Номинации за най-голяма муня

По повод притежаването и носене на хладно оръжие - аз се опитах да вляза с чук в чантата в Министерски Съвет . Охраната се смя много (добре, че ме знаеха, та само ми го прибраха, докато си свърша работата).

Славното време между 2009 - 2012 г., когато освен всичко друго на предишната работа ни бяха тръснали и да отговаряме за етикетите (текстове, дизайн, хартия, лепящи, златни фолия, пантони и т.н.), само да кажа, че това е отдел по качество и безопасност в предприятие за колбаси и не сме много на ясно, но отговаряме.
Води се оживена кореспонденция, пращат се непрекъснато файлове за одобрение с дизайни и текстове. Имах една "любима" печатница. Аз им пращам "сменете текста", те ми връщат сменен цвят, а текста същия, аз изобщо не съм искала промяна на цвета. Работата се забавя, нямаме етикети, май ще се очаква шефа да ме санкционира и аз избеснявам.
Хващам телефона и набирам ХХХХХХ. Разговора:
Аз: Обаждам се от фирма .... Вече не знам с кой от вас да пиша и разговарям. Ето на изпратих ви корекция на ТЕКСТА на етикета на салама. Вие сте ми го направили син на цвят. Спешно е. Спешно!!!! Искам си етикета, както съм го описала. Още днес.
След всичко това отсреща се чува: Госпожо разговаряте с редакцията на вестник Марица.
Аз: Хлъц! Извинявайте.
Затварям и набирам ХХХХХХ.
Аз: От фирма ... съм. Етикета ми, защо е със син текст? Защо? Докога няма да се разбираме със вас?
Този път ме прекъсват: С вестник Марица разговаряте.
Еххх на третия път вече набрах ХХХХУХ.
Печатницата обаче получиха разговор насъбрал яда и от двата предишни.
По-късно от същата печатница се бяха обаждали на началника производство за да му се оплачат каква грубиянка съм и как с острите си думи съм разплакала тяхна служителка, но това беше при друг случай на мои разговори с тях.

Пица /с хрупкава коричка/

Всеки може да направи пица, дори и най-некадърният готвач! Да, но така си мисли само най-некадърният готвач!

Реших да правя пица. И дори не една, ами две! Колко па толко сложно е да се направи една пица?! Питах в БГ Мамма за рецепта за тесто – щото съм профи сепак и няма да купувам готово, я! Казаха ми момичетата – една чаша брашно, нещо друго, нещо трето и готово! Супер! Ще сложа от всичко по две, за да има за две пици, щото толкова ще правя!

Прибирам се в къщи и започвам. Една чаша брашно – бух две. Чаша вода, мая, сол, мед там, всичко точно. Стана хубаво, меко и лепкаво тестенце – само като за пица. Прекалено лепкаво, де, та се наложи още малко брашно. Разделям на две и „разточвам направо върху  хартия за печене” – така казаха в БГ Мамма. Едното ще бъде Маргарита, а другото – Aсорти! Чудно! Краката ми странно са посипани с брашно. Голяма работа – тук пици се правят! 

Бухвам тестенцата в две тави и започвам гарнирането. Млени доматки, гъбки, луканка, беконче, малко кисели краставички, чушчица и, разбира се, риган (тва е в тая рецепта „щипката любов”)! 

В тоя момент скъпият ми се обажда и с най-звънливият си глас ми казва „Мило, аз след малко идвам, но веднага след това излизам, и понеже съм много гладен – има ли нещо за ядене?” Пффф, този пък!  Кога не е имАло! Казвам бодро „Има, мило – ПИЦА!” и изтръсквам киселите краставици от ръцете си. Викам си ей сега я пъхвам тая красУта във фурната и след 20 минути и на Джейми Оливър няма да му се вярва какъв шедьовър ще излезе от там!

В този момент малката надава вой, ама вооооой: „Какво е товаааа, нали щеше да е Маргарита????” Викам й „Това не е за теб, твоята е следващата и чака да си я направиш самичка, нали така искаше!” Ех, че кеф. Слагам Асортито във фурната и започвам да давам ценни съвети на дребосъчка, щото, нали, много ги разбирам пиците. „Не се рендосва така кашкавал..” А тя „Нарежи ми, моля те, салам на кръгчета!” Какъв салам, бе, нали до сега рева, че иска Маргарита. Е, Маргарита със салам искала – добре. Наредихме, нагласихме и тя започна да подскача около фурната. „Кога ще стане вашата, искам и моята да се пече!” Викам си „Споко,чеф – дишай, пуши една цигара ако трябва – малко още и асортито ти ще изпълни кухнята с прекрасен аромат, само малко да се изпече и готово!”

В този момент милото се прибра. И питА за пица, ама яде леща. Викам му „Мило, спокойно, още малко и ще стане!” Така, по принцип, тактически залъгват зверовете в зоологическата градина, като влизат да им чистят, но не носят храна със себе си Да знаете! Както и да е. Изчезна милото да се приготвя, а аз отворих фурната, и какво да видя там – прекрасна Асорти с разтопено кашкавалче и неустоим аромат! Викам си „Готова е, не може да не е!” В тоя момент дребната ме стрелва с поглед, който абсолютно ме убеди, че пицата е готова, извадих я и бързо пъхнах нейната, преди да ми е прегризала китките! Изпече се и тя, нарязахме я и зверчето се оттегли да похапва на спокойствие. И тогава Милото дойде : ”Може ли малко пица и да изчезвам?” – „Мооооже!” казвам аз и с отривист жест сервирам парче от моят шедьовър. Милото забива нож и вилица, хапва и прави физиономията на Ханибал Лектър, който току що е опитал салата от цвекло и авокадо с кълнове и ядки. Викам си „Разстрелян е от кеф и вкус, няма какво друго да е!” А той повдига с виличка тестото и казва „Абе това е сурово.” Да, бе! Стига бе! Гледам – верно  „Еми”, викам, „мило, няма да ядеш пица, ще я пека още.” Почти се разревах, ама никой не разбра.. Как може, бе, пекох я тая пица, не е като да не съм. И тук започна същинската част на войната 2 Bad vs Пица.

