Номинации за най-голяма муня

А аз в сряда как се изложих...
Детето ходи на плуване и до басейна се стига с калцуни. Влезна той да плува, моят мъж вика - Хайде да се разходим навън, докато той плува и аз ей така пред всички си свалям единия калцун. Мъжа ми ме гледа изненадано и пита - Какво правиш?!, а аз си свалям и другия. Чак после се сетих, че калцунните не се свалят там. Извиних се и си ги сложих обратно.

Във връзка с вчерашния петък 13-ти....... Родена съм на 28-ма дата. Веднъж се замислих дали рожденния ми ден може да се падна в петък 13-ти 

И аз съм много зле с датите, а в комплект и имена не помня. По-точно преценявам си, че на някой му подхожда Филип вместо Кирил и така си остава. Познатите са ми свикнали. Пътувам аз веднъж с влака и хоп засичам се с един доставчик от бившата ми работа. Обаче, изненада, помня му името - Иван. През цялото пътуване, аз натъртвах на обръщението - Иване, с такава гордост, присъща на кралица. Иване - това, Иване - онова. И Иван се подхилква лекинко, но аз решавам, че е от радост, че сме се срещнали. Не се намира читава компания по влаковете все пак. Разбрала житието и битието на Иван, прибирам се в нас и звъня на бившата ми шефка да й разкажа за Иван, а тя ми вика: "Какъв Иван бе, това е Данчо!"   Ами той може и да е Данчо, но Иван му подхожда повече. Точка.
Роди се синът ми и отиваме фамилно на първа консултация. Пита докторицата кога е родено бебето и аз изплясквам: "11-ти октомври!", ММ се ококорва и казва - "Не, на 18-ти се роди!". Не споря, бях заета с по-важни дела този ден, календари не съм гледала.   Но тази история още се споменава, и малкото магаре, вече 14-годишно, съм сигурна, че ще я предаде на поколенията.

Ох, Merida   Ама и аз знам, че  много нелепи обърквания могат да станат от съвсем безобидно уж съобщение . Един мой приятел ми се беше оплакал  преди време. Той е авио инженер и  ми е обяснявал, че периодично нещо тестват, експериментират, някакви наблюдения правят в работата, бе нищо не разбирам общо взето. Та една вечер получава съобщение от колегата му ( Краси) - "Тестът е положителен, Поздравления!"  Познайте  приятелката му какво го е направила след това и кога точно е разбрала, че няма сестра

Май не съм го казвала, та да се наклюкаря сама.
Преди години с бившия ми приятел бяхме канени на официално парти, някъде около Коледа. Къде - в хотел Хилтън. Аз съм в трескава подготовка, зер да съм красива и невероятна - нова рокля, прическа, грим, обувки. Самата красота и великолепие. Замъкваме се и двамата, влизаме важни-важни и ни посреща някакво момче, което пита с какво може да бъде полезен. Аз казвам "Идваме на партито на Х" Той се смути сякаш, ама ни накара да почакаме и моят Муньо вика "Абе, май сме прекалили с официалното облекло!" Дойде една любезна дама и пита за кое парти става въпрос, аз пак повтарям. Тя: Съжалявам, но партито е другият четвъртък!
Ние - кръгом засрамени...
Една седмица по-късно отидохме - същите дрехи, прически... посрещна ни момчето, което беше и предният път. Само се подсмихна - кой знае какво си е мислел  

Шърли, със сигурност не сте първият му случай 

За имената аз да наклюкам зълва ми. Тя е много зле. Не стига, че не ги помни, ами си кръщава хората както си прецени и упорито си ги нарича така. Една година сме голяма компания в Гърция на море. Ходехме на един остров на плаж, където имаше едно заведение и само там обядвахме. мъжът дето сервираше се казваше Михалис. Тя 10 дни му казваше Андонис. Накрая човека и вика: Добре, казвай ми както искаш 

След време сме на една вечеря тук в София. На един от присъстващите жена му се казваше Мигла. Забелязвам аз, че зълва ми иска да и каже нещо. Леле изпотих се, щото мъжът и много важен и надут. И я бутам: Моля те, внимавай да не и кажеш Вежде 

 

Оооох,Абет,разсмя ме

  Мигла?!?

