Номинации за най-голяма муня

Вчера се изкъпах с лосион за тяло, вместо с гел-душ. И то не защото обърках шишетата, а защото смятах, че това което имам си е душ-гел. И през цялото време си мисля от какъв зор консистенцията е като крем, че и грам пяна няма...докато все пак реших да прочета етикета.

Една приятелка се беше намазала с гел душ след баня.... Не знам как не се е разпенил.... 

Купувам за малкия слънцезащитен крем с подарък нещо в синя тубичка. Обикновено кремовете за след слънце са в сини тубички и решавам, че е такъв крем. Мажа го след плаж, бре пени се, викам си какъв е тоя развален крем, как не ги е срам развалени кремове за деца да продават. Оказа се душ гел 

 Великденска муньовщина,сварих яйца за внучката да ги оцветяват в детската градина. Поставих ги на масата в кухнята,но дъщерята взела от хладилника сурови яйца и тях оцветявали. чак като доведе детето забелязах ,че сварените яйца си стоят.... Добре ,че не са се чукали децата вчера с тях.

В сряда вечерта щерката и племенникът ме сюрпризираха, че на другия ден ще боядисват яйца в градината. Майка му се прибира по-късно от работа, реших да сваря и за него, да не се занимава после. Оставих ги на тренировка, купих 6 яйца, измих ги и ги сварих в електрическата кана /едното се пукна/, ама от зор да стане по-бързо я пуснах само 2 пъти, без да изчакам между тях да се охлади достатъчно водата. Изстудих ги набързо под течаща вода, приготвих две пликчета с памук, боя, ръкавици и по 2 яйца и връчих едното на племенника след тренировката.
Вкъщи реших да опитам пукнатото яйце - идеална закуска, твърд белтък и течен жълтък. Тъкмо бях почистила каната - хайде пак доварявай и чисти, пък върти телефони... Само защото не се задържах още 5-6 минути, та да си свърша читаво работата.

Еххххххххх, колко я обичам тая тема Заради вас и излиянията ви си направих рег у форума

Вчера правих торта... цял ден излишно е да казвам, че още самото начало нищо добро не вещаеше, но като съм се хванала на хорото, ще го играя докрай!
Надвечер завършвам "тортата" с украса - шоколадови листа. Тъй де... не я завършвах, ама имах намерения да я завърша Както се вижда в рецептата, за шоколадовите листа са ми необходими истински листа, по които да направя отливките, та започвам аз да размишлявам къде може да има точно от тоя вид листа - за торта Мислих, мислих , ама единствената мисъл, която ме осени, беше, че съм забравила да си купя един крем от аптеката , която затваря след 10мин. Изстрелях се от нас като коркова тапа и точно пред аптеката видях един храст с чудесни "шоколадови" листа Влязох, купих крема и бързам да се мятам в храста , ама до него, виждам, застанали двама мъже на преклонна възраст. Чаках да тръгнат, ама гледам разговорът им върви сладко, а аз време нямам, та срам-не срам застанах до тях и почнах да оглеждам обекта, набелязвайки кои точно са моите листа Господата така - , решиха да се преместят от другата страна на храста, която аз не бях огледала, та и аз се преместих с тях , като мен хем ме е срам, хем почва да ме напушва на смях, а те още повече -  , ама стоят и наблюдават, не мърдат. Е, мога ли сега тях да чакам?! Просто започнах да си късам набелязаните листа и най-прилежно да си ги прибирам в джоба, когато чух зад гърба си: "откачени сякви, бе, Гошо"

 
Обаче си откраднах листата. Следващата ми торта ще е с такива.

О, и аз така един път , преди време,  нещо тежко мъкнех. Та опаковала съм го аз - вестници, отгоре бяла торба. И съм го гушнала, че да не го тресна, че нещото чупливо. Вървя си аз, гушнала нещото и зад мене чух неща то сорта на "Тая как е повила бебето, ще го удуши" .  
Идеше ми да се обърна и да им кажа, че е бомба и ако продължават с тъпите коментари, ще я тресна по тях  
А всъщност нещо беше стъклено, а може и някоя стара стомна да бях помъкнала, ама видите ли - мунята не  се сеща и това си е 
edit- А шоколадовите листа получиха ли се?