Върнах я във фурната, а тази ставаше все по-длетава и влажна. Не можех да разбера какъв и е скапания проблем на скапаната пица, при положение, че повече от час вече се печеше на двестаитриесе градуса по Целзий. Защо не се изпичаше това тесто, какво сбърках, нали всеки идиот може да направи пица! В тавата се разтече водопад от разтопен кашкавал, мазнина от бекон, луканката поизгоря, а тестото оставаше все така сурово. „Тука”, викам, „ще се взимат крути мерки – махам хартията за печене и увеличавам температурата – като няма да я ям, поне ще я изпържа тая гад!” Да, ама тъкмо да я повдигна, и си изгорих показалеца и палеца на дясната ръка. Вече взех да давам жертви, и то на Асортито – на какво прилича това??? Побеснях! С боен размах взех нова тава и голямата лъжица за мусака, отворих фурната, извадих я тая гад и я метнах с лъжицата в новата тава, сложих я най-долу да се пържи и бих един шут на вратата на фурната. Тишина. И малко дим. Предаде се. Викам си „Сега вече не може да не си се изпекла, Асортилия!” Погледнах и вярно – перфектно изпечена.

Викторииииии! 

Извадих я от фурната и си сипах една ракия! Да ама сЪрце юнашко не трае! Взех си едно парче пица за дегустация (онова на милото, което също бе върнато за допичане). Забодох победоносно нож и вилица в парчето и … шок, ужас, втори шок, нок даун!

Какво означава пица с хрупкава коричка, ли? Сега ще обясня. Цялата долна част на моята Асортилия беше се превърнала в абсолютно гладък и ужасно твърд камък. Като брускети, ама по-гадно и тук-там поизгоряло. Оставих ножа, защото се изкриви в тоя монумент, и продължих директно със зъби. Наистина бая хрупкаше тази пица. Но беше вкусна.

И сепак не ща повече пица, ще си допия ракийката.

Леле 2 Bad, опасна си  !
Развесели ме  .

2 Bad, много те бива да разказваш, зАрежи пиците.

Сълзи ми излязоха от смях. Тази епопея се равнява на онази с боба.

Как ми се дояде пицаааа. Ама готова ще да е

2 Bad, а другата пица на дъщерята послушна изпечена пица ли беше, че ме гложди? Много яка история, ама на теб хич не ти е било смешно.

Нейната беше идЯлна! 

2 Bad,
пратих методиката на приятелка, нядявам се не възразяваш, ще чакам отзиви и от нея.

2 Bad, кофти тръпка отвсякъде!
Подозирам, че плънката е дошла много и твърде влажна.

Подобна моя издънка, с готово бутер тесто. Младо семейство, каним два чифта родители по някакъв повод, гласим и спрятаме петстепенно меню. За протокола - ММ готвач с кетап, аз - хлебарка и сладкарка с кетап (и двамата от УПК, ама все пак практики сме имали), естествено, очакванията на родите от комбинираните ни усилия са, най-малко, за гала-обяд в Шератън.
ММ гласи за основно киевски котлет с картофена слама (щото има една издънка с него пред нашите, да се реваншира), от мен се очаква съвършен десерт.

Обаче проблем - хладилникът ни е малък, така че трябва да е нещо, дето да се приготви и консумира веднага. Решавам да е щруделчета с бутер тесто, настъргвам ябълки, поизстисквам набързо, обърквам щедро с ванилия, канела, захар и кардамон. Мина основното, сервираме сиренца и колбаси, аз се извинявам и се оттеглям в кухнята. Навих набързо щруделчетата с плънката, мятам във фурната, поръсвам с ванилова захар. След 20-на минути целият блок ухае, вадя сладкишите, приятно зачервенки и оставям да поизстинат.

ММ се мушка да отсервира и пътем си крадва едно. Опитва и се вкисва - отвън е хрупкаво, но вътре - длетаво (не съм отцедила достатъчно плънката). И почва едно бързо спасяване на десерта. Разтопихме в микровълнова захар с малко вода, пръскаме със сиропа, овалваме в пудра захар, така 4-5 пъти. Станаха нещо като арменски сладки с щрудел вътре, толкова убийствено сладки и калорични, че длетавото не се усеща, само подправките. Колкото и да сме сладкоежки и двете роди, повече от две на човек никой не можа да поеме.
Отсрамих се, де, но повече не рискувах с бързи десерти.

Ииииии, Гаргамела, и аз съм провален сладкар от УПК. Прясно бракувала се в зората на 90-те, каня аз двата комплекта родители на гала обяд. И десертът е все още екзотичното за онези години парфе с ананас. Очакване, премлясквания, аз гордо откопчавам стените на формата и пред погледа на ММ и двата комплекта родители с тихичко "пльоссссссс" парфето се разтича във всички посоки. Но аз не губя присъствие на духа-обявявам, че това специално нещо се консумира направо от таблата и връчвам на населението по една лъжица да гребе и да сърба. Изсърбаха го геройски.

Гадно парфе, не можа ли да изчака да иде по чиниите

Светлина, да погледнем от добрата страна- не мих чинии, а само една табла.

Благодаря ви, момичета.