Това и аз съм го правила с един колега. Срещаме се след много години на едно парти, той с жена си, аз - Пламене, та Пламене, те двамата ми се радват, с други думи веселие голямо. Тръгват си накрая и една дружка ме сръгва - абе ти що викаш на Ивайло Пламен?     Ми ти, викам, сега ли се сети да ми зададеш този фундаментален въпрос и ме остави цяла вечер да го пламеносвам?
А може и обратно да са били имената, кой да знае със сигурност  

Купих два пакета бисквитки. Попитаха ме дали искам торбичка, аз казах НЕ (какво толкова, два пакета бисквитки, ще си ги нося). После, на излизане от шопинг центъра, спрях да си платя билетчето за паркинга и оставих бисквитките (на самия апарат има нещо като рафтче). Платила съм си билетчето и съм си тръгнала... съвсем съм забравила за бисквитките си.

    

 Аз пък се прибрах без 3 кг. чушки. Най- лошото е , че не си спомням да съм спирала някъде от магазина до нас.

Ох, с глас се смея! Гледат ме подозрително вкъщи... 

Аз така бях навила приятелки да правим изненада за рождения ден на една от компанията ни.
 Цял ден обикаляхме да купуваме цветя, подарък, панделки, балони. Накрая звъня на домашния й телефон да я поканим "на едно кафе у дома" та да я изненадаме. Един, два, три пъти, брех не вдига! Викам им бре! тая се изпокри сега за да не почерпи за рождения си ден! Накрая телефона вдига баба й, вика "Ама замина за София днеска, утре сутрин си идва!"
"Абе как заминала на рождения си ден точно?!" питам...
"Е как на рождения си ден?  Той е другия месец!" отговаря бабето:blush:
Объркала съм била месеците, Октомрви с Ноември! Бях изпързаляла цялата компания, накипрени, подготвени, нагласени за купон.
Е, имаше купон на следващия месец, ама  не ми беше вече толкова голям ентусиазма.

 Ох,момичета-много ви чета  и умирам от смях.Хайде и аз да се разпиша...
 Прибираме се една вечер с ММ.Аз шофирам, а той седи до мен на предната седалка и се бяхме натоварили с покупки.Дала съм му да гушне едната торба с покупки и дамската ми чанта.Телефонът ми звъни-изваждам го от горния джоб на якето и вдигам.Говоря набързо, защото все пак карам и след като затварям незнайно защо го оставям на таблото отгоре. Разбира се, телефона пада от таблото, защото се изкачвам по един голям баир   и се озовава някъде под седалката на мъжа ми.Махам с ръка и му казвам:Спокойно мило, после аз ще сляза първа и ще се наведа да го потърся между седалките, а ти ще седиш и няма да мърдаш, за да не вземеш да го настъпиш и да го счупиш. Речено-сторено.Паркирам пред нас, слизам и заобикалям от страната на ММ.Навеждам се над него и почвам да си търся телефона. Но телефон не виждам.Провеждаме следният разговор като през цялото време съм клекнала и съм си навряла главата над краката на мъжа ми:
Аз: - Добре де.Не е толкова малък, че да не мога да го напипам.Колко пъти съм го намирала в тъмното, а сега не мога.Помогни ми малко и ти.
ММ:- Наведи се още малко.Потърси го вляво.
Аз:- Нищо не става.Не го напипвам в тъмното.Дай да светнем с нещо или бръкни ти и го извади.
ММ:- Няма с какво да светнем.Ще успееш да го намериш и сама.
Аз:- Успях.Напипах го.Ей сега ще го извадя...
Разговорът ми изглеждаше съвсем нормален, само че все пак ние знаехме какво търсим за разлика от възрастния ни съсед, който по същото време решил да си изведе кучето и вероятно е чул всичко.Позакашля се човека, сякаш, за да разберем, че е там и ни поздрави. Ние смотолевихме, че търсим телефона...Не знам дали ни повярва, защото на следващата сутрин се засякох с него и се поздравихме, обаче ме гледаше странно и беше доста ухилен, докато си разменяхме вежливости... Та внимавайте с тези телефони, че хората може и да си помислят, че с мъжа си не  търсите джиесеми под седалката, а правите други неща в колата вечер.

A аз веднъж забравих една кора яйца в багажника на колата (за няколко дена в жегата, направо не знам как не се бяха излюпили), обаче за тях не ме беше яд толкова, колкото за бисквитките.