Номинации за най-голяма муня

 
АниТа, направо ме разби... Сега се сещам за една подобна история на моя приятелка, която чакала пред един магазин мъжа си да дойде да я прибере с колата. Видяла тяхната кола да отбива и спира точно пред нея, влязла вътре и казала "Добър вечер. Хайде тръгвай" и тогава непознат глас й отговорил "Хубаво, но само ми кажете накъде"  Чак тогава видяла, че това не бил мъжът й, а колата била досущ като тяхната... 

И аз като Ани Та забърсах един човечец пред щанда със зеленчуци в супера.  Хванах го под ръка и го задърпах към изхода с думите: Айде, стига си се мотал, тръгвай!!!  Спомням си, че човечецът и дума не можа да обели от изумление...
На пазара пък директно си пъхнах ръчичката в ръчището на едно голямо мъжище и го поведох с мен...
Карала съм се по чужди деца  , като съм си мислела , че е моето. На морето в една градинка виждам, че нещо шава зад едни храсти и с бясна скорост се насочвам натам, като си мисля, че е моят синковец. И отдалече се заканвам : Сега ще видиш ти какво ще те направя!!! СТо пъти ти повторих да не се криеш така, че ще те загубя, пък и зад храстите има какво ли не... В момента в който заобиколих, виждам едно невинно детенце, готово да ревне с все сила, защото някаква луда се е засилила към него...

Е*ати, как така бе
Аз щях да се спека и да избягам с пписъци

А аз вчера отивам в Еконт да изпращам пакет. Оправяме там каквото трябва, казвам Довиждане и си грабвам пакета    ама бързо се усетих 

Все забравям да напиша каква съм смотла, ама днес имам време: бяха ми изписали Клотримазол крем за вагинална употреба. Един ден, супер сънена, влизам в банята да си мия зъбите. Абе, горчи ми пастата, не се пени... странна работа. Успявам с триста зора да отворя едното око и виждам, че съм си сложила Клотримазол на четката.
На другия ден си сложих течен сапун, докато внимавам да не грабна Клотримазола. 

Е, и аз с паста за зъби от вчера. Слагам на детето паста на четката, то я лапа да си мие зъбите и почва да пищи. Аз му викам, да ти помогна мами, натискам четката към устата, а човекът още по-силно крещи. Все пак реших да опитам пастата, а то люти... Отивм в банята и к'во да видя, черпила съм го с 'фреш минт' , вместо с бебешката паста.

Преди години в един жегав летен ден връхлетях в магазин за авточасти. Заковах се на крачка след вратата в стойка "мирно"  и констатирах на глас "А, това не е аптека!?". Ами не беше. 

Сетих се за една издънка, от преди години:

В онзи период, мъжът ми често пътуваше в командировки извън БГ.
Беше оставил моят тел., ако има нещо спешно клиенти и приятели да звънят на мен за инфо.

Един прекрасен ден, ми звъни някаква дама и разговорът от началото не тръгва на добре:
Тя: - Вие ли сте майката на Х.Х. /име и фамилия/?
Аз: - Е, чак пък да съм му майка ?! Кажете?
Тя: - А  каква сте му?
Аз: - Мооооляяяяяяя? Щом ми имате телефона, знаете каква съм му!!!
Тя: - Значи трябва да сте майка му! Лошо му е и повръща тук, някой трябва да го прибере!
Аз: - Сигурно има някаква грешка, той е в чужбина и ще се прибере след няколко дни!
Тя: - Е как грешка, каква чужбина ?! При мен е в стаята, лекарят отсъства, повръща и трепери!
Аз: - Ама Вие коя сте?
Тя: - Класната на сина Ви!
Аз: - Ми да бяхте се представили в началото, аз помислих, че мъжът ми търсите!

Та стават и такива работи, като детето носи имена на родителя и е първокласник в ново училище 

Много забавна тема.

