Номинации за най-голяма муня

Ооо това е супер Karen 

Моята издънка с бельо е друга. 
Приятелка ми подари бананови, дантелени много шашави прашки. Обух ги една вечер за майтапа  Тъкмо се бяхме събрали с мъжа ми и дрехи много не се задържаха по нас.
Година по-късно сестра ми инцидентно остава да преспи у нас на диванчето в хола /напихме се вечерта бе  /. Замина си и по обед аз оправям дивана и намирам напъхани отстрани бананови гащички. Въобще и не ги огледах и и звъня по телефона:
- Нещо да ти липсва, мила моя?
- Ми не! - е отговора оттатък.
- Да ти ветрее някъде?
- Мииии не! - пак отрича сестра ми.
- Гащите си си забравила забраванке!
- Определено съм си със гащите! - сестра ми се възмущава, че я смятам за луда.
- А бе как бе! Намерих чужди гащи натикани отстрани на дивана. Не са моите - твоите са.
Мълчание в слушалката 
- Аааааа тия лииии? Сигурно ... съм ги забравила .... - много неубедително започна тя.
- Е твоите ли са или не са?
- Мойте, мойте ...  - никак не и се отдава да лъже от малка.
Усетих как ревността ме обзе. Обгърна ме с огнен облак и всеки мой дъх мяташе огнени светкавици. Ще води той някакви у дома, ще правят секс в НАШИЯ хол, на моето любимо диванче, ще ми размахват тука някакви .... някакви ... и реших да ги разгледам. Като ги опънах и се сетих, че ревнувам от собствените си гащи 

О, Дорис  Като видя, че има нов пост от теб( и Зандали)  и съм ей така-   
Кралици сте 

От няколко минути ви чета и ще се изпусна сигурно вече. Бърша сълзи от смях и едвам удържам да не се изсмея с глас, че всички спят и не знам какво ще си помислят.
Да разкажа и аз една история, която ми се е случвала няколко пъти.
Гледам филм, ама много интересен, не мигам, не дишам, да не изпусна нещо. Развръзката наближава и зверски вече ми се ходи по малка нужда, не се търпи. Увеличавам звука и тичам към вц-то. Отварям вратата, светлина не ми трябва, знам я аз тоалетната, свалям гащите, сядам и пускам бързо и като ми стана едно топлооо  някой да взема да затвори капака на тоалетната чиния 

Ох, не мога... ще се побъркам от смях с вас... чета ви и ще продължавам да ви чета...
Та като стана въпрос за джиесеми и аз да се изтъпанча. Понеже много обичам да си чета книжки на джиесема, включително и в тоалетната, така два джиесема съм изпускала вътре... Не знам как точно съм успявала, но ето факт... Първият път бяхме на гости на наши приятели с бившия ми, аз съм си седнала в тоалетната и прилежно си чета поредната книжка, свършвам си работата, тръгвам да се оправям и изведнъж ( вече не помня как точно стана ), джиесема - цамбур... Лелеееее, утепа ме моичкия, викам си аз, че той ми го беше купувал... Обаче престрашавам се, бъркам в тоалетната (колкото и да е неприятно и го вадя...), избърсвам го с тоалетна хартия, измивам си ръцете и му го нося... То не беше разглобяване, сушене със сешоар, какво ли не..., още ми става хем смешно, хем срамно като се сетя. Но оцеля де, даже успя да го продаде.
Вторият случай същия, но в къщи със сегашния ми приятел, ама тогава ситуацията беше по-сериозна, че не само бях пишкала... добре, че имаше гумено калъфче, та не успях самият него да изцапам... разглобих го, суших го, бърсах го... още работи, макар че някои бутони не функционират  
Срам ме е, а и е малко неприятно да го разправям за гнусливите, ама... ко да прая, муня и половина, блейка де  
Между другото моят (сегашният) още ме бъзика на моменти за тоя случай... А аз много внимавам къде оставям джиесема, когато ходя до тоалетна и го взимам с мене...

grach, купи си електронна книга или таблет (поне 8 инчов дисплей), няма да падат в дупката 

