Номинации за най-голяма муня

Дълго се чудих да се представя ли тук, ама хайде и аз в муните... Гнусливите да не четат! Та в цикъл съм аз, и много мразя зимата, навлечена с чорапогащник, закопчана с боди, да отида до тоалетна и да видя, че тампона е за смяна /това в първите дни, когато е по-силно/. Никога, ама никога не се сещам да си взема с мен преди да тръгна. Та в този ред - откопчавам колан, свалям с каквото съм, боди, чорапогащник, гащи - за смяна. Вдигай и закопчавай в обратния ред.... Отивам, взимам нов, свалям пак всичко по реда си, слагам новия ииии....... гледам много конец виси...... не съм извадила стария..... Хайде дърпай единия, дърпай другия, и пак се закопчавай, и пак ходи за нов, щото веднъж сложен, вече не може да се използва.... Идеше ми да седна в тоалетната и там да си седя до края на работния ден!

е, не тва последното ме разби  

Дойде и моят ред да се запиша.
Детето се сети да му намеря една стара играчка. Отварям аз гардероба в който стоят 5-6 чанти с играчки, вадя една по една, ровя. По едно време попаднах на старото му гърне- извадих го да не ми се пречка. На втората чанта играчката беше открита и аз бързам да прибера всичко обратно преди да се се сетил за още нещо. С все сила мятам в гардероба чанта, старото гърне, чанта, затварям. Малкия: "Мамо, аз пиках в старото гърне". 

Напомнихте ми за кафе и кола....
Тръгвам една сутрин с моя към Пловдив, аз естествено мъкна багаж, кафе и с нетърпение чакам да тръгнем и да запаля цигара с кафето....Слагам кафето на покрива на колата, слагам багажа на задната седалка, аз сядам отпред и тръгваме...След 10 минути паля цигара, викам на моя къде ми премести кафето /като си мисля, че съм го сложила в чекмеджето зад скоростния лост, той ме гледа  "какво кафе", и аз ми това, което оставих тук /убедена че съм го оставила там/, "никакво кафе не съм виждал" аз съответно продължавам да мърморя и недоволствам...спираме в Асеновград, слизам от колата  оплескана и продължавам "ама виж какво й има на колата, откъде ли се е взело" /недоумяваща и маеща съм аз/ и моя "ами от кафето, което беше оставила в колата и питаше къде съм го преместил..."

И аз тук. Вчера се опитвам да се епилирам с епилатора, но вече амортизиран, тия пластмасовите части с пинсетките някак се раздалечили една от друга и не скубе добре. Привършвам аз криво-ляво и ми хрумва "умната" идея малко да поизваря приставката в гореща вода и още, докато е горещ, да я понатегна, пък и тамън ще се стерилизира от високата температура. Слагам аз в една желязна чиния с вода приставката на котлона в кухнята и почвам да се разкрасявам - гримче, изправяне на косата, приказвам нещо по скайпа. По едно време лекичко ми замириса на изгорял контакт. Подушвам старателно  да не би да е нещо от пресата за коса, нищо не е. Викам, сигурно е от съседите. Добре, ама вече ще излизам - отивам в коридора, много силно мирише нещо, явно откъм кухнята. Отварям врата на кухнята, ами един такъв пластмасов пушек, направо ми се насълзиха старателно гримираните очи, въпреки че прозорецът беше отворен. Тя извряла водата, пластмасовите части на приставката за епилатора чак се овъглилили и някъде в овъглените останки се межделееха железните части на приставката.

Чета ви доста отдавна и не спирам да се хиля.

Ще ви разкажа нещо за мен от преди мнооого години
Значи, по професия съм медицинска сестра.
Бях току що завършила и работех в Бърза помощ.Лудница по цял ден.
Телефона 150 не спира да звъни.Аз по цял ден тичам нагоре надоло ,амбицирана да излекувам светаи непрекъснато вдигам и телефона и питам" Бърза помощ,кажете"
И така цяла нощ.Прибирам се сутринта ни жива ни умряла и веднага в леглото.Заспала съм като умряла
По едно време в просъница слушам звъни се.Осъзнавам някак си че това е звънеца на входната врата.Ставам като сомнамбул отварям вратата ,гледам пред мен съседката . И явно под влияние на нощното ми дежурство се обръщам към нея и и казвам"Бърза помощ ,кажете"
Жената си умря от смях

Ох, не мога  .

