Номинации за най-голяма муня

Да то там ако не го направиш-къде тогава?

Интересно, щом не в тоалетната, къде би трябвало да извършиш тази физиологична нужда? В колата при мъжа и бебето или в кафето на бензиностанцията? Мунята е бабата

Факт е, че ми стана много тъпо, обаче хората бяха със самочувствие и може би са достигнали някакво ново духовно ниво, което ги е лишило от "вредни емисии" и тем подобни 

Представям си, ако някой беше с разстройство или повръщане...Явно детето е свикнало само да се снима в тоалетните МОЛски и не е наясно с предназначението.

Подкрепям коментарите! Къде, ако не в тоалетната, да извършиш това действие?!? Егати хората, те сигурно акат маргаритки и пръцкат парфюм!!! 


Муня съм и аз - пуснах да пера без препарат и се сетих, като беше почти свършила програмата....
Редовно ми се случва да правя кафе без вода 

Първо се смях, после като прочетох какъв разговор са провели с бабата, направо се оцъклих...
Преди години се прибирам от командировка от Румъния и по пътя нещо ме хваща зор. Спираме с колегата на една бензиностанция, където имаше само 2 кабинки. Преди нас се изсипал автобус със туристи... срам, не срам, влизам да си върша работата с ясното съзнание, че всичко се чува и който влезе после, ще му призлее от миризмата. Изведнъж ми хрумва страхотен план: да напръскам с чисто нов парфюм, за да не мирише толкова зле. Вадя го от чантата с отривисто движение и просто го виждам как лети първо нагоре, а после се разбива на миниатюрни парченце на пода... Направо ми се дорева. Взех да попържам на колкото езици знам, отвън се чува недоволство, че достатъчно се забавих... Излязох почти разплакана, а колегата не спря да ме бъзика поне седмица как да се грижа за носовете на околните, съм счупила парфюм за много пари.

Вие хубаво пишете глупости в телефоните, но аз умницата си записвах така хората в адрес бука на имейл клиента... Всичко си беше наред докато не изпратих имейл на 'кашчей безсмертний'<..@...>.

Преди няколко дни тръгвам на пазар със списъче в чантата. От едно известно време започнах задължително да си правя списък с нужните покупки, защото, какъвто съм заплес, а и пуста старост-нерадост, започнах да забравям за какво съм тръгнала и да купувам куп други неща.
Та така, тръгвам аз по магазините, тук взема нещо, там - друго, накрая минах и през пазара, натоварих се като камила и доволна и щастлива тръгвам да се прибирам. Нещо ме бъзна да извадя списъчето и да видя дали не съм пропуснала да взема нещо. И... изненада-а-а. Нито една точка от него не беше изпълнена, ама нито една. А торбите пълни... 

Как` Сийка,
Не е истина просто колко непотребни неща е съдържал този списък!

Леле, момичета, толкова години пренебрегвам тази тема, а тя била точно за мен.
Особено напоследък имам чувството, че съм с две леви ръце и ми изтича мозъка и направо такива глупости правя...
Веднъж в един ден замалко да нараня себе си, да отровя ММ с вода с веро и почти наводних колата (забравих прозореца).

Ама това са бели кахъри.
Ще ви следя и ще  споделям и аз случки, че има доста =)

Абе, потребни си бяха. Ами явно списъкът не е бил пълен. 

