Номинации за най-голяма муня

Кинче, от юни 2010 можеш да минеш през Сърбия с лична карта. Но може историята ти да е доста по-раншна.

Намерили кога да ти предложат, точно когато си най-съсипана от пътуване. По всяко друго време, така добре можеше да ги уплътниш.  

От преди малко, съвсем прясно. От два дена съм болна, температура, всичко ме блоли и  не знам къде се намирам. Бях дала поръчка за едни материали от перди месец  и вече почти ги бях отписала. Днес обаче моя познат се обади че ги носи и след малко ще е пред нас. Казах да ме изчака малко и като се разбързах...бе изведнъж живнах някак. Приятерлят ме гледа втренчено и пита - кой беше и аз отговорих - моя човек и се изстрелях.Слизам долу зачервена и  сополива, а човека ми се  хили нещо и ми говори да сме ходили на кафе... Кафе ли, мен глава ме боли, чаках толкова време поръчката, че ми иде да го удуша, той на кафе ще ме кани. Явно съм изглеждала свирепа и човекът се изниза на бързо. Прибирам се обаче  и приятелят ми пак ме гледа странно втренчено  - Мога ли да знам кой е този "твой човек"...Ама какъв мой човек, сега вече и него исках да удуша...ама му казах за материалите де  преди да се просна пак в несвяст... той пък милия обясни как съм вдигнала телефона и съм казала - олее от кога те чакам, изгубих търпение вече, изчакай ме малко - Събличам се и идвам...   Та не му станало приятно  

То може за това човека да те е канил да кафе. Като е чул, че се събличаш и да го е приел като намек 

От няколко дни не се наспивам. Разсеяна съм, недоспала, всичко правя и възприемам на 50% от капацитета. Сменям памперса на малкото. Той, както обикновено, ме рита в корема, в ръцете, абе, където свари. Стиснах зъби и изтърпях и гонитбата по голо дупе по цялата спалня. Успях да го укротя, макар и да знаех съвършено, че това е само временно. Сменям памперса, мажа дупето с Дефламол (зачервено дупе, между другото, много успешно лекуваме с Дефламол. Преоткрих ползата на въпросната паста ). Междувременно в главата ми се лутат безцелно няколко мисли. Не много, за да не затормозявам и без това полу функциониращото ми съзнание. Трябва да отида до магазина. Хлябът е свършил. Както и солта. Кухненска ролка и веро. Течен сапун. Кайма за кюфтетата, които съм планувала за утре. Списъкът за пазар, който редя на ум главоломно расте. Уплаших се. Как ще донеса всичко?  А колата точно сега не е на разположение. Е, какво пък, ще потренирам за предмишница...  Памперса е сменен. Малкия ръфа мобилния ми телефон. Но съзнанието ми не реагира на тази несправедливост. Както и тялото ми. Така или иначе съм свикнала на заглъхналия му говорител... 10гр, плюнки повече или по-малко в телефона, не трепят мечки... Грабвам Дефламола и затварям капачката. Не се затваря обаче. Хм... сигурно пак съм я обърнала обратно. Погледнах, за да се уверя в глупостта си. Да, обратно е. Затворих Калгел-а. Калгел? (паста за успокояване на венците при зъбоникнене)  Намазала съм детето с Калгел. Горкото то... Последващата процедура по събличане и миене ще ви я спестя. Намазах накрая с правилния мехлем. 5 пъти погледнах, за да се уверя дали пише Дефламол. Така пишеше. Успокоих се. Отидох до магазина. Напазарувах. Заякнах, по обратния път за вкъщи. Светът отново започна да се върти в правилната посока. Сега остава само и да се наспя.

  г-жа Irukandji , ти си страшно сладка мама   

г-жа Irukandji, и аз го бях направила този номер. Увериха ме, че детското дупе ще го понесе

Зандали, мерси    
Дано и детето ми е на същото мнение Въпреки че, сега като се замислих, Калгела е с Лидокаинче   Поне нямаше да го боли дупето...     Само искам да допълня, в случай че някой се зачуди - в магазина нищо не забравих. Въпреки, че главата ми не си е много на мястото. С каквото отидох, с това се и върнах. Само без хляба. Но пък ММ и без това има нужда от малко диета.  
АnMary, е, радвам се, че не съм единствената Калгелска муня  

Наскоро майката на моя колежка беше намазала дупето с шампоан Недовижда вече жената, та си има оправдание.

Добре, че душката дребна не е отнесла Дефламол по венците. То от недоспиване чудеса стават после. Децата ми имат 14 години разлика. Та в един такъв недоспал ден с безкрайно възмущение установих, че нито новороденото иска да вземе сандвича, който му подавам, нито тийнейджърът поема биберона с вода, който се опитвам да натикам в устата му.

Не пробвайте да изтъркате зъбите на 4 годишен с паста с 'допълнително мента'. Няма такъв рев 

Ха- ха, точно така - не знам за рев , ама ментата  не е най-приятното нещо  за  хората в  крехка възраст. Сутринта малкия  погълна един ментов  бонбон ( който уж беше за батко му  и за гърло, ама да   не изпусне нещо) записа в дневника си , (продиктува го на мен де,  той държи да се записват наблюденията му и аз  се явявам писар на негово нисочество)  - Днес изядоох нещо  лютиво, не е добре,  засърбя ме едното  око отвътре, извод - не яжте лютиви неща, ако не сте болни. После  ме накара да прочета какво съм написала, изслуша с внимание, каза - да  вярно е  , с  физиономия на  цезар. Аз обаче бързах, защото се оказа, че днес е работен ден ,та трябваше да   тръгва  Цезаря на градина, та го сметох да  побърза съвсем неуважително 

ммм, даааа.....изпробвахме го вече! 

И аз имам подобно изпълнение -ставам недоспала и със запушен нос и чувам,че 5г батко мрънка че нещо го сърбяло.Хващам мехлема против алергии и го намазвам обилно и доволна от себе си отивам да закусвам.След малко влиза майка ми и пита с какво съм го намазала,че така мирише.Аз упорито твърдя че е всичко наред и ядосано вадя тубичката да и покажа,а то било загряващ крем против настинка...Добре ми се получи да намажа сърбящ обрив със загряващ крем  .

Темата е прекрасна , прочетох я цялата. В момента не се сещам за моя муньовска постъпка , макар че имам доста.

В тази връзка да споделя и аз за една такава обърквация:
Отивам при родителите си за коледните празници. Понеже там си имам козметика, нямам навика да си я нося с мен. Вече съм там към 5-6 дни, и в някакъв разговор с майка ми случайно изцепвам следната реплика: " Не знам какъв е тоя шампоан, който имам тук, но май ще трябва да си купя друг, че с този косата ми все изглежда мазна, виж, тъкмо се изкъпах, а стои на клечки". При което майка ми: "Я ми опиши за кой шампоан става въпрос... Не, това не е шампоан, балсам е!" И аз "Ама как така ще е балсам, шампоан си е, чакай да идем да го видим, чак пък толкова да съм проста, не ми се вярва". Е, ами, оказа се, че цяла седмица съм си мила косата с балсам и с дълбоко вътрешно убеждение, че е шампоан, и после се чудя какво не е наред с крайния резултат.