Номинации за най-голяма муня

Заболя ме корема от смях

Момичета здравейте. Радвам се, че ви разсмяха случките ми. Ще си позволя да разкажа още една. Дано да не е нахално.
Преди време си бяхме купили една мнооого голяма спалня, която след преустройство на стаята, решихме да продадем, защото ни стана доста тесничко. Та един познат на наще, който живее до нас, беше дошъл да я види за сина си(който не бях виждала), хареса я и му казал, и аз си уреждам среща с него в нас, да дойде да я види и той. И значи седя си аз в нас и чакам момчето, и си цъкам в интернет. Но по едно време той спря и аз се обаждам на мъж ми, който ми казва, че като си дойде от работа ще се обади на доставчиците. Това хубаво, ама моят любим решил все пак сега да звънне и едно момче от поддръжката му казало, че е много близо до нас и сега ще мине да погледне какво става.
Нали се сещате, че аз не бях запозната с това и може да си представите какво става.
Звъни се на вратата, гледам през шпионката виждам едно момче и решавам, че това е човека за спалнята. Отварям му аз, ухилвам се, подавам си ръката и му казвам:"Аз съм дъщерята на Боби и Митко!". Още тогава усетих, че ме гледа стресирано, ама не зацепвам какво става. Казвам му да ме следва и естествено не го водя до компютъра, а в спалнята и заявявам:"Ами ето това е, много е удобна, хем мека, хем твърда и т.н.". При което момчето седи направо така   .И аз му казвам:"Ама не се притеснявай, пробвай я, можеш да легнеш и без да се събуваш, да видиш как е". И той мълчи, мълчи и вика:"Ами аз ще отида на компютъра".При което аз много учудена защо ще ми ползва компютъра, му казвам:"Ама после можеш да отидеш....Ама пробвай я де, пипни я, натисни я...Да знаеш, че не скърца, легни де  ", подбъзиквам се аз, сядайки на спалнята друсайки се, за да докажа думите си. Момчето още повече се опули, при което аз изтърсвам:"Ама баща ти,като беше онзи ден тук много я хареса, даже я пробва........." Момчето, милото, вече се беше изпотило цялото от тази жена, която се кикери и се друса на спалнята си. Накрая едвам, едвам, промрънка, че идва всъщност да види интернета....
Е тука последва, аз да се изпотя-и то много!!!

 

kalimma 

  Ей, верно си голям образ.

                      Миличка, за муните е първа тема, а за муньовците втора или трета  .

Страшна си Калима

А тука последва такъв смях със сълзи, какъвто скоро не бях имала! В същност, четой на части случката, защото просто от сълзи ми се размазваха буквите и не можех да продължа....
kalimma, ти си уникум просто!

Момичета вие ме побъркахте от смях , да разкажа и аз една от моите случки.
Та преди доста години докато работих като сервитьорка,взимам поръчката на двама младежи,отправям се да я маркирам и давам бележката на бармана. Решавам докато ми направи кафетата да вляза набързо в съблекалнята и да си сложа малко сух дезодорант под мишниците.Да по ясна заведението беше едно от най вървежните в града и пълно до дупка,а униформите ни бяха прекалено секси гащиризони,къси, чак дупетата ни се видяха,с дълбоко деколте и цип,който тръгва от него чак до под пъпа.И така слагам си дезодоранта,забравям да вдигна ципа и изпъчена по сутиен тръгвам без да се усетя да нося поръчката,а бармана не ми обърнал и внимание,че съм гола голеничка.Питам единия младеж за него ли е дългото кафе, а той ми се пули втренчено,и си викам на ум "този е...ти нахалния,срам няма, че така нагло ме гледа"чак неудобно ми стана, свалям си главата надолу и какво да видя, аз по сутиен изрязан и то всичко ми лъснало навън. Голям срам беше,идваше ми да потъна в земята.После дълго време целия персонал ме базикаше.

Момчето сигурно се е чудело да няма някаква нова програма. 

 
ох, налага се да спра да чета, защото ча се просълзявам от смях и какво ще си помислят колегите!!!

Kalimma, още, още, ощееееееееееееееееееее!!!

Kalimma,   , побъркахме се тука да се смеем с мъжа ми на последната ти история    Ееееее, не 

Хахаха. А моят мъж оттогава не ме остава сама да посрещам разни интернетаджии, кабелджии и прочее, защото вече било ми излязло име, а пък аз се чудя, защо започнаха да идват по двама на посещения у нас. От страх ли, от мерак ли.... 

А като казах кабелджии се сетих за още една история, която не е толкова моя муньовщина, колко на съседа ми който беше тръгнал да се самоубива от любовна мъка. Това беше, колкото и странно да ви звучи, един от пътите, които съм се смяла най-много през живота си. Трябва да имам малко повече време и да ви я разкажа, защото е доста дългичка, но пък е уникална.

и сега какво, ще ни държиш на нокти до утре ли? 
Калимма GO, GO, GO!

Kalimma, моля те, имай милост, сън няма да спя тая нощ. Давай историята, моля те!