Аз имах един период, в който си бях настроила алармата на телефона със същата мелодия, като тази с която звъни. Е няколко пъти вдигах на алармата с "да моля" и се чудех, защо няма никой от другата страна, в 6 сутринта примерно. 

Аз имам подобна история на тази с "Бърза помощ, кажете". Преди години отиваме ние с колеги на кино. В един момент звъни стационарен телефон във филма, а колежката, която ни беше секретарка, подскочи на стола и се провикна: " Фирма еди коя си, добър ден!"

Миналия септември с малкото диваненце и баща му бяхме на море в края на септември. Паднаха ни се доста студени дни и леко ръмеше, ама нали сме казали, че ще се топнем в морето!  Решаваме да изтичаме до плажа по бански, да се топнем и после да се увием в кърпите и бегом обратно в хотела /на първа линия/. Речено сторено! Облякохме банските, сложих кърпите в една найлонова чантичка, за да не се намокрят докато се къпем и щото все пак съм си аз, си метнах една дълга блуза отгоре, да не бягам през фоаето по .... каквото там имам да подскача 
С крясъци от студа изтичваме до плажа, скачаме в морето с вой /там имаше още един-двама моржуващи чужденци/ поплацикахме се малко и бегом към брега. Отварям кесийката за да извадя животоспасяващите кърпи и  объркала съм кесийките! Вместо кърпи нося торбичката с храната, която си държим в стаята за нощното похапване! Леле! За първи път никой от моите хора не се зарадва на шоколадови бисквити  Увихме детето в моята блуза и айде бегом обратно. Каквото си имам подскачаше настръхнало на воля ама даже и не смеех да се оплаквам пред ядосаните погледи на зъзнещото ми семейство

the Дорис , важното е , че мисията е изпълнена- топване в морето 

Хаха, тъкмо това щях да пиша    . Залях се от смях  .

 

the Doris,

 

Ще ми идва за пръв път свекървата на гости и нали все и се хвалех, че правя страхотен кекс и си казах- "Ако не сега, няма кога друг път да блесна."
Цял ден чистене, бърсане, готвене- бях под страшно напрежение.
За финал се захванах с кекса, изпипах го, като от кулинарно предаване. 
Оставих го в кухнята на едно малко шкафче, да изстива.
Изкъпах се, приведох се в приличен вид и зачаках.
Пристига на входната врата нашата претенциозна лейди, заедно с мъжът ми, а на мен от вътре всичко ми играее. Настаних я, а мъжът ми ме дръпна настрана и ме успокои, че всичко е хубаво, да не се притеснявам. Олекна ми, поне мъничко.
Дойде време да хапнем. Първо, второ- пчелата майка беше видимо доволна и сякаш камък ми падна от гърдите. 
Дойде време за моя шедьовър- прословутият кекс, тръгнах към кухнята, а тя по мен. ( да види в каква формичка съм го пекла.  )
Влизаме и двете, мъжът ми и той след нас,  да не ни изпуска от поглед и тъкмо да сложа онази самодоволна и горда физиономия    ,сочейки кекса и забелязвам, че половината го няма, наръфан, по земята трохи, а под шкафчето се подава малка кучешка муцунка омазана с пудра захар. 
Щях да се пръсна от срам, не стига че самочувствието и целият ми хъс удариха дъното, ами и се оказа, че "мамчето"  я е страх от кучета и взе да подскача като млада невеста из кухнята и да крещи "Чиба, чиба!" дърпайки мъжът пи пред себе си, защитавайки се незнайно защо от кучето ми, което е с размерите на типов хляб. 
 В крайна сметка не разбрахме как кучето ми се е вмъкнало в кухнята и е опоскало половината кекс, но знам че тишината която последва след случилото се можеше да се пипне.