Абе да ти кажа, мислила съм си го       но благодаря за съвета все пак
И за да не спамя се сещам за една стара случка. Била съм трети - четвърти клас и с братовечедка ми и нейна приятелка решаваме, че трябва да ядем череши. Речено - сторено, а братовчедка ми живееше (още си живее там) в една стара кооперация в центъра със заден двор. Отиваме ние във въпросния двор, покатерваме се на покрива, че черешовото дърво старо и високо и почваме да си берем и да си хапваме. По едно време едно от момичетата ме вика да ида при него, беше на няколко метра от мене и аз разбира се запътвам към нея. Виждам пред себе си (на покрива) нещо правоъгълно и жълто и най-спокойно си стъпвам отгоре му... и в следващия момент то пропада под мене и се оказвам няколко метра по-надолу... Стреснато поглеждам нагоре и какво да видя - една дупка с назъбени краища, а от нея се падават две още по-стреснати глави, които гледат към мене. Оказва се, че въпросното жълтото било капандура, а аз съм попаднала в пицарията отдолу... После ме изведоха хората на улицата, двете мацки ме посрeщнаха и ме заведоха в къщата на братовчедка ми да ме превързват, бинтоват и какво ли още не... Добре, че едната съседка отдолу (братчедката живее на последния етаж) беше лекарка, та я привикаха набързо. И си седя аз в кухнята, народа се суети около мене, бабите паникьосани се чудят дали да ми се скарат или да ме гушнат, защото все пак нищо толкова страшно не ми се е случило. В един момент се оказа, че тази съседка, която са извикали по спешност си е забравила котлона включен, а ключовете в къщи в бързината, та мъжът и, който също беше дошъл трябваше да слиза през балкона до тяхния апартамент... аз бях много нещастна, че не ми дават да погледам и аз как слиза по балконите... Мани... няма да я забравя тая случка, нищо, че е била преди сума ти години   Спомням си също, че майка ми казваше, че братовчедка ми и казала, че като съм паднала през капандурата, първо съм паднала върху някакъв кантар, а после на земята   А аз се благодарях, че не съм попаднала върху някоя печка.
Абе детски истории, колкото искаш

grach, от мен да знаеш, че GSM-ите проработват, дори ако са паднали в аквариум с рибки. Лично съм го тествала

Днес- правя си нес кафе с малко мляко. Детето /7г/ иска мляко с какао. След моята чаша приготвям и неговата, давам му я да си я носи в хола, в момента ,в който той отпива се сещам,че въобще не съм вадила какаото от шкафа и по физиономията му се сетих,че вместо какао съм му сложила нес кафе 

А аз направих бебешко капучино. Дребчо плачеше почти денонощно докато  стана на около 5 месеца.  Та през една нощ ставам и отивам да му правя АМ в кухнята.  Излизам от спалнята, минавам коридора даже без да пускам лампата    и почвам. Пускам канята, взимам шишето, сипвам вода, сипвам АМ от дозатора, отварям шкафа, вадя кафето, сипвам 4 лъжички кафе, затварям шишето и почвам да друсам, за да го разбия. Та друсам си аз и си мисля колко хубано мирише на кафе ходейки към спалнята. По едно време гледам шешето, бе нещо не е наред ама не мога да разберя какво а ММ ме гледа с ей такива очи  . Поне беше на време и малчо не пи капучино.   

В този период съм си намирала дистанционно и телефона в хладилника     и подобни.

Хихихи, бебешко капучино не е смешно горкото бебе, ако го беше изпило
Аз веднъж след безсънна нощ си хвърлих gsm-а в боклука, вместо да го сложа на зарядното. Кошът е до контакта безсънието те прави мега муня

Като говорим за телефони, аз изпрах моя и още работи 
Значи връщам се от плаж, тогава живеех във Варна и мятам банския, шапката( тя е платнена) и хавлията в легена и сипвам прах за пране (нямахме пералня). След душа се опънах да чета книжка и се сещам в един момент за телефона си-да видя колко е часа. Тук телефон, там телефон-бре няма го. И се сещам в един момент, че го бях сложила в шапката си  а кисне ли си....
Ами измих го от праха за пране, суших го и още работи. Голяма пушка е  ама е стар модел Самсунг, само с цветен дисплей и без екстри, та явно затова оцеля 

Стига де  , има си един много верен лаф за повода - "Децата оцеляват въпреки грижите, положени от родителите им" 

Това много ми хареса  и колко е вярно 

Моля един приятел да ми каже колко е часа. А той се тутондри и бавно бавно посяга към джоба да извади телефона си. Но аз не, бях вече изнервена и на най-високия тон му викнах (а странно, сякаш имаше тъкмо момент на мълчание и тишина в обкръжението)
 - Айде бе, какво се туткаш, извади го! 
Ем ми е смешно, ем ми е още срамно 

Вчера по най-елегантния начин прибрах солницата в камерата  (а всъщност исках да видя има ли сладолед) Много често ми се случва да търся нещо много упорито и то или е в ръката ми, или на най-очевидното място 

Преди време разхождах една малка принцеса, та ходехме по тревата и аз обяснавах на малката :
 аз : От мен да знаеш, когато ходиш по зелените площи на парковете, внимавай да не настъпиш нещо миризливо.
 Малката ме гледа умно умно и по едно време ми замириса. Огледах я, не беше стъпила никъде. Щастливката се оказах аз 

Пак преди доста време реших да си правя слънчеви бани на балкона. Тогава точно срещу нашия блок строяха нов, бяха го докарали вече на височината на нашия. Та седя си аз, пека си се, решавам да се разхвърлям ( та кой ще ме види на балкона) Обърнах се с гръб и си седях много ама много време по изрязан бански и със слушалки на ушите. По едно време реших да се обърна и се оказа, че е била обедната почивка на строителите, а те си седнали с биричката и са ме наблюдавали от неизвестно количество време