И аз си правех списъци на хвърчащи хартийки. Е вярно, че си ги забравях, но пак е нещо. Сега уж си пиша на телефона, но пък него нямам навик да го гледам, и така си карам. Каквото ми видят очите, това купувам. Какво ми трябва е друг въпрос 

Преди години като живеех при майка ми и баща ми с моята приятелка имахме навика да си звъним на домашните телефони,нищо,че живеехме през няколко входа.Имахме си и лаф за такива обаждания-Краво,краво тук овца.И така един ден се прибираме от разходка,тъкмо се събувам и телефона звъни-вдигам без колебание,че може да звъни някой друг и се изцепвам-Краво,краво тук овца !!!-в отговор чувам сестрата на баба ми-ооо аз май сбърках номера,ама Креми не си ли 

Присетих се и за друга моя издънка,та значи в началото на 4 месец от бременността ми идва мъжа ми да ме вземе от нас да попътувам малко с него.Да спомена тъкмо бях излязла в болничен и по цял ден скука и той милия,за да не сме аз сама у нас и той сам,докато си обикаля по обектите ме взимаше понякога с него.Та въпросния ден ми се обажда късния следобяд дали искам да ида с него по последните му обекти и аз-да,да мило!!! Разбираме се след колко време да съм готова,но пак ми звъни да го чакам в нас,че да мине през wc-то.Идва си той-мина през свещеното място и ще тръгваме и понеже си беше взел неговите ключове за вкъщи ми казва-няма нужда да си взимаш твоите нали сме заедно и аз си оставям ключовете на бар плота и потегляме щастливи.Последния му обект е в Белослав,убиваме там около половин час и хайде да си ходим към Варна.Естествено ще минем с ферибота,за да се доберем до Варна,а не през един раздрънкан път-да не си разбием бъбреците по пътя.И така стоим и чакаме ферибота и се хилим за глупости.Идва той,качваме се с колата и чакаме да тръгнем,през това време милото ми дава ключовете за вкъщи в мен да ги държа,аз ок и ги слагам в скута си,а съм се барнала с клин и дълга туника.В един момент решавам,че ще сляза от колата на чист въздух,докато ферибота тръгне.Излизам си аз и няма и 5 минути и потегляме.Слизаме с колата и газ към вкъщи,че ламите гладнички,ама ни спират полицаи за проверка.Седя си аз в колата и нещо ми щраква да потърся ключовете за нас.Хем ме я яд,че са ни спрели,хем,че няма ключове никъде.Показва се милото до прозореца-нещата вървят зле-ще има акт или фиш за незнам какво си,ама ако знае,че съм затрила ключовете и после 
Пишат му фиш,мята се той в колата и кара към вкъщи,а за мен път за бягство няма.Паркираме пред задната ни тераса и ни жива,ни умряла меча-Мило загубих ключовете,как ще си отключим.Да кажа-живеем на 1 етаж,но терасата ни е цялата с решетки,все някой ще ни отвори вратата на входа,ама нямаме с какво да отключим вратата на апартамента ни-нали моите ключове са метнати на бар плота.Гледа ме милото и мига на парцали-ама как ги загуби,къде,а аз патката хич не стоплям,че дишах чист въздух на ферибота на платформата.Отива той под терасата и почва да се върти под нея,в този момент комшията до нас го вижда и пита какво става,че нашия вече се е провесил на терасата и рита решетката.Обясняваме му и човека почва да мисли как да ни помогне.Дава ни някаква ножовка да режем решетката,ама нъцки-9 дена,8 часа.Да добавя докато не съм забравила действието се развива вечерта към 10.30 ч.Следователно всички са си в тях и почват да наизлизат да видят идиотите,дето не могат да си влязат като бели хора в тях,ами се хендрят по терасата си като престъпници.Комшиите ни на 3 етаж супер печени пускат на милото някаква машина да реже решетките,а този до нас кабел да има къде да я включим.Аз стоя пред колата с тъжен поглед и нещо муча съжалително и хем ми е смешно,хем се чудя ако не може милото да влезе през терасата къде ще спим
Как да е влезе мъжа ми през терасата,отключихме си,ама трябва да търсим загубените ключове-а на мен вече ми е ясно къде съм ги изтръскала.Връщаме се на ферибота и хоп ключовете-радост голяма.Та така де спахме си в нашата спалня,ама мъжа ми как не ме запука незнам,може би,защото ме обича хи-хи-хи