Номинации за най-голяма муня

Много забавна тема  А развръзката с ягодовия чийзкейк и аз чакам с нетърпение
Аз се сещам за една своя "изцепка" преди години/не че не е имало и други/- редя се на дъъълга опашка в университетската лавка, и съм си набелязала една вафла от 360лв./преди деноминацията/, но чакайки, тотално съм се отплеснала и се стреснах като чух гласа на продавача "Какво ще обичате, моля", та му отговарям "360 вафли", без да се усетя какво говоря, естествено Зачудих се защо се ококори тоя отсреща и като влезе в склада и няма излизане, хората зад мен се нервят, аз - триж пъти повече, щото за една вафла чакам сума ти време. По едно време излиза човека, зачеревен и запъхтян и ми вика "Мм...много съжалявам, но нямаме 360 вафли, само 267 са останали"  Чак тогава зацепих какво съм поръчала

Много сте смешни, момичета! Успокоявам се, че не съм само аз...Да си разкажа и аз една от изцепките. Купихме на синчето кола, първата му, голям мерак. Но фирмата се оказаха някакви мошеници и трябваше да получим по пощата документи за продажбата и регистрация, обаче нищо не идва. Историята е дълга, но по едно време се обади един полицейски инспектор и каза, че ги разследват и ще получим документи от полицията, защото се скатават. За целта трябвало колата да се закара в местния КАТ за някакви проверки (да не е крадена сигурно  ). Понеже беше на мое име, честта се падна на мен. Първо,  беше със скорости, а аз карам автоматик от 15 години. Ама нали казват, че не се забравяло, качих се и потеглих. Е, малко скачаше като жабе на свтофарите, но се добрах. Спрях на посоченото място и пристигна едно младо полицайче с някакъв списък. Първо попита на коло км е колата. Че аз откъде да знам? Като я запалихме, показваше  всичко друго, но не и това. Обаждам се на мъжа ми в офиса, а той тихичко ми изръмжа, че не можел да говори и да се оправям. Е, оправихме се някак си, натисках аз копчета на поразия и накрая се показа цифрата на километража. След това полицайчето вика "Отворете капака, моля!" Въъъъх...На моята кола до волана вляво има една ръчка, (моля да се отбележи, че това знам къде е!), затова смело бръкнах, докопах нещо и дръпнах...И то ми остана в ръцете  Съвсем се шашнах, пооогледах го и казах "Амиииии" и му го подадох. После разбрах, че било вратичката от панела за бушоните. Той го взе съвсем сериозно, каза "Един момент" и влетя вътре. Видях го как едва се сдържа и явно отиде да се похили на спокойствие. А като се върна на вратата се показаха още 3-ма негови колеги да видят тъпата блондинка...Тази кола повече не съм я пипнала нивгаж!

Олеле!  После какво ти направи, когато разбра, че напразно е броил 267? 

  шофьорските ми изцепки са безброй, но сега се сетих за една, дето щеше да свърши зле.


единия полицай пита: "ама как не знаете как се отваря капака колата ви?!" а аз изнервена и вече в тотален стрес отговарям: "че тя да не е моя!"

добре, че моичкият видял, че ме няма на огледалото и се върнал да види какво става.

И аз я свърших такава една странна, преди години. Като се запознавах с бъдещия си батко, се представих с името на сестра ми  .

Това с вафлите ме подсети. Много мразя да чакам излишно по опашки. А за мен е излишно всяко „ъъъъ и един хляб, ама не, не от този от другия, ииии кое сирене е по-добро” и т.н. И понеже искрено вярвам в принципа „не прави на другите, това което не искаш да правят на теб”, обикновено докато чакам, съм си намислила какво ще кажа. Така де и след мен може да има някой, мразещ моткащите се. Идва моят ред веднъж в магазина и почвам аз да нареждам като в скоропоговорка. И завършвам „и 300 маслини”. А момчето насреща ми се хили и пита „ама да почвам да ги броя ли сега”. Усетих се колко двусмислено е прозвучала поръчката ми. Но и до сега така си поръчвам маслини.

