Номинации за най-голяма муня

Твърдението не е никак смешно. Биберони се дезинфекцират с вряла вода или стерилизатор. Устата на майката не е най-подходяща. Всеки си знае, разбира се, не казвам на никой как да си гледа бебето... 

Ее, образно казано, за да удостовери сериозността на твърдението. Разбира се, че облизването на биберона  е все едно го даваш направо от земята.

Дам, съгласна. Твърдението е много разпространено. Също съм го чувала. Ама как да кажа, някак не ми се обикалят улиците с кофа с вряла вода или стерилизатор на гърба... Та, облизвам я и точка. А  за стерилизация на другото място...   има по-голяма вероятност да се усетя на време

Не, не Мечева! Моля не се измъквайте! Стерилизатора на гръб и ходом марш! 

г-жа Irukandji през цялото време като те четох си мислих, че ще напишеш че си била без панталон. Но за биберона направо ме размаза

Aбе няма, ама как да ти кажа, колкото и да съм стройна дама, не ми се иска и стерилизатор да мъкна.   Виж, на кофичка с вряла водица, по-може да се навия. Ама трябва пък и гумени ботуши да си купувам... Тц, пак не иде. Ама те пък хората, така или иначе вече си ме имат за кукувица... Ама иначе, престави си следната гледка, чисто хипотетичо: мама с количка, в пълно бойно снаражение на гръб - повивалник, торба с резервни пампи, килимче за игра, кожух, (ако задуха вятър нещо), комарници, дъждобрани, пюрета, млека.... и някакъв си стерилизатор.   Не, някак не ми идва естетически издържано  

ПО ще ти отива портативен котлон и тенджера към всичко изброено 

И едно шишенце с вода върши работа. Поне по-добра, отколкото облизване от майката.

Подкрепям за шишето с вода - аз лично бих измила биберона (въпреки че такъв не моите деца не използват) с вода. А другото е  ужасно.

Или просто резервен биберон

Винаги съм ползвала синджир за бибата. Иначе е наистина пълна отврат да го смуче майка.

Защо почвате с кое гадно и кое не е всеки си има мнение

не разваляйте хубавата тема дееее... 

Разбира се, че е така. Просто всеки изразява своето За едни е гадно, нехигиенично и недопустимо, а за други, като мен не е нищо толкова страшно. Знаеш ли пък от къде ще му дойде витамина То на циганетата щото все им стерилизирани бибите... примерно. Ама това е моето мнение, не ме вълнува дали за друг то е правилно или не. И така И спирам да спамя.

Няма, няма  

Да разкажа аз за първите си палачинки:

Неделя, моя милост, ученичка в 12. клас, нашите са били някъде от петъка насам и ще се приберат към 10. Решавам аз да проявя скритите си кулинарни заложби и да изненадам родителските тела, като направя най-елементарната закуска - палачинки. Щото майка ми нали викала, "хайде набързо едни палачинки", значи работата е лесна. Запретвам ръкави, отварям една рецепта, преглеждам продуктите - всичко е налице, и започвам да бъркам сместа. Брашно - толкова чаени чаши, яйца - толкова броя,  мляко - толкова чаени чаши. Стигам и до олиото - 1/2 кафена чаша  . И започва едно чудене - що е то кафена чаша. Имам на разположение три размера - онези най-големите, май се водят мъгове; втори,една идея по-малки от тях; и трети по-малки чаени в сервиз по шест с чинийки. Вкъщи кафето се пиеше американо, аз самата пък си сипвах и по-големи дози. Та преценявам муньовщината си и си викам - Ааа, не ще да са най-големите, това не е нормално. Остават другите два размера. Гледам, гледам, абе кой пие кафето си в тия малки чаши. И извеждам желязна логика: чаената чаша е по-голяма от кафената, следователно оня най-голям размер, който вече съм отхвърлила и който така или иначе съм ползвала за мерна единица ч.ч., ще да е именно ч.ч.; най-малкия (сега вече знам, че е чаена чаша) всъщност е някакво недоразумение, попаднало в кухнята ни и следователно кафената чаша, която ми трябва, е тъкмо средният размер (за справка нещо такова Люсвам половин от тая чаша олио в сместа и почвам да правя палачинки. Първите въобще не придобиха форма, но постепенно им хванах цаката и докарах завидна бройка  - около 15. Резултата можете да си го представите, пържени палачинки. Който не работи, не трябва да яде, ама аз съм работила, та съм и пригладняла, похапвам бързо две от произведенията си. Пристигат нашите  - сядаме и почваме закуската. Те, разбира се, усетиха, че има нещо нередно още с първите хапки. " Колко олио сложи ти?" "Че как - половин кафена чаша". Ха сега де. Добре че имаше и кафе на масата, налято в "ония" чаши, та майка ми събра 2 и 2...  Сега ми е смешно и много я обичам тая история, но тогава брах голям срам, мома за женене дето се вика, а не знае кафето в какви чаши се пие.