Аз не ги изпробвах лично, ама дружката, дето ми ги препоръча, каза, че се получавали и били лесни.



За да не е спам, ще взема да напиша още една история

Историята се развива в Ямбол, нейде по туй време миналата година, пак някакви празници имаше. Аз и една дружка вървим по Търговска и гледам вдясно - Глобул. Викам айде да влезем да си платя телефона, че да не вземат да ме спрат баш по празниците . Предисторията е, че точно преди да влезем аз си купих платно, някакви четки и бои, нещо музата ме беше ударила  Влизаме ние, заставаме на касата и чакаме да ни дойде реда, през това време отстрани двама слуги (не помня мъж и жена ли бяха, две жени или двама мъже ) нещо си шушукат и се подхилкват, ама пука ни на нас, че ни дреме Идва моят ред и тоз на касата ми вика: "КАЖИ" Ся по принцип не съм кифла и нямам нищо против да ми говорят на ти, ама като е така натрапчиво направо почва да ме сърби езикът, а понякога и юмрукът. Тогава обаче явно съм била не кеф, щот само езикът ме засърбя и му казах: "ми кво да Ви кажа... аз съм бъдещ знаменит художник, затва ако обичате ми говорете на Вие " Е, да, ама не! Селякът си остава селяк, разговорът продължи от негова страна на ти, а от моя страна - с доста ирония и уникално тъпи шеги, на които само аз се смях (това ми е тактика с дебилни служители ) Излизаме от магазина и с дружката почваме да коментираме тоз къф е тъп , и нещо стана въпрос за името му, щото аз му бях мернала баджа - Светлан, Светлин, Светлозар... а бе, дет дружката вика - все е тъпо... кат' него!
Та... разделихме се ние, прибирам се аз вкъщи и викам ще си легна да ударя една следобедна дрямка, пък после ще ставам да творя. Така и направих и а-ха да се унеса, когато получавам СМС... от Глобул: "моля, платете си сметката, щот нам-си-какво" Аз като облещих едни очи търся си касовата бележка, ама се сетих, че най-демонстративно я изхвърлих в кошчето пред Глобул , та викам срам-не срам ши са звъни в Глобул, друг начин няма Търся номерата на офисите в Ямбол в нета, виждам Търговска и набирам. Вдига ми някакъв мъж и разговорът започва:
-Глобул, добър ден, какво обичате?
-Светльо обичам - казвам аз настървено!
Усетих, че човекът отсреща нещо се спече, та явно това го накара отново да повтори:
-Глобул, добър ден, какво обичате?
  При което аз още по-настървено казвам:
-ЪъъЪъъъъ, виж кво, Светльо, айде да не ми се правиш, много добре знам, че си ти! Аз съм бъдещият знаменит художник
...при което момчето ме прекъсва и вика:
-Ама госпожо, тук няма Светльо, Вие звъните в Глобул.
А аз:
-А бе, я не ми казвай госпожа, госпожица съм и много добре знам къде звъня!
Той:
-Ама тук няма Светльо...
-Не се прави, преди малко бях при теб, ти си на смяна сега с... (и тук споменавам слугите - мъж и жена, две жени или двама мъже )
Момчето, вече много разтревожено:
-Не, госпожице, аз съм само с колежката днес. Сигурни ли сте, че...
При което аз вече леееееееееееееко загряла го прекъсвам и го питам:
-Вие ония Глобул, дето е до т.А ли сте?
А той ми вика:
-Не, ние се намираме до т.Б.
...и аз като избухнах в смях, не мога да сваря да се извинявам , ама така де, една сметка 200 пъти ще ме карат да плащам Правата са за това - да се отстояват!
 

Фаина, интересно разказваш, обаче като ти видя ника и под аватара "мъж" и ме напушва на смях. А говориш за себе си в женски род. Последно - мъж или жена? Дано не се обидиш от въпроса ми.

 ?

Последно какво си?

Аз нищо не разбрах-защо след като е платен телефона е дошло съобщение за неплатен?

Аз пък не разбрах защо мъжа и жената или двамата мъже/ две жени са " слуги"  

и аз го забелязах, та се връщах пак да чета, реших, че е от редактора.

Между другото, очаквах в края на историята да се окаже, че си била в офис на друг оператор.Един път така се засилих към Глобул, но навреме се усетих, че съм при Виваком-отсреща