След като омбудсманът си намери ЕГН-то в сайта на ЦИК, без да е давал подкрепата си за съответната партия, номинирам го за най-голяма муня на Републиката.
Виж целия пост
Номинации за най-голяма муня
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
# 5 371
15 апр. 2014, 22:18 ч.
Ще прощавате за дългата история , но сега се върнах към един спомен и исках да г споделя и с вас , както някой спомена под мен лека трагикомедия 
Виж целия пост
Скрит текст:
Миналата година бях на сватбата на най - добрата ми приятелка , беше разкошно , прекрасна сватба , даже и хванах букета 
, който ми изигра малък номер . Към края на празненството в ресторанта се запътихме към дискотеката , аз обаче се сетих че съм си забравила букета на масата . Затичах се по стълбите , за да не ме чакат дълго останалите , качването добре го взех , но на слизане не бях забелязала , че едното стъпало е по- голямо от другите и нали не го прецених в бързината правилно , полетях към изхода 
Музикантите , които тъкмо си тръгваха , ме вдигнаха , въпреки нежеланието ми 
Хубаво станах , докуцуках до таксито ,където бяха другите и реших , че болката е търпима и няма да изпусна и момент от тази вечер 
В дискотеката всички бяха вече уморени , а аз ентусиазирана се раздавах на макс , придържаща коляното си с лед с едната ръка , а другата размахвах бурно в такт с музиката
Както казах беше прекрасно , на сутринта обаче бях на работа от 8 - ставам по някое време то 11 , бях легнала с роклята , грима ми стоеше , сложих само едни обувки и аха да тръгна - крака отказва , целият издут -обаче работа ме чака , хващам едно такси и бегом , че дългът ме зове Виждам шефката на входа и очаквам всеки момент да ме помете Да обаче , тя видяла , че 10 минути се опитвам да влезна през вратата и ми каза веднага да изчезвам към спешното , което за късмет е под хотела в който работех , има няма 100 метра . Но за мен това разстояние ми се видя , като от тук до луната . Намери се един гост на хотела , който ме свали до долу с колата му , ( И за да не се чудите , не знам защо , въпреки болката тогава , ми беше смешно , може би концентрата още надделяваше ) . Влизам аз , привидно добре , освен че куцам . Докторът който ме прие дори ми каза да вървя по -бързо , че бил само навехнат Голям оптимист се оказа , защото след като направи снимка , се оказа счупен много сериозно . Тук дойде смешният момент ,в който аз звъня на булката ,да и споделя какво ме е сполетяло Вдига тя и аз директно изстрелвам - " Скъпа, в гипс съм " А тя - " Да знам , че си гипс " Викам и - " Не бе жена , В гипс съм " И тя пак - " Да , да понапи се и ти снощи " ... Накрая като се разбрахме все пак , че не в главата съм гипс , тя хукна към болницата и тя с прическата и грима още на нея Гледа ни един младок от лекарите , как се кикотим в коридора и двете аз с рокля , грим прическа и гипс , гледа и нея и казва " Вие сте големи карикатури "
, който ми изигра малък номер . Към края на празненството в ресторанта се запътихме към дискотеката , аз обаче се сетих че съм си забравила букета на масата . Затичах се по стълбите , за да не ме чакат дълго останалите , качването добре го взех , но на слизане не бях забелязала , че едното стъпало е по- голямо от другите и нали не го прецених в бързината правилно , полетях към изхода Музикантите , които тъкмо си тръгваха , ме вдигнаха , въпреки нежеланието ми Хубаво станах , докуцуках до таксито ,където бяха другите и реших , че болката е търпима и няма да изпусна и момент от тази вечер В дискотеката всички бяха вече уморени , а аз ентусиазирана се раздавах на макс , придържаща коляното си с лед с едната ръка , а другата размахвах бурно в такт с музиката Както казах беше прекрасно , на сутринта обаче бях на работа от 8 - ставам по някое време то 11 , бях легнала с роклята , грима ми стоеше , сложих само едни обувки и аха да тръгна - крака отказва , целият издут -обаче работа ме чака , хващам едно такси и бегом , че дългът ме зове
