наречено бельо, която само мъж с напиращ нагон може да купи - черни сатенени бикини с нещо като къдрички и панделки на тригълник отпред от най-червената дантела и тюл дето се сещате.

И така този ден се чувствам красива   Тракам с токчетата, поклащам дупе и вея пирги по коридорите с папчици в ръце. И ей така както си ходих като самодива по коридора се засичам на стълбите с шефове и няколко колеги, връщащи се от обедна почивка. Спират, шегуват се и ми дават път да сляза първа. Направо се видях като героиня във филм, която слиза на забавен кадър. И като ми се хлъзна обувката, като се хързулнах надолу по дупе с разкрачени крака!!   Стискам папките и летя срещу шефовете и аха да ги набуча на щръкналите напред като копия токчета. Краката ми изкочиха от сандалите отпред, но се държат на каишките на глезените. Очилата ми литнаха, но така бях стиснала папките все едно са спасителен пояс.  

Хвърлиха се момчетата да ме събират и вдигат. Не се смеят от солидарност, но се вижда че ще прихнат всеки миг. Аз се смея, ама всичко ме боли, но срама заглушава всичко   А пустата пола се увила по мене и почти на врата ми се качила. Тогава им видях втрещените погледи на всинцата вперени в моите червени разрошени тюлове отпред.    

Оправих се на две, на три и малко поомачкана, малко разрошена, малко куцукаща, малко напрашена се отдалечих ГОРДО, ГОРДО  

 
Червената дантела е виновна-разбрала е че избягваш късите поли и е решила да използва момента и да обере овациите...

Между другото, муньовците са колегите.   Според етикета (не случайно), когато се слиза по стълби не се дава път на дамата, а кавалерът минава пръв, точно за да може да окаже подкрепа ако тя, в ефирните си Дорини одежди, се препъне. Така тя би спряла в колегата, а не би пложнжирала неелегантно върху площадката.

При качване вече е редно да те пуснат първа пак по същата причина - ако залитнеш назад, могат да те хванат. В ерата на късите поли и женската независимост, обаче, понякога мъжът може да реши да мине пръв и при качване, за да се избегне близкия оглед на задните прелести, ако смята, че ще притесни дамата.

Можеш да им кажеш, че те са виновни!  

Ох,Дори..Благодаря..Добре ми започна деня..

 
От падания по стълби ме е ужасно страх и ходя близо до парапета с готовност да се хвана .

А иначе, аз останах с впечатлението,че мъжете е трябвало да качат стълбите, а Дорис е слизала срещу тях . 

Те бяха долу, а аз горе на стълбите. Чакаха ме да сляза или в случая да се хързулна с разкрачени крака до средата на стълбището. 

Дорис, номинирам те! Цвилих от смях, много ме развесели. Ама ти си такава, имаш невероятен начин на изразяване, не за първи път ме караш да се смея със сълзи. 

  Дорис, уникално чувство за хумор, прекрасно представено! Благодаря за смеха 

Дори, уникална си момиче! Уникалнаааа и знаеш, че съм напълно искрена. Имаш моето пълно и неподправено възхищение. Чета всеки твой пост с невероятен интерес и всяка твоя разказана случка за мен е като късометражно хумористично филмче поднесено елегантно, ненатрапчиво, с финес и невероятно и индивидуално чувство за хумор.