И аз мога да се запиша - редовно си пляскам шампоан на гъбата в банята, вместо душгел. А иначе един път се прибрах много изморена, и понеже пералнята и фурната са ни една до друга и аз бях твърдо решена да си изпера якето, че да може да изсъхне уикенда го бутнах във фурната . Обаче се качих да си легна и се сетих ,че не съм пуснала пералнята следователно се върнах и сипах и прах и копчето нстиснах. Е на сутринта ми трябваше време да си намеря якето   Ама какво да се прави, нали поне не го опекох

Аз вчера в магазина наред с покупките на лентата дадох да ми маркират и един току що получен от пощата малък пакет. Касиерът вика - виждам, че искате да го маркирам, ама не мога 

Една вечер взех заявка за такси. Цопнах се пред Юта-та, и след малко дойдоха три момичета и момче, което седна отзад в дясно. Беше тъмно, 3 часа сутринта. Момичето отпред каза, че й е студено и прещрака три-четири копчета по тъблото, после взе да ми обяснява накъде да карам. Всеки бакшиш познава града си, и това е леко дразнещо, предпочитам да ми кажат адрес. По едно време взеха да говорят на развален английски с младежа. неговия също бе развален, и се светнах, че е футболист от Лудогорец. Знам в коя кооперация живеят, но вече бяха ме прецакали през разбитата улица. Когато спрях пред входа, тая в средата отзад, взе да се целува с момчето. После то ми даде двайсетачка и слезе. И друг път съм виждал жена да откача при вида на тлъст бакшиш, но тая отпред съвсем изперка, светна си плафона да види каква банкнота съм хвърлил на таблото. Вече бяхме в движение, а тя ми вика - нали ще ни дадете рестото. Изтъпях от неочакваност, за пръв път ми се случва някой да иска бакшиша на бакшиша. Обещах им да им го върна, но докато стигнем до денонощния, пита още два пъти. Направо изперках, съвсем малко ми оставаше да ги изритам от колата. Казах им, че нито знам колко ще им е сметката, нито мога да ровя в портмонето си по време на движение, но ще им го върна до стотинка. Двете слязоха на денонощния, продължих с целувалата се. на нейния адрес сметката бе 4.72. Скъсах й фискалния бон, сложих върху него пет и десет лева, и 28 ст, а тя ми вика да съм закръглел сметката на 5 леа. Дадох и ги със стотинките, а тя пак ми вика. Не, викам, не желая. А на ум си викам - малкият бакшиш е еднакво унизителен и за даващия, и за вземащия.
  Млади моми, така елитна компаньонка, плейметка, проститутка или каквато там искате да ставате, така не се става. Учете се и работете върху себе си.

 "...да иска бакшиш на бакшиша" 

луда работа

Малко се натъжих. И силно се надявам да не е футболиста, който живее в нашия блок с бременната си жена.... Много гнусно! И за момите и за него!

Извинявам се за спама

Аз пък не разбирам друго, извинявам се, ако прозвуча малко грубо. Возя се с такси сигурно всеки божи ден, защото просто отказвам да се науча да шофирам, а без кола в София с моята работа - абсурд. Винаги закръглям сумата нагоре, но с не повече от лев/два. Нормалният етикет за бакшиш в цял свят е 10%, тези лев/два (при средна сметка 5-7лв) са си даже повече. При сметка под 5 лева не смятам, че е нормално да се очаква бакшиш от 15лв (300%). Когато човек отива в ресторант, оставя бакшиш 10% от уважение, а всичко нагоре при много добро обслужване или съмнение, че персоналът се изхранва от бакшиши, защото заплатите им са ниски. Таксиметровите шофоьори не се изхранват от бакшишите, шофьори са ми обяснявали, когато аз съм протестирала, че сумата ми се струва малка, или разстоянието е излязло кратко, че всичко си е включено в цената и изкарват печалба и от най-краткия адрес.
Колкото до разбитите улици, през които са ви прекарали... Пак шофьори са ме карали аз да избирам маршрут (като твърдите, че всеки шофьор се дразни, не е така). Аз упорито отказвам, защото не е моя работа, не познавам колата и улиците толкова добре и въобще - не е моя работа, това е като мой клиент да ми казва аз как да си върша работата. Да не говорим колко са настоявали заради чест да ме оставят пред моята врата, а аз живея на най-разбитата улица в София и на никого не го причинявам (освен един случай, когато бях много зле физически) изрично.
С две думи - сравнявайки разсъжденията на автора с разсъжденията на хората, чиито услуги ползвам всеки ден, ами... мисля, че муньовщината не е на дамите, пък каквато и да е професията им. Съмнявам се квалификациите в поста да са верни.

То въобще и историята  не е за тази тема