Виждам шефката на входа и очаквам всеки момент да ме помете Да обаче , тя видяла , че 10 минути се опитвам да влезна през вратата и ми каза веднага да изчезвам към спешното , което за късмет е под хотела в който работех , има няма 100 метра . Но за мен това разстояние ми се видя , като от тук до луната . Намери се един гост на хотела , който ме свали до долу с колата му , ( И за да не се чудите , не знам защо , въпреки болката тогава , ми беше смешно , може би концентрата още надделяваше ) . Влизам аз , привидно добре , освен че куцам . Докторът който ме прие дори ми каза да вървя по -бързо , че бил само навехнат Голям оптимист се оказа , защото след като направи снимка , се оказа счупен много сериозно . Тук дойде смешният момент ,в който аз звъня на булката ,да и споделя какво ме е сполетяло Вдига тя и аз директно изстрелвам - " Скъпа, в гипс съм " А тя - " Да знам , че си гипс " Викам и - " Не бе жена , В гипс съм " И тя пак - " Да , да понапи се и ти снощи " ... Накрая като се разбрахме все пак , че не в главата съм гипс , тя хукна към болницата и тя с прическата и грима още на нея Гледа ни един младок от лекарите , как се кикотим в коридора и двете аз с рокля , грим прическа и гипс , гледа и нея и казва " Вие сте големи карикатури "
# 5 372
15 апр. 2014, 23:47 ч.
Синът ми непрекъснато ходи с развързани обувки, и съответно непрекъснато му правя забележки да се завърже, за да не се спъне. Разбира се, той не го прави (пуберска му работа 
), аз пак правя забележка и така - някаква ролева игра ни е вече - аз да му правя забележка, а той да не се завързва... Това е предисторията.
Днес - непрегнат ден, правя сто неща едновременно - звъни ми личния телефон - уточнения за зеленото училище, звънят служебните телефони, пиша много спешен мейл, мисля за още двеста въпроса - някаква салата от лични и служебни въпроси... С периферно зрение забелязвам - о, развързани обувки! - и с най-строгия си тон нареждам: "Завържи ги тия обувки, ще се спънеш и ще се почупиш, бе момче, какво се мъкнеш като клошар!"
Оказа се куриер от една куриерска фирма, който така и не разбра защо първо му се накарах, а после му се хилих Утре ще му изясня и ще се извиня. Ако посмее да дойде пак , разбира се 
Виж целия пост
), аз пак правя забележка и така - някаква ролева игра ни е вече - аз да му правя забележка, а той да не се завързва... Това е предисторията. Днес - непрегнат ден, правя сто неща едновременно - звъни ми личния телефон - уточнения за зеленото училище, звънят служебните телефони, пиша много спешен мейл, мисля за още двеста въпроса - някаква салата от лични и служебни въпроси... С периферно зрение забелязвам - о, развързани обувки! - и с най-строгия си тон нареждам: "Завържи ги тия обувки, ще се спънеш и ще се почупиш, бе момче, какво се мъкнеш като клошар!"
Оказа се куриер от една куриерска фирма, който така и не разбра защо първо му се накарах, а после му се хилих Утре ще му изясня и ще се извиня. Ако посмее да дойде пак , разбира се 
# 5 374
15 апр. 2014, 23:53 ч.
Еее,не!Само чета от много време,но това беше МНОГО добро 
Виж целия пост
# 5 375
16 апр. 2014, 07:13 ч.