Влизам днес във форума и гледам так където пише събития: пише ден на Трупа. Мхм нов празник някакъв ще е това си казвам, чак след 10 минути загрях за какво става въпрос.

И аз с целия си акъл щях да попитам какъв ден е било 

Имам доста изцепки,в момента за повечето не се сещам,но ще разкажа една,за която още бера срам чат-пат 

Живеех с новото си гадже (от няколко месеца) в тях.Той живее в къща,в която на всеки етаж има по някой от родата му.Е на един от етажите живее сама баба му...Та така...Една нощ не можем да заспим до 4-5 сутринта...Вече на полурасъмване тъкмо сме задрямали и къмм 7 почва да се звъни амааа на пожар .Една съседка (много нахална,попринцип звъни я да се натресе за обяд/вечеря,я да иска някой инструмент уж на заем и по тази причина всички избягват да и отварят) звъниии и крещи имената на моя приятел и на вуйчо му,който живее над нас....И това крещене продължава 5минути вече и понеже гаджето не иска да се показва,щото веднага ще го занимава с глупости и ще се чуди как да отказва,не се показва поне на прозореца тая да спре да крещи....Аз лежа в леглото ,псувам,всичко ми е криво,спи ми се,боли ме главата вече от тоя звънец,чудя се кво да направа,все пак от скоро съм тук,как да се разправям със съседите...обаче не ми издържат нервите ,показвам се на прозореца и кресвам
- Ти нормалнаааааааааа ли си бе ?!?
Тая отдолу нещо сдуха и почна да мънка и само чух етърва ми Станка е паднала и натам не я разбрах кво каза и аз и викам
-Ми кво ме интересува мене бе!!!!!!
И затворих прозореца..... Гаджето ми ме пита,кво искаше тая...И аз му викам - "Бе неква Станка,била паднала,таа е луда,кво ме занимава с некви непознати" и той  Ама това е баба миии....
Лелеее хора,умрях от срам,че не бях първо запомнила името на жената,2ро кой знае тая гад съседката кво си е помислила и после кво е на говорила на бабата ,пък и тук на цялата махала.......СРам,срам,срам......Понякога като се сетя за случката и потъвам отново бааааааааааавно в земята 

Сетих се за една случка, не е мунска, но като споменахте полицаи...

Прибираме се късно вечер с приятели, собственика на колата беше взел и кучето си, много сладък и игрив питбул на няколко месеца.Понеже кучето беше много игриво, а и място нямаше в колата го качи в багажника, наложи се аз да карам.
Спират ни полицаи, изглежда търсеха някого и се започва една проверка на документи и накрая "отворете багажника", аз само измрънках "не мога..".
Като го знаем това куче как изскача от там, а си е едро...
Полицая вече с по-строг тон настоява и ние всички дружно "ама там има куче", като се развика накрая "вие на глупак ли ме правите, отваряй го" и аз отварям, какво да правя(сетих се да се дръпна на страни).

Като скочи този пес отгоре му и се чу само "ааааа, куче..", колко го гонехме после да го приберем, а на палето му се играе. 
 

Ох, Genuine, 

Сетих се един мои случаи с младичък полицаи (те са много де), та много бременна съм с малката (карам без колан), качваме се в колата с баткото, чинно си го връзвам с коланите на столчето и потегляме. Звъни ми телефона и аз вдигам  . В своя защита обаждането беше важно. Та веднагически ме виждат и съответно ме спират. Идва полицая до колата, аз продължавам да говоря докато ровя за документите, готова за глобата. Та приключвам си разговора и се почва: "Г-жо не може без хендсфрии, сега глоба.... и тн." Казах му, че не споря, вината си я признавам, и че бързам много, да пише там каквото ще ми пише, да не ми обяснява колко съм грешна пред закона. Малкия беснее вече на задната седалка и нещата с него почват да излизат извън контрол. Тръгвайки към патрулката, забелязва че съм без колан и следва въпроса: "Г-жо вие бременна ли сте?". Изнервена от малкия дивак отзад, глобата, обаждането, жегата и хормоните, му отговарям: "А на дебела ли ви приличам?". Милия еи така нищичко не каза, само ми върна документите и си тръгна.

