Номинации за най-голяма муня

Той е малък, но вече знае! 

Исках да ви разкажа една изключително мила и ценна за сърцето ми история  

Миналата година играем с дребната на джедаи с едни рула твърд картон от фолио. И тъй като тя е напреднала в тая игра и е дребно промъкващо се Йоденце ми изигра един тупаник в разгара на играта, нанасяйки ми дребни поражения като цепната устна и синя скула, която придоби хубав жълт оттенък на втория ден. Колегите ми бъзикаха, че мъжа ми ме е бил  
Месец по-късно племенник на семейно събиране ми обясняваше наученото по карате как да "ударя една глава" ако някой ме е хванал отзад и наистина ми прасна един в носа. Не го счупи, но носът ми се поду и нямам представа защо синините преминаха и под очите.  
В този бабаитски вид, на алкохоличка след семеен задушевен разговор съм на работа. Колегата попрекалява с бъзиците, че ме бие мъжа ми. Влиза шефа и след като каза каквото имаше служебно ме пита какво ми има. Усмихвам се криво и казвам, че няма нищо. Но колегата ПАК ме бъзика, че съм лоша съпруга и са ме ремонтирали у дома ОТНОВО.   Подразни ме и казах само:
- Е, кой както си го докара бе П.!
Два дни по-късно шефа ме вика в кабинета си. Секретарката бягаше по коридора като дойде да ме повика   Е викам си или яко съм сгафила или ще спасявам институцията от сигурна гибел.
Влизам в кабинета, а там баш шефа и прекия му подчинен - моя шеф.   Да поясня, че с баш шефа до тогава и дума не бях обелвала освен поздрав.
- Дорис, седни! - "Аха" - викам си "Ще се уволняваме!!!" - Искам да знам как си? - продължава големия шеф.
- Добре съм! - треперя аз и си мисля как го е еня дали няма да се опъна в кабинета му с микроинфаркт като ми каже, че вече съм безработна.
- Как е положението в къщи? - пита той,а малкия шеф се намества и разкършва рамене - неудобно му е, щото ми симпатизира.
- Ами добре за сега. Мъжа ми работи, дава смени ... - пелтеча аз
- Виж, ние сме с теб. Не е нужно да търпиш. Ще те защитим ако те е страх. Това не е живот. Ще дойдем с няколко колеги и ще си събереш багажа. Няма да си сама. И с детето всичко ще е наред. Имаме служебна квартира, можеш да я ползваш докато си стъпиш на краката. Млада си! Ако искаш и в друг град ще ти уредим да се преместите с малката.... - и други в тоя род продължи бащински да нарежда баш шефа. А аз си мисля как искат да ме местят в друг отдел, в друг град, да ме изхвърлят и мислят за детето ... и мигам ли мигам на парцали   - Такива мъже не се променят. Насилника си остава насилник. - каза накрая той.
А аз  :
- Кой?
- Мъжа ти! Бие те! Колкото и да го криеш то се вижда. С теб сме! Не се страхувай, не е нужно да търпиш. - човека ме гледа така, както баща би гледал рожбата си
- Моя мъж ли ме бие   - не мога да вдяна, защото мисълта ми е абсурдна - Или той е бил някой друг!?! - тая мисъл въобще не ми е абсурдна  

Та така.   От двете нелепи посинявания и глупавите шеги с колегата останали хората с впечатлението, че у дома мине не мине и ме ступват профилактично и ми предложиха закрила и опека.След като осмислих случилото се се почувствах СТРАХОТНО! Осъзнах, че хора с пост, власт и ерудиция им пукаше за мен - една малка и незначителна мравчица.  

Дориииис    Ти си моята перманентна носителка на Златно перо и Блестящо чувство за хумор, взети заедно   

Безкрайно ти благодаря 

И на мен не ми беше толкова смешно, колкото ми стана мило! Евала на шефовете ти! Ти не живееш в България, нали, или поне шефовете ти не са българи?

Темата е много интересна.  
И аз имам подобна история като Дорис. Зад мен застана обаче пазача в бившата ми фирма.
Беше ми много нервен ден на работа и един клиент реши да ми направи мизерия точно тогава. За да не чуе шефа излязох навън,където вече на работа беше дошъл пазача(около16 часа) и се моля на човека да не се излага и да свърши работа. Какво точно съм говорила с клиента не помня,но определено съм звучала разстроена и притеснена. В крайна сметка се разбрахме с клиента и приключихме разговора. Половин час по-късно ми свършва работния ден и си тръгвам. Към 20 часа обаче се наложи пак да отида до работата да напиша едни документи и да дойде колегата да ги вземе. Отивам с детето,че нямаше кой да я гледа,мъжа в командировка. Пиша си аз и след малко идва колегата и ми се хили. Викам к'во има? И той-Разбрах ,че имаш семейни проблеми и няма къде да спиш тази вечер. Аз така:shock: Викам и защо реши така? И той ми казва как пазача го спрял и му казал да ми предложи ако няма къде да спя тази вечер, да отида в неговия дом,където е жена му. Стана ми хем мило,хем смешно. Човека,чул недочул, помислил,че се карам с мъжа ми и после като ме видял да идвам с детето и събрал 2+2 и станало 5.
В крайна сметка се изяснихме де. Ама ей така тръгват слуховете.

Оххх, Дори!   Върна ме назад в годините.
Аз- студентка(20г казвам в своя защита, с беден сексуален опит ), работя като барманка. Въпросната вечер  съм нощна смяна и свършвам към 3. Ходя с един много надарен младеж, който въпросната вечер е бил на сватба и идва  да ме прибере приятно почерпен. Прибираме се у тях, аз изморена, той пийнал, но държа да правим секс   Празно да няма. По едно време усещам, че той е много пиян и няма да може да свърши, но не се отказвам . Явно не съм била толкова възбудена, колкото ми се е искало, защото по едно време и двамата се оказахме в кръв. Викам си "подранил ми е цикъла"   ? Спряхме секса и си легнахме. На другия ден ставаме- цикъл няма, само зверска болка. Издържах 24 часа и на по-следващия ден вече отивам на гинеколог. Обяснявам му- правихме секс с гаджето, появи се кръв, после спря, но имам силна болка. Преглежда ме човекът- хвана се за главата . Вика ми "кажи ми истината какво е станало". Аз гледам както п0латинена блондинка... Той ме гледа и ми дава брошура за малтретирани жени, преживели изнасилване. Аз пак обяснявам, че не е имало такова нещо, той твърди, че не е възможно жена да е правила секс по желание и да има такива разкъсвания...   Една седмица ме болеше като сядах и се движех  

Българи са! Както и портиера при Merida и гинеколога на ХХХ. И тук има хора, на които им пука и са готови да помогнат. Наистина Евала им!   

  Дорис, силата е била с теб, че и с целия офис. Аз един път ходех с насинено око от волейбол на лекции и един колега дето си кибичехме по пейките, каза че нямало да седи с мен, да не помислел някой, че ми е гадже и че ме бие...

  за Дорисче и Тарталета с печалбата, сама си се смея 

Страхотни сте, няма такъв хилеж! 

Стана ми много приятно от историята на Дорис. Все още има останала човещина в хората. 

    Ох, искрено се забавлявам! И аз съм една мунка....ама засега не се сещам с какво друго да се разпиша!

Малко в страни от темата, но има светни хора, няма значение шефове ли са, чистачки или роми.

Когато ми се е налагало да ползвам градски транспорт с бебешка количка - ЕДИНСТВЕНО, роми са ми помагали.

Дорис, страхотна си, редовно чета историите ти 
Любимка си ми