Това ми напомня на моята сватба. Два дни преди сватбата всичко готово, освен украсата на чашите. Слагам аз една дъъълга панделка, нямам от розичките, които искам да сложа. Ставам да ги взема и преди да кажа "а", съм вече на земята, препъната в панделките, кракът нарязан, кърви та се къса. Както и да е, оправяме се някак с ММ, аз с този крак хуквам по задачи. До ресторанта, до гражданското, вече шльопам в кръв, сигурно, започва да боли сериознооо. Ясна работата, ще се ходи в болница. Отивам аз в болницата. Насреща, не щеш ли - доктор. Обяснявам му каква е ситуацията, раната дълбока, ще се шие с дрен. Аз само клепам насреща и (срам не срам) започвам да крещя. "ама как така, кога ще ги махаме тия превръзки и дренове? Вдругиден съм булка"."Ами има си техническо време, госпожице, елате на първи сутринта да видя как е раната, може и да махнем дрена, но шевовете и превръзката - не.". "На първи се женяяяя" Крещя аз, сигурно от София на морето ме чуха. "Направете нещо". Йок, не може. Прибирам се вкъщи, разревана, звъня на инструкторите ни, че тия танци, дето месеци наред ги бяхме тренирали няма да станат, те в потрес, заспивам някак- болката става непоносима. На следващия ден (преди сватбата) съм кума. Нямам време нито нови обувки да търся, нито нищо, плаирано по минути месеци предварително. Рано сутринта по никое време хайде пак в болницата, ама друга, лъжа ги кога е станало, за да махат дрена, шевовете отказват, правят пак превръзка, вече не боли, но не мога да си вляза в обувките. Хайде пак ще се правя на доктор, сама си препревързвам крака така, че да влезе в обувки... с ток. 
Как завърши цялата драма. На сватбата на нашите приятели едва на припаднах от болка, но ги оженихме. На следващия ден се събуждам, боли, сещам се - аз ще се женя. Ъйц, Ъйц, ЖЕНЯ СЕ. И болката изчезна. Изкарах прекрасна сватба, танцувах като луда, поздравите към мен бяха основноWalking on Broken Glass. Надрусана от емоции нищо не усетих. На следващия ден, обачееееееееее. Истинският край на историята беше може би доста по-късно, когато трябваше да се ахат коците. На сватбено пътешествие вече, махам ги сама. ММ се хили до мен, бяло-зелен от ужас "Ако знаех колко си луда, нямаше да се оженим"
Виж целия пост
Как завърши цялата драма. На сватбата на нашите приятели едва на припаднах от болка, но ги оженихме. На следващия ден се събуждам, боли, сещам се - аз ще се женя. Ъйц, Ъйц, ЖЕНЯ СЕ. И болката изчезна. Изкарах прекрасна сватба, танцувах като луда, поздравите към мен бяха основноWalking on Broken Glass. Надрусана от емоции нищо не усетих. На следващия ден, обачееееееееее. Истинският край на историята беше може би доста по-късно, когато трябваше да се ахат коците. На сватбено пътешествие вече, махам ги сама. ММ се хили до мен, бяло-зелен от ужас "Ако знаех колко си луда, нямаше да се оженим" 
# 5 376
16 апр. 2014, 09:12 ч.
Не си сама, моят мъж кумува със премазан палец на крака, никой не разбра- и ръченици го караха да играе, и какво ли още не- всички традиционни безумия
Палеца му беше за гипс, но поради това че имаше и открита рана, не го гипсираха, но трябваше да се пази...луда работа
Виж целия пост
Палеца му беше за гипс, но поради това че имаше и открита рана, не го гипсираха, но трябваше да се пази...луда работа
# 5 377
16 апр. 2014, 11:14 ч.
Сега се сетих за една муньовщина, но държа да кажа, че и ММ е виновен.
Тогава бяхме още пресни гаджета, любов голяма, общо взето само креватни занимания, спане и после пак... Да, обаче чаршафите трябва да се перат. И му казвам да сложи прах в отделението, а аз да махна старите чаршафи и да сложа нови! Всичко точно, прах, чаршафи, копчето и на терасата да пушим... Заприказвахме се и с един комшия...
След 15 - 20 мин. влизам в кухнята онемявам
Цялата стая потънала в 3 пръста пяна, килима мокър, паркета с наченки да се надуе, мирише на прах за пране, та не се трае. Поглеждам към пералнята, а тя бълва ли бълва - от отделението за праха, от вратата, от долу, абе където имаше дупка бълваше пяна. 