По повод лекарите - отивам и аз на мамограф за пръв път, влизам Добър ден-Добър ден, Съблечете се зад паравана моля. Съблякох се аз от кръста нагоре и отидох да легна на кушетката за преглед и ехограф. Когато приключихме доктора ми каза Готово, оправете се и седнете да поговорим /стандартни работи, всичко е наред/. При което аз станах, оправих си косата, заобиколих и седнах срещу него на един стол, нали, да си говорим. Ама що пък да се облека нагоре. Та седя си срещу него на стола по дънки и нагоре по без нищо и викам еми няма от какво да ме е срам сега, даже и ръцете не бях си скръстила. А той като ме погледна и: ама моля ви, идете да се облечете или се наметнете поне. Викам да, да, разбира се. Кой знае човека по цял ден гледа *и*и, искал си е да си спести поне още десет минути....

Много ме развеселихте пак 
Включвам се със случка с полицаи .

Прибирам се късно от командировка след 24ч. ще  е било...
Не карам бързо, а скривалищата им ги знам и внимавам.
А нашите хайвани по принцип точат брадви на коли с различна
от варненска рагистрацията, а  колата служебна съответно софийски номер.
Задавам се от завоя и ги виждам двама подпрени на патрулката люпят семки,
стоп палката му на едният под мишницата -  "викам си изгорЕх"...
Ей, като се засили да ме спра оня ми ти мустакатко с такава сила замахна, че
изтърва палката... как я заметна падна под патрулката.
Гледам в огледалото надупили се двамата търсят палката.
Смях се от сърце докато се прибера.

И аз с подобна изцепка. С новия ми приятел сме на гости за първи път в неговото градче. Майка му има някакво "магазинче" за кафе, цигари, ала -бала, отишла сутринта на работа. Ние ставаме, оправяме се и той ще ме развежда из местните забележителности, а аз се сещам, че съм забравила от София да купя бонбони Мерси за баба му, че да не ходя с празни ръце. И му обяснявам как искам да ме заведе до магазина да купя точно тези бонбони, той- " няма проблем, водя те". Спира нашия пред някакъв метален павалион и аз седейки вътре в колата вътре виждам някакви умрели Фигаро и Аида, почвам супер много да мрънкам каква е тая дупка дето ме е завел, нямат ли по-свестни магазини с бонбони, как може да ме мъкне по такива бараки. Той седи и ми се смее и ми вика, айде слизай, и продължава да се хили. Аз обаче не- инат до откат и викам в тая барака няма да вляза. В крайна сметка слязох и влизам вътре и гледам майка му.  Оказа се, че това е на майка му павилиона, а аз срааааааааааааааааааам от всякъде, че ми е голяма устата. Направо ми идеше земята да се отвори и да ме погълне. 

Та, историята продължава- заведе ме в друг магазин да взема бонбоните, искаше само да видя преди това на майка му павилиона. Отиваме на гости на баба му, аз никога не съм била в тяхното градче, нищо не знам къде е. Той прави маневри, завива, качва колата на бордюра и спира до някаква недостроена къща. Минава някакъв дядо, доближава колата и си забива главата пред стъклото на моята седалка и настойчиво почва да гледа ме. Викам си :офф, аман от любопитни старци дето като видят нова кола и почват веднага клюките кой е , какъв е". Ужасно възмутена от любопитния дядо, аз се обръщам към приятеля ми" Мило, защо този дядо толкова нахално ме зяпа??"  А той: "Мило, това е моят дядо, иска да види каква снаха му водя"  След случката с майка му, това с дядото направо щеше да ме довърши. Отивам да се запознавам с родата, а пък почвам да ги храня преди да съм ги видяла. Ужасна съм!!!!!    Добре, че си бях прехапала езика и не дадох повече квалификации на дядото   (Много много ме е срам от себе си )