Надавам вой, като настъпано псе и ММ цъфна и пита "Що квичиш?!" В следващия момент видя картинката и замлъкна!
Спрях пералнята, прехвърлих я само на изплакване и се заех поне да изтъркам килима, така или иначе е целия в пяна! Търкам аз и псувам тъпата пералня, търкам и псувам. По едно време ми просветна кой е виновника и питам ММ колко прах е сложил. "Ми, една четвърт, толкова пишеше за бяло". Праха е в кутия от тия по 500 гр, НОВА!. "Една четвърт от кое?" "Ми, от кутията!" "Абе, глупако, една четвърт са ти казали хората, ама от мерителната чашка, не от кутията!" 
Голямо пране падна, а после майка му падна от смях като й се оплаках какво ми е причинило синчето й!
Виж целия пост
Тогава бяхме още пресни гаджета, любов голяма, общо взето само креватни занимания, спане и после пак... Да, обаче чаршафите трябва да се перат. И му казвам да сложи прах в отделението, а аз да махна старите чаршафи и да сложа нови! Всичко точно, прах, чаршафи, копчето и на терасата да пушим... Заприказвахме се и с един комшия...
След 15 - 20 мин. влизам в кухнята онемявам
Цялата стая потънала в 3 пръста пяна, килима мокър, паркета с наченки да се надуе, мирише на прах за пране, та не се трае. Поглеждам към пералнята, а тя бълва ли бълва - от отделението за праха, от вратата, от долу, абе където имаше дупка бълваше пяна. Надавам вой, като настъпано псе и ММ цъфна и пита "Що квичиш?!" В следващия момент видя картинката и замлъкна! Спрях пералнята, прехвърлих я само на изплакване и се заех поне да изтъркам килима, така или иначе е целия в пяна! Търкам аз и псувам тъпата пералня, търкам и псувам. По едно време ми просветна кой е виновника и питам ММ колко прах е сложил. "Ми, една четвърт, толкова пишеше за бяло". Праха е в кутия от тия по 500 гр, НОВА!. "Една четвърт от кое?" "Ми, от кутията!"
"Абе, глупако, една четвърт са ти казали хората, ама от мерителната чашка, не от кутията!" Голямо пране падна, а после майка му падна от смях като й се оплаках какво ми е причинило синчето й!
# 5 378
16 апр. 2014, 15:19 ч.
Да се включа и аз с една сватба. Моята. Опак ден си беше и това е!Първо закъсняват музикантите и кумът съответно връща сватбарите,щото как така ще го вземат без музика!Та хайде втори път за кум, вече с всички салтанати...Така че всички закъсняват да ме вземат и аз изпадам вече в паника, когато виждам сватбената кавалкада и ме напушва луд хилеж...Те,миличките,гонили със 120, и всичките балони,накачени по колите им, висят като празни...чорапчета В гражданското,вече закъснели,ни бутнаха в някаква стаичка за скорострелен инструктаж и поискаха на мъжо документите.Той,като новоизлюпен лейтенант,нямаше си граждански паспорт,а военен документ не се оставяше.И,разбира се,хич не беше у него.Праща спешно брат си до колата,а малкия се връща с новината,че документа го няма,но пък за сметка на това има я отпреде следващата сватба!Усетил,че е търсено не в точната кола,моичкият решава да вземе работата в своите ръце... или крака...И ей го циркът! 
Представете си,сестрици,нашите сватбари чакат да се появим, радостна,нетърпелива глъчка,и чувам след секунди абсолютна тишина...И как да не - той,младоженецът,минути преди брака, се стрелва между тях...към паркинга
Виж целия пост
В гражданското,вече закъснели,ни бутнаха в някаква стаичка за скорострелен инструктаж и поискаха на мъжо документите.Той,като новоизлюпен лейтенант,нямаше си граждански паспорт,а военен документ не се оставяше.И,разбира се,хич не беше у него.Праща спешно брат си до колата,а малкия се връща с новината,че документа го няма,но пък за сметка на това има я отпреде следващата сватба!Усетил,че е търсено не в точната кола,моичкият решава да вземе работата в своите ръце... или крака...И ей го циркът! Представете си,сестрици,нашите сватбари чакат да се появим, радостна,нетърпелива глъчка,и чувам след секунди абсолютна тишина...И как да не - той,младоженецът,минути преди брака, се стрелва между тях...към паркинга
# 5 379
16 апр. 2014, 15:27 ч.
tryxi 
ми може да е размислил човека, откъде да знаят !
Виж целия пост
ми може да е размислил човека, откъде да знаят !
# 5 380
16 апр. 2014, 17:16 ч.
И ето иде вече ред на раждането...Зима е, но вещи люде ми казаха да ходя много, и болката ме резна на площада...Споделих си аз проблема с таткото и той смени боята, та чак позеленя и запелтечи за такси. Но!Казали са ми да ходя!И се започна спиране-притичване и все така до вкъщи.Направо като морзовата азбука - тирета с точки ни беше маршрутът...Кой да си помисли,че насред улицата може да ми изтекат водите посред зима?! Пиша аз след прегледа по стъклото за таткото долу,три етажа под мен,че съм с 8 см разкритие.Уж беше просветен в процеса но така и не зацепи за какви стотинки се напъвам да му пиша - 8 ст!!! Бях сама,беше ми скучно,поисках си нещо за четене...Нямало,и за какво съм дошла,да чета ли?!Питам докторчето,като е човек с опит,колко ще да трае тази работа...Че какъв опит имам аз,вика той.Ми като мъж нямате,но като лекар сигурно...А те се смеят край мен и изобщо се радват,а аз съм му била второто самостоятелно раждане.Изплака бебокът и ми казаха да не спя.И ме оставят самичка!Пак помолих за нещо за четене!Настана цяла веселба,изровиха ми вестник,спортен някакъв,и си четох за футбол и хокей,ама с такъв интерес!!!
Виж целия пост
# 5 381
16 апр. 2014, 17:57 ч.
tryxi, ти си просто уникална- явно покрай теб никога не е скучно !
Виж целия пост
! 
# 5 382
16 апр. 2014, 18:10 ч.
О, и аз изкарах сама 2 часа в родилна зала, след като родих. Нощно време, народът се ската по леглата, от време на време само някой надникваше да види добре ли съм. Накрая им писна от молбите ми и една санитарка ми донесе книгата, която предвидливо бях мушнала в багажа си. Толкова и четох, де, замаяна от екшъна, но важното е, че ми угодиха все пак.
Виж целия пост
И ме оставят самичка!Пак помолих за нещо за четене!Настана цяла веселба,изровиха ми вестник,спортен някакъв,и си четох за футбол и хокей,ама с такъв интерес!!!
О, и аз изкарах сама 2 часа в родилна зала, след като родих. Нощно време, народът се ската по леглата, от време на време само някой надникваше да види добре ли съм. Накрая им писна от молбите ми и една санитарка ми донесе книгата, която предвидливо бях мушнала в багажа си. Толкова и четох, де, замаяна от екшъна, но важното е, че ми угодиха все пак.
# 5 383
16 апр. 2014, 18:29 ч.
Че как иначе! Ще се угажда!Питате ли ме колко пъти броих буквите в зеления паспорт,да се намирам на работа , той си ми беше единствен хартиен носител. И другото ми нощно развлечение - когато загрубяха нещата , да стоварвам по един юмрук по образа на най-любимия , скътан нежно в малката зелена книжка
Виж целия пост
# 5 384
16 апр. 2014, 18:39 ч.
tryxi 
, имай милост, с бременния корем не мога да се смея качествено! 
Виж целия пост
, имай милост, с бременния корем не мога да се смея качествено